Отношения между Беларус и Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флаг на Русия
Флаг на Беларус

Икономическо сътрудничество[редактиране | edit source]

Русия е основен партньор на Беларус в икономическата и политическата сфера. Русия и други бивши съветски републики са от изключителна важнот за Беларус, от гледна точка на външно-търговския пазар и са основен източник на суровини. Според експерти, значителният икономически растеж на Беларус, през периода 2004-2006 г. е до голяма степен свързан с нейните особенни взаимоотношения с Русия.

Социалната и икономическата стабилност се дължат на достъпа до руския пазар и получаването на енергийни ресурси на вътрешни руски цени. В същото време икономиката на Беларус е запазила стопанските си връзки с руски предприятия и значителния износ на промишлени стоки за Русия. Към Русия, в частност, постъпват 60-70% от общият износ на транспортни средства, машини и оборудване от Беларус. През 2006 г за Русия са изнесени $6,85 млрд. от $19,74 млрд.от общия белоруския износ.

До края на 2006 г.Беларус има възможност да купува нефт от Русия на вътрешни руски цени и да експортира нефтената си продукция на международни цени, което и дава възможност не само да задоволява вътрешните нужди на страната от нефтопродукти, но и да по получава значилетелни приходи. Разходите по гозоснабдяването частично се компенсират за сметка на реекспорта на руски газ. В тази ситуация Беларус не губи, а точно обратното - печели, поради покачването на световните цени на енергийните носителите.

Практически цялата беларуска енергетика, а също така химическа промишленост и произвоство на торове, зависят от руския газ, който Беларус получава на по-ниски цени. Разликата между ценате на закупуване и продажната цена за промишлени потребители се начислява към държавния бюджет, позволявайки да се осъществяват различни държавни и социални програми.

Военно сътрудничество[редактиране | edit source]

В Беларус има 2 военни бази на руските въоръжени сили:

1. Радарът "Волга" (Барановичи, 52°51′27″ с. ш. 26°28′55″ и. д. / 52.8575° с. ш. 26.481944° и. д. - част от противовъздушната система за предупреждаване от ракетно нападение.В бойна готовност от 1 октомври 2003 година. Дециметровят диапазон на установката позволява да се проследяват изтрелванията на Междуконтнентални балистични ракети (МБР) идващи от северо - западно ракетоопасно направление. Съгласно подписаните съглашения от 6 януари 1995 година, цялото недвижимо имущество и заеманите земеделски участъци от радар "Волга" и неговата прилежаща инфраструктура, са предадени на руската страна за срок на ползване от 25 години (до 2020 година)

2. 43 възел връзка на Военноморските сили (Вилейка, 54°27′50″ с. ш. 26°46′40″ и. д. / 54.463889° с. ш. 26.777778° и. д.)- осигурява радио връзка на свръхдълги честоти между Генералния щаб на руските ВМС с атомните лодки провеждащи бойно дежурство в районите между Атлантическия, Индийския и Тихия океан.

Хронология[редактиране | edit source]

1991—1996[редактиране | edit source]

Началото на международните отношения между Русия и Беларус, като независими държави, може да се счита подписването на Белове́жското споразумение и формирането на ОНД- Общност на независимите държави след разпадането на Съветския съюз през 1991 година. На 13-ти ноември 1992 г. е подписано Споразумение за свободни търговски отношения.

Беларуско-руската интеграция в много отношения е от полза както за Русия, така и за Беларус. Многовековното съседство на братските славянски народи с общи исторически корени насърчава развитието на взаимно проникване на националната икономика и култура. Около 10% от населението на Беларус са руснаци или деца от смесени бракове. Скъсването със стопанските връзки оказва много болезнено влияние върху благосъстоянието на народа - особено в Беларус, която, на практика, не разполага със собствени енергийни ресурси и е обвързана вътрешносъюзния пазар.

Геополитическото и военно-стратегическото значение на Беларус, като партньор на Русия, е обусловено от благоприятното географско положение между Русия и Западна Европа. Съюзът с Беларус позволява на Русия да пести значителни средства, необходими за създаването на система за военно-стратегическо възпиране на западната граница на Русия, тъй като беларуските съоръжения за ПВО осигуряват безопасността, както на цялото въздушно пространство на Беларус, така и на европейската част на Русия - особено в случаите, когато подобни съоръжения в Латвия и Украйна са, или унищожени, или затворени за руските военни части. Русия от своя страна представлява един огромен пазар за продукцията от промишлено и селскостопанско производство на Беларус и също така е доставчик на енергийни ресурси, необходими за страната.

Потенциалният съюз между двете източно-славянски страни съвсем не се счита като благоприятна геополитическа промяна от най-близките им съседи и страните от Западна Европа, в по-широк план - от членовете на Европейския съюз, НАТО, САЩ. Като цяло за западно-европейски политици е характерна позицията за нежелателно укрепване на процеса на интеграция около Русия.

В Беларус, срещу обединяването с Русия в една държава, противостоят различни опозиционни групи, страхуващи се от русофикацията на беларуския народ и превръщането от независима Беларуска държава в руска провинция. Повечето от тези опозиционни групи не крият факта, че тяхното финансиране се осъществява от различни западно-европейски организации. От друга страна, беларуското политическо ръководство използва идеята за обединяване на двете държави, като един вид политически инструмент в отношенията си както със самата Русия, така и със Запада.

Александър Лукашенко активно развива тази тема още по време на първия му президентски мандат през юли 1994 година. След като става държавен глава, той я използва за политически и икономически преговори с Москва.

На 6 Януари 1995г. е подписано споразумение за Митнически съюз, на 21 февруари 1995г. - Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество в продължение на срок от 10 години.


На 2 Април 1996 г. руският президент Борис Елцин и президентът на Беларус Александър Лукашенко подписват договор за създаване на Общество на Русия и Беларус. В този момент това е изгодно както за Елцин, на когото предстояли президентски избори след два месеца, така и за Лукашенко, който се надява да стане глава на федерална държава.

1997—1999[редактиране | edit source]

Скоро става ясно, обаче, че всяка страна иска да получи собствена изгода от това сдружение. При изготвянето на договора за съюзничество, Москва настоява за ускоряване на приватизацията на беларуските предприятия и демократизиране на политическия живот в страната. Минск, на свой ред, изисква придобиването на върховната законодателна и изпълнителна власт на новия съюз с правото да взема решения, които да са задължителни и за двете държави.


Борис Елцин, не разполагайки с пълната подкрепа на Държавната Дума, отказва да подпише беларуския вариант на договора за съюз. Документът, който бил подписан на 2 април 1997 г. - нов договор за преобразуването на Съобщество в рамките на Съюз - не съдържа конкретни ангажименти. Това позволява на Александър Лукашенко да обвини руското правителство, че не е готово да обединят двете държави.


Отношенията между Москва и Минск се влошават. През лятото на 1997 г. избухва политически скандал, който започва с арестуването на руски журналисти в Беларус по обвинения в незаконно преминаване през беларуско-литовската граница. За да се осигури тяхното освобождаване, Русия прибягва до политически и икономически лидери, които под свой или чужд натиск се оттеглият от активния политически живот.

На 25-ти декември 1998 г. са подписани Декларация за по нататъшното обединение на Русия и Беларус (което предполага въвеждането на единна валута), договор за равни права на гражданите и Споразумение за създаването на равни условия за стопанските субекти. Договорът за създаване на Съюзна държава между Русия и Беларус най-накрая се подписва на 8 декември 1999 г., точно преди Елцин да напусне поста си. Страните се ангажират да засилят подготовката за единен Конституционен акт и да го предоставят за обществено обсъждане. Договорът влиза в сила на 26 януари 2000 година. През януари 2000 г. за държавен секретар на Съюза е избран Павел Бородин.

2000—2005[редактиране | edit source]

Владимир Путин поднася венец на паметника на Победата в Минск

Смяната на висшето политическо ръководство в Русия довежда до поредното сдържане на процеса на интеграция. Владимир Путин дълго време следи партньора си, докато през 2002 г. президентът на Беларус не представя нова инициатива, съгласно която президентите на Съюзните държави могат да управляват един след друг.Първоначално Путин категорично отхвърля идеята (посочва, че връщането към СССР няма да стане), а през август 2002 г., предлага своя план за действие - през май 2003 г. да се проведе референдум за конституцията на Съюза, и шест месеца по-късно, едновременно с руските парламентарни избори, да се проведът избори за парламент и президент на Съюза.

Путин предлага да се вземе предвид икономическата тежест и численото населението като участник в изборите при формирането на ръководните органи на Съюзната държава. На Александър Лукашенко практически му е предложен вариант за влизане на Беларус в състава на Русия, а на него - длъжност на пълномощен представител на президента на Руската Федерация в Беларус. В отговор на това Лукашенко обвинява Путин, че се опитва да превърне Беларус в "90-тата област на Федерацията"."Дори Ленин и Сталин не са се сетили да разкъсат Беларус и да я включат в състава на СССР".

Периодичената размяна на хапливи забележки между двамата лидери продължава дълго време. При това реалните процеси на интеграция се отлагат постоянно. Така през октомври 2003 г., Александър Лукашенко заявява, че въвеждането на единна валута няма смисъл. Това означавало отмяна на прехода към единна валута за Русия и Беларус - руската рубла, планирано за 1 януари 2005 година.

Не се решева и въпросът за създаване на съвместен газотранспортен консорциум. Износът на руски газ преминава през територията на Беларус по две газотранспортни системи: газотръбопробода - Ямал-Европа, който е изцяло собственост на "Газпром", минаващ по земя, взета за дълъгосрочена аренда, и система за транспорт на газ “Белтрансгаз”. "Газпром" не за първа година води преговори с Беларус за придобиването на 50% дял от акциите на системата, но досега без резултат. От време на време Русия използва "Газпром" за оказване на натиск върху Беларус. Още през април 2002 г. "Газпром" се договаря за достака на газ за Беларус на цена от $29 за 1 хил. кубични м. в замяна на създаването на съвместно предприятие на базата на " Белтрансгаз" до юни 2003 г. Такова предприятие така и не се създава, защото страните не успяват да се споразумеят за цената ("Газпром" оценява компанията на $600 млн., а Минск - $5 млрд). Тогава "Газпром" обявява увеличение на цената през 2004 г. на $50. По време на преговорите, Русия три пъти спира доставките на газ, след което президента Александър Лукашенко обвинява Русия в шантаж, заплашва да се развалят всички договори с нея и иска от неговото правителството да подпише договор "на условията на Путин." Беларус не е пострадала особенно, тъй като тя просто е присвоявала за вътрешните си нужди газта, която била предназначена за Калининградска област, за Латвия и Полша.

Александър Лукашенко от своя страна прави изявления за желанието си да се откъсне от Русия и да започне сътрудничество със Запада. Въпреки това, западните политици не са склонни да прибегнат до каквото и да е сътрудничество с него, особено след 17 октомври 2004 г. когато се провежда международен референдум, в резултат на който от Конституцията на страната е премахнато ограничението на президенството за два мандата. Това позволява на Лукашенко отново да се кандидатира на президентските избори през 2006 година.

След като Беларус се оказва в международна изолация, Александър Лукашенко засилва мерките за укрепване на сътрудничеството с Русия. Това довежда до серия от "цветни революции" в бившите съветски територии, както и до обединение срещу "недемократичния" Беларус от ръководители на бившите съветски републики - Украйна, Молдова, Грузия и Азербайджан - в рамките на ГУАМ.

През октомври 2004 г. Русия осъжда въвеждането на американски икономически санкции срещу Беарусия, като посочва: "Ние не подкрепяме използването на инструменти като санкции по принцип. Санкции трябва да се прилагат целенасочено без да се засягат интересите на населението " (МВР РФ Сергей Лавров).

През март 2005 г. "Газпром" отново заявява повишаване на тарифите, но по разпореждане на Владимир Путин те остават непроменени и през 2006 г., докато цените за всички други потребители на руския газ били вдигнати.

През октомври 2005 г. председателят на Държавната Дума Борис Гризлов обявява, че на 15-ти ноември 2005 проекта на Конституционния акт на Съюзната държава на Русия и Беларус, след няколкогодишно обсъждане от различни работни групи, ще бъде представен за разглеждане на Висшия съвет на Съюзната държава (включващ президентите и вице-премиерите на двете страни), след което ще бъде подложен за референдум. Това не се случва.


2006[редактиране | edit source]

През 2005 г. Александър Лукашенко най-често посещава Русия и се среща с Владимир Путин от всички други ръководни представители на страните от ОНД. Въпреки това, подписването на Конституционния акт на Съюзната държава между Русия и Беларус така и не се случва. Преговорите за единната валута са в задънена улица. Александър Лукашенко оценява годишните преки разходи за въвеждането на единна валута в Беларус на $1,8 милиарда и иска те да бъдат компенсирани.

През пролетта на 2006 г. в Беларус се провеждат президентски избори, в резултат на които президента Александър Лукашенко е преизбран на поста си. Според последните му изявления по време на пресконференция с представители на украинските средства за масова информация, той бил принуден да "фалшифицира" резултатите от изборите - публикувайки по-малък брой гласове, отколкото той действително е получил. По негови думи той бил подкрепен от 93,5 % от избирателите. По думите на Лукашенко, той разпоредил на Централната избирателна комисия да занижат показателите на електоралната поддръжка с 10%. Веднага след края на изборите "Газпром" обявава рязко покачване на цените за руски газ за Беларус. В договора от 2007 г. е предложена цена на газа от $200 за хиляда куб. метра.

В средата на 2006 година Русия окончаелно излиза от междуправителствените съглашения от 2002 г. В края на август 2006 МВР на Русия обръща внимание на Беларус, че Русия едностранно прекратява изпълението на задълженията си от пакетни съглашения за доставката на газ за Беларус на вътрешноруски цени, тъй като въпросът за предаването на 50 % акции от "Белтрансгаз" на "Газпром" така и не бил решен, Срокът на съглашението изтича през април 2007 г.

На 29 сетември Александр Лукашенко дава пресконференция за преставителите на не руските регионални информационни масмедии. На нея се разглеждат темите за строителството на Съюзната държава, за цените на газа за Беларус и други. По-долу са приведени примери на някои от изявленията на Лукашенко.


Настъпва важен момент за Руската федерация - през декември ще има парламентарни избори, а след това - президентски избори, и аз много се страхувам, че този период от почти три години, може да възпрепятства приемането на сериозни, до известна степен, радикални решения между беларуси и руснаци. Именно от това много ме е срах. В крайна сметка, винаги така е било в историята - ту у нас политически събития, ту у вас политически събития, които не позволяват внезапни промени нито в политиката, нито в дипломацията. И мислите ли (неприемливото встъпване на Беларус в състава на Русия) че не го разбират онези, които предлагат такова нещо в Русия? Разбират. Мисля, че предлагат неприемливи решения за да ме обвиняват, че "той" не иска. Да, аз не искам да съм първият и последният президент на Беларус. И нека вторият президент да се осмели тогава и да присъедини страната ни към състава на някоя друга, дори и към братска Русия. Не е необходимо. И това никога няма да стане. Никога! Днес сме в състояние да намерим решение в рамките на Съюза. Основен принцип на Съюза - е равенството. Това не означава, че всичко трябва да се обедини и поравно да се раздели. Често казвам, че ако всичко се обедини, ако разделим всички тези богатства, то още утре ще се удавим. Няма да се спрвим и с половината богатство. Това не е необходимо. Принципът на равенството не се състои в това. Принципът на равенството се състои в равни права за нашите граждани. Наскоро приехме такова решение. До момента Русия не е ратифицирала тези споразумения - за унифицирано здравеопазване, общо образование, предвижване. Купуваш къща тук, и ние сме в Москва - преди всичко свободата трябва да се състои това. Не трябва да има никакви граници. Единни правила, единно законодателство. Ние сме готови за това. Но защо Беларус трябва да става част от Русия и, както някои определят, област или нова провинция? Ние никога не сме се съгласявали с това и няма да се съгласим.

По отношение на повишаването цените на газа от "Газпром" Александър Лукашенко заяви:

Мисля, че все пак трябва да се подпише договор. Така че все до някакво споразумение ще стигнем ... Разбира се, ще настояваме на нашето. Тъй като увеличението на цената на газа до такава степен - това води до скъсване на всички взаимоотношения. От гледна точка на икономиката - със сигурност. Е, тогава за какво може да се говори, ако МТ ще консумират газ на $250, например, или $200, а във Волгоград обикновен завод за трактори по $30. Ами каква е тук конкуренцията и равни условия? Въпросът е, разберете, не в това да се купува по-евтин газ. Ние не сме против. Нека да вземем $500. Но $500 за цялото икономическо пространство, тоест да има равни условия. Въпросът не е в стойността, а в равните условия. Заради този 1 млрд. ние няма да умрем, но Вие ще загубите последната страна-съюзник, просто ще се опозорите!

В началото на октомври, Русия обявява възможно намаление от 30% на петролните доставки за рафинериите на Беларус под предлог мониторинг на петролопровода "Дружба". По рано подобна причина е била изтъквана за пълно прекратяване на руските доставки на петрол за Литва «Мажейкю нафта». На 17 октомври на среща с президентът на Азербайджан Илхам Алиев, Александър Лукашенко обсъжда възможността за доставки на азербайджански петрол за Беларус.

В края на ноември възникна руско-беларуски скандал по време на среща на върха на ОНД в Минск. В знак на протест срещу отказа на властите на Беларус за предоставяне на акредитация на няколко руски журналисти, представители на вестник "Московский Комсомолец" и "Комерсант", руските журналисти напускат срещата, игнорирайки пресконференцията.


На 12 декември руското правителство взима решение, че "с цел да се защитят икономическите интереси на Русия," от 1 януари 2007 доставките на руски петрол за Беларусия, както и в другите страни, трябвало да бъдат облагани с митнически задължения (износът на руски петрол за Беларус не се облага с мито от Споразумението за митнически съюз между двете държави от 12 май 1995 г.). По разчети на икономистите, тази мярка ще доведе до загуба в бюджета на Белорус от $1,7-2 млрд. евро годишно. Споразумението за Митнически съюз предполага, че митата върху износа на нефтопродукти от Беларус, влизащи в белоруския бюджет ще се разпределят между бюджетите на двете страни. Въпреки това, през изминалите годините от бюджета на Беларус никога не са прехвърляли каквито и да е част от митата към руския бюджет.

Няколко дни по-късно в Кремъл се провеждат преговори между Владимир Путин и Александър Лукашенко, във връзка със заседанието на Висшия държавен съвет между Русия и Беларус. По нито един от разискваните въпроси (въвеждането на мита върху износа на петрол, увеличенито на цените на руските газови доставки и създаването на руско-белоруско съвместно предприятие на пазата на «Белтрансгаза") не се постига компромис. Президентът на Беларус, обаче, се отказа от традиционните резки коментари относно Русия.


Изпълнението на тези планове заплашва Беларус с икономическа рецесия и сериозни социални катаклизми. Във връзка с това ,беларуската опозиция изразява загриженост, че президентът Александър Лукашенко в тази ситуация ще бъде принуден да преразгледа своята негативна нагласа към по-нататъшната интеграция на двете страни. Един от нейните лидери - Александър Милинкевич - заявява, че Русия подготвя "крачка към привързване" ("шаги к аншлюсу") с Беларус, суверенитета на Беларус се продава в замяна на запазването на режима на Александър Лукашенко ".

На 19 декември 2006г. посланикът на САЩ в Минск Карън Стюарт прави изненадващо изявление, че САЩ не признава резултатите от референдума за създаването на единна държава между Русия и Беларус. Това изявление е направено в отговор на речта на държавния секретар на Съюзната държава на Русия и Беларус Павел Бородин, който се изказва за провеждането на референдум във връзка с обединението на двете страни и добавя, че 2007 година ще бъде "от решаващо значение за изграждането на еднинна държава."

По думите на американския посланик, предлаганият референдум би бил недемократичен: "Като се има предвид настоящата ситуация в Беларус, нито един референдум не може да се провежда така, че да ни убеди в това, че той е за свободното изразяване на волята на беларуския народ."


Междувременно, на 26 декември заместник-председателят на "Газпром" Александър Медведев заяви, че "Газпром" постепенно намалява изизскуемата цена и е готов да доставя газ на Беларус само за $ 105, от които "реални пари" Минск може да плати $75, а останалите – от акции «Белтрансгаза» , въз основа на оценка на компанията от $5милиарда евро (в крайна сметка "Газпром" иска да получи 50% от неговите акции). Но Беларус продължава да настоява за доставките на газ на цени за региона Смоленск (през 2007г. - 54.2 щатски долара за 1000 куб. м).

На 27 декември Алексей Милер заплашва, че ще спре доставките на природен газ от 1 януари 2007 г., ако Беларус не се съгласи да купува газ на по-висока цена. Беларус е убедена, че "Газпром" няма да бъде в състояние да спре доставките на газ за Беларус, тъй като това ще застрашило транзита на газ за Европа, споразумение, което Беларус също така отказва да подпише.

"Това което се случва наподобява на пълномащабна икономическа война по всички направления - заявява по този повод Николай Чергинец, председател на комисията по външни работи, сигурност и отбрана на Съвета на Република Беларус. - Но ние не възнамеряваме да се поддаваме на изнудване ".

Споразумението между Русия и Беларус за цените на природния газ през 2007-2011 се подписва само за 2 минути преди насъпването на Новата 2007 година.Установената цена на газа е 100 долара за хиляда кубически метра, транзитната тарифа - $1.45 за 1 хил. кубически метра на 100 километра. Условия за плащане на "Газпром" - 50% от акциите на "Белтрансгаза" - 2,5 млрд. щатски долара за период от четири години.


2007[редактиране | edit source]

Януари[редактиране | edit source]

Новата година обаче настъпва с нов скандал в беларуско-руските отношения.

На 1 януари Русия въвежда мита върху износа на петрол за Беларус ($ 180.7 за тон), като по този начин прави нерентабилни доставките на нефт за Беларус в рафинериите в Мозир и Новополоцк. Белоруският концерн „Белнефтехим” прекратява договорите с руски нефтени компании.

На 3 януари Александър Лукашенко обявява на Русия, в случай, че се въведе митото върху доставките на нефт, че ще се въведе такса за "всички услуги, които Русия получава от Беларус безплатно, като се започне с военните обекти и се свърши с транзита."Министър-председателят на Беларус Сергей Сидорский докладва за въвеждането от 01 януари 2007г. на транзитни такси за нефтопродуктите, които преминават през територията на страната в размер от $45 за тон.

На 6 януари директорът на компанията "Транснефт" Семен Вайншток е призован в съда по обвинения в неизплатени такси към беларуските компании. На посланика на Беларус в Москва е връчена нота с предложение за незабавно отменяне на митата за транзитния нефт.

На 7 януари "Транснефт" самостоятелно прекратява доставките на суров петрол в тръбопровода "Дружба".

На 8 януари са спряни петролните доставки за Словакия и Унгария по южния клон на тръбопровода "Дружба. Германия, Полша и Чешката република не получават петрол.

Ръководството на Европейската комисия прави специално изявление, че прекратяването на доставките на руски петрол за Европа през Беларус "не представлява непосредствена заплаха" за енергетиката на страните от ЕС. Все пак, спирането на доставките на петрол води до необходимостта ЕС да разгледа на експертно заседание на Координационната група за енергийни доставки "въпроса за енергийната сигурност на ЕС и да се определи възможността за получаване на допълнителни количества петрол чрез алтернативни канали", на първо място - от Норвегия.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Шон Маккормак, коментира ситуацията в Беларус с въвеждането на мита върху петрола като заявява, че "това е още едно доказателство за гнилата същност на политическия режим в Беларус (на английски: rotten core of this (Belarussian) regime[1]),който се опитва да използва тези ресурси за да запази режима на Александър Лукашенко и за лично обогатяване. [2]. В същото време нефтогазовия конфликт между Русия и Беларус е поредното доказателство, че руските власти се опитват да използват енергийните си ресурси като средство за политическо влияние, особено по отношение на съседните страни“ - казал той.

На 9 януари Владимир Путин нарежда на руското правителство да се създадът поредица от мерки по отношение на Беларус. Предполага се, че тези мерки ще включват въвеждането на такси за беларуските стоки, внасяни в Русия с нулева митническа ставка - захар (таксата вече е въведена), месо и производни, мляко и млечни продукти, телевизори и мебели. Трябва да се отбележи, че Русия е основен потебител на тези беларуски стоки за износ. Въвеждането на тези мерки се смегчават след влизането в сила на руския закон "За специални икономически мерки".


На 10 януари след телефонен разговор между Владимир Путин и Александър Лукашенко, беларуското правителство обява премахването на таксите за транзита на петрол.

На 11 януари "Транснефт" възстановява напълно доставките по нефтопровода "Дружба". Росселхознадзор обявява затягане на реда при вноса на животински продукти от Беларус. В Москва пристига министър-председателя на Беларус Сергей Сидорский.

На 12 януари Михаил Фрадков и Сергей Сидорский подписват споразумение "относно мерките за решаване на икономическото и търговско сътрудничество в областта на износа на петрол и петролни продукти." Руската такса за износ на петрол си остава, но е намалена от $180 на $53 за тон нефт (през 2007 г., с постепенно увеличаване през следващите години). Всъщност, въвеждането на това мито означава разпределение на доходите между Русия и Белорус от реекспорта на нефт.


Заедно с това е постигнато и споразумение за запазване на безплатната аренда на земята от Русия под газопровода Ямал-Европа и нефтопровода " Запад-Транснефтепродукт", като се запазват условията за руски военни обекти на територията на Беларус (станцията за телекомуникация " Вилейка" и радара "Барановичи“). Подписано е споразумение за премахване на ограниченията за износ на Беларус за руските компании.

Беларуските петролни рафинерии заявяват, че с новите условия, няма да могат да работят поради големите загуби. От своя страна Александър Лукашенко подписва указ за отмяната на ДДС върху петролните продукти (3% от приходите) и намалява акциза с 60%.

Въпреки разрешаването на най-острите противоречия конфликтът остава неизчерпан. Според експерти, проследили резултатите от споразуменията постигнати от Русия, тя печели почти $1 млрд. през 2007 г. (при запазване цената на петрола), а Беларус губи 40% от приходите от износа на петрол.


На 14 януари Александър Лукашенко, стартира кампания срещу изграждането на Северо-европейския газопровод, наричайки го "най-идиотския проект в историята на Русия".

На 15 януари Владимир Путин в присъствието на телевизионни журналисти се срещна с членове на руското правителство и им благодари за резултатите постигнати след преговорите с Беларус. Според него в хода на преговорите са били "достигнати приемливи компромиси и за двете страни ... като основен резултат от преговорите е преминаването към пазарни отношения с нашите беларуски партньори, предимно в енергийния сектор." Путин заявява, че Русия ще продължи "пряка или мълчалива подкрепа на беларуската икономика" - през 2007 г. тя ще бъде "на газ от около 3,3 милиарда щатски долара, и петрол и нефтородукти - 2,5 милиарда щатски долара".

На 23 януари Александър Лукашенко възлага на правителството да възстанови беларуските загубите от $3.5 милиарда в резултат на повишаващите се цени на природния газ и въвеждането на мита върху доставения петрол за Беларус, "Всички споразумения за нефт и газ са неизгодни за нас в сравнение с миналата година ... без суетене и амбиции, на принципа на международното право, ние също трябва да поискаме да ни платят. "Според Лукашенко, Беларус трябва да накара Русия да плати за земята, върху която са разположени руските експортни тръбопроводи: газопровода Ямал-Европа, петролопродуктопровода " Запад-Транснефтепродукт", газопровода на «Белтрансгаза", разпределителните мрежи "Белтопгаза" и нефтопровода "Дружба" (според данни на беларуското правителство, тръбопроводите заемат 40 000 хектара земя).

Според съобщения в медиите, промените в митническите разпоредби за руски компании са причина за неизгодното транзитиране на петрол за преработка в беларуските петролни рафинерии. Според запознати обемът на преработката е намалял почти два пъти. Във връзка с това, беларуското правителство обмисля процентно увеличение за транзита на нефт през Беларус за компании, които отказват да го обработват в Беларус.

В същото време Александър Лукашенко възлага на правителството да проучи възможността за петролни доставки на Беларус през Балтийски пристанища и петролопровода Вентспилс - Новополоцк в реверсивен режим. Вярно е, че аналитиците смятат, че Беларус прави тези изявления, само с цел да затвърди позицията си при преговорите си с Русия. Според изчисленията на беларуски специалисти за превод на газопровода в реверсивен режим ще са необходими 2,5 години, а модернизацията на газопровода ще струва между $15-30 млн.

Друга заръка на Александър Лукашенко е създаването, през първата половина на 2007 г., на държавна компания, която ще се занимава със закупуването на суров петрол и продажба на петролни продукти.

На 24 януари ръководителят на Гранична служба ФСБ РФ Владимир Проничев, дава реч по време на Съвета на федерацията, като нарича неохраняваната руско-беларуска граница "вратичка за терористи" и говори за необходимостта от нейното укрепване: "Появила се е една дупка, която се използва от граждани на трети страни, които емигрират незаконно от Беларус за Русия ".

На 26 януари Александър Лукашенко, в поредното си публично изявление, обвинява руските ръководство, че "политиката на Русия е насочена към унищожаване на стремежите на беларуския народ и ръководството на Беларус и Русия да живеят в съюз. Това не е започнало вчера или през 2004 г., когато на 25 градуса студ ни прекъснаха газоподаването. Това винаги е съществувало след разпадането на Съветския съюз. "

Същия ден, той обвинява руските петролни компании в завишаване цената на петрол за беларуските рафинерии и заплашва да наложи допълнителни мита върху транзитния петрол към Европа за онези компании, "които ще предлагат подобни договори на такива цени".

На 29 януари се публикува интервю с Александър Лукашенко от водещ германски вестник Die Welt. В него беларуският президент казва:

Имаме нужда от инвеститори от Европа и САЩ. Аз не искам нови спорове с ЕС. Точно обратното, ние се нуждаем от ЕС като партньор в диверсификацията на нашата енергийна политика ... Ние се стремим към това ЕС да отвори вътрешния си пазар за нашите продукти – така бихме могли да се конкурираме помежду си ... Бих искал един ден Беларус да изглеждат така, както изглеждат днес Германия или Швеция. Но до този момент от Запад получаваме само удари под кръста. Дойде време да се използват нови възможности за сътрудничество. Нека да започнем един открит и честен диалог.

Февруари[редактиране | edit source]

На 1 февруари Владимир Путин заявява на пресконференция, че дава разпореждане на "Транснефт" да разшири капацитетът на терминала за претоварване на петрол в Балтийската тръбопроводната система в Приморск (Ленинградска област) до 50 милиона тона - по думите му, така Русия търси начини за директен достъп до потребителите на енергоресурси в Западна Европа (заобикаляйки Беларус). Предполага се, че новият газопровод, който заобикаля Беларус ще бъде запълнен с този петрол, който е предназначен за износ към Европа с транзит по тръбопровода "Дружба".

На 7 февруари агенция Ройтерс публикува интервю на Александър Лукашенко, в което той заявява, че с действията си Русия нанася на Беларус ущърб в размер на $5 милиарда евро годишно. Той депозира и намерението си да се получи компенсация, като предлага на Русия да плати за всички услуги, които Беларус предоставя безплатно (по думите на Лукашенко това е транзита на руски стоки през територията на Беларус)военно сътрудничество и охрана на теририториалните граници с Русия.

Според Александър Лукашенко, "ще се намерят компании, които ще дойдат в нашите предприятия със свой петрол ... ще доставят петрол, ще произведат нефтопродукти и ще ги продават в Беларус, Украйна и Европа", в резултат на което Русия ще загуби своите "традиционни високодоходни европейски пазари."

По думите на Лукашенко, Русия "без никаква причина вече се е записала като водеща сила в света", нейното агресивно поведение "е опасно не само за Беларус". Президентът на Белорус посочва, че едностранната ориентация само към Москва е била грешка - и все пак той е готов да се откаже от претенциите си към Русия, ако Москва премахне претенциите си към Беларус и "се върне към онези принципи на сътрудничество, на които сме се позовавали ... Признавам грешките и недостатъците на нашата външна политика, това, че се оказа еднопосочна, ориентирана към Русия. И ние всъщност загубихме позициите си на Запад. Ние стояхме на един крак, а трябва да стоим на два". При това, Лукашенко не възнамерява да приеме исканията на Запада: "До сега, всички изисквания към Беларус в крайна сметка се свеждат до това,че ние трябва да унищожим нашата политическа система, и се подразбира, че сегашният президент е нелегитимен и трябва да подаде оставка. Какво право има Западът да го изисква? "


На 7 февруари беларуският опозиционен лидер Александър Милинкевич, публикува отворено писмо до Лукашенко, в което му предлога подкрепа в борбата си с Русия за "запазване на независимостта на Беларус." В замяна на това Милинкевич предлага на Лукашенко да освободи десидентите и заедно да отпразнуват Деня за провъзгласяване на Беларус като Народна република на 25 март.


Март[редактиране | edit source]

по време на посещението си в Беларус председателя на правителството Михаил Фрадков на заседание на правителството на Съюзната държава между Беларус и Русия подписва редица важни документи, основен сред които е документът за търговско-икономическо споразумение между тях.

2008[редактиране | edit source]

2009[редактиране | edit source]

Издаденият от страна на Русия заем за Беларус служи като причина за редица верижни взаимни обвинения между руската и беларуската страна. В частност на 28-ми май 2009г. руският министър на финансите Алексей Кудрин заявва, че Беларус може да да се окаже неплатежоспособна страна през 2010 година. По-късно, президентът Александър Лукашенко сравнява Кудрин с беларуските опозиционни лидери и го съветва да се "лекува": "Той напълно се е консолидирал с нашите малоумници, които говорят глупости за сметка на западни пари и ни учат как да работим" - отбелязва Лукашенко на среща по въпросите за социално-икономическото развитие. "Не се получава с Русия - няма нужда от поклоничество, да се ходи там, да се реве, да се вика, трябва да се търси щастието в други точка на света. Казвам това съзнателно пред обществеността. Вчера наблюдавахме интересна ситуация, когато президентът на Беларус седеше до Владимир Путин и абсолютно приятелски обсъждат както частни, така и правителствени въпроси. И дискусия протичаше съвсем нормално"- каза Александър Лукашенко.

От 6 юни се разрява така наречената "млечна война", когато Федералната служба за надзор и защита на потребителите забранява вноса на много видове млечни продукти от Беларус в Русия поради липса на съответна документация. [3]. В същото време, много от беларуските производители на мляко твърдят, че са били сертифицирани.[4]. Други експерти смятат, че "млечната война" е планирана за преразпределение на беларуската индустрия за месо и млечни продукти.

На 11 юни Владимир Путин заявява, че Русия и Беларус се споразумяват за доставките на мляко. [5].

Поради разразилия се конфликт, президентът на Беларус не участва в сесията на ОДКС в Москва на 14 юни, като обяснява, че е нецелесъобразно обсъждането на подобен род въпроси за военно-политическата сигурност по време на пряка заплаха за икономическата сигурност на страната. [6]. В този случай Минск официално заявява,че взетите решения от организацията, по-специално, за създаването на Колективни сили за бързо реагиране, са недействителни. [7].

Също така, през тези дни се взима решение - във възможно най-кратки срокове да се въведат елементи за митническа и гранична защита на границата с Русия ref>TUT.BY | НОВОСТИ — Госпогранкомитет и ГТК Беларуси готовы ввести на границе с Россией элементы таможенного и пограничного контроля — Политика — 14.06.2009, 13:31</ref> , които вече съществуват от руската страна.

Въпреки факта, че Владимир Путин по-рано обявява постигането на споразумение за доставките на беларуски млечни продукти, конфликтът продължил. Чак на 17 юни, Генадий Онишченко обявява края на "млечната война" [8]. В същия ден става известно, че руският газов монополист "Газпром" иска от "Белтрансгаза" да върне 231 милиона долара - разликата, която не била преизчислена заради устното споразумение на Александър Лукашенко и Дмитрий Медведев за доставките на руски газ с отстъпка в цената от $150 за 1000 куб. м. [9]


2010[редактиране | edit source]

През юли 2010 г. започна да функционира Митническият съюз на Беларус, Казахстан и Русия.[10].Според някои оценки Митническият съюз ще стимулира икономическото развитие и може да предостави допълнително 15% към БВП на държави участнички до 2015 г.[11][12][13].

През втората половина на 2010 г. е настъпило значително влошаване в отношенията между ръководството на Русия и президента Лукашенко.[14][15].

2011[редактиране | edit source]

През април 2011 г. Беларус оттегля от икономическия съд на ОНД повдигнатото обвинение срещу Русия за събирането на митата на петролните продукти.[16].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Daily Press Briefing by Sean McCormack, Spokesman of US Department of State, January 4, 2007.
  2. Гнилая сущность политического режима Беларуси, «Голос Америки», 05.01.2007.
  3. «Молочная война» с Белоруссией, Lenta.ru.
    См. также en:2009 Russian ban of Belarusian dairy products (англ.)
  4. TUT.BY | НОВОСТИ — Вся экспортируемая продукция гомельских молочных заводов была сертифицирована в России — Экономика и бизнес — 14.06.2009, 18:04
  5. TUT.BY | НОВОСТИ — Эксперт: «молочная война» с Беларусью была тщательно спланирована в РФ — Экономика и бизнес — 15.06.2009, 14:11
  6. TUT.BY | НОВОСТИ — Президент Беларуси не видит смысла участвовать в московском саммите ОДКБ — Политика — 14.06.2009, 12:29
  7. TUT.BY | НОВОСТИ — Попов: Принятые решения вопреки позиции государства-члена ОДКБ нелегитимны — Политика — 14.06.2009, 18:09
  8. Россия и Белоруссия завершили «молочную войну». // Lenta.ru, 17 июня 2009. Посетен на 2010-08-14.
  9. «Газпром» потребовал от Минска возвращения газовых долгов. // Lenta.ru, 17 июня 2009. Посетен на 2010-08-14.
  10. «Союз трех»: Белоруссия сдалась // Интерфакс, 5 июля 2010
  11. Таможенный союз РФ, Белоруссии и Казахстана увеличит ВВП на 15 %
  12. От союза к пространству
  13. Россия, Казахстан и Белоруссия создали Таможенный союз
  14. В странах СНГ: Кишинев и Тирасполь договариваются без Москвы
  15. Глава администрации президента РФ рассказал белорусским журналистам все об их стране и лидере NEWSru, 13 октября 2010.
  16. Белоруссия отозвала из Экономического суда СНГ свой иск против России Полит.ру, 2011
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ Российско-белорусские отношения“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Допълнително[редактиране | edit source]

Линкове[редактиране | edit source]

Шаблон: Международни отношения Шаблон:Международные отношения Белоруссии

--NBUPolSci Ralitza 11:38, 5 февруари 2012 (UTC)NBUPolSci Ralitza