Ото (Таранто)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ото (на немски: Otto der Tarentiner, * 1319 или 1320, † 1 декември 1398 във Фоджа) от фамилията Велфи е херцог на Брауншвайг и Люнебург, херцог на Брауншвайг-Грубенхаген и след женитбата му за Джована I от Неапол през 1376 г. княз на Таранто и граф на Ачера.

Той е най-голямият син на херцог Хайнрих II (1289–1351), основателят на Княжество Брауншвайг-Грубенхаген и първата му съпруга Юта (1302-1330), родена маркграфиня на Бранденбург (1302-1330), дъщеря на маркграф Хайнрих I от Бранденбург и Агнес Баварска (1276–1340), сестра на император Лудвиг Баварски.

Понеже Дом Велфи се дели многократко, Ото не получава достатъчно наследство и, както баща му, тръгва за чужбина. Той става смел кондотиер в Италия и се бие за ралични войски. На служба при братовчед му маркграф Джовани II Монфератски-Палеолог той участва през 1339 г. в боевете за Асти. През 1352 г. той напуска Немския орден и започва служба при крал Жан II от Франция. По това време през 1353 г. Ото се жени, с помоща на краля, за Виоланта (1320 или 1325 – пр. 1372), дъщерята на Беренгар дьо Виларагут и вдовица на крал Хайме III от Майорка († 1349). Така той получава огромно богатство. Малко след това Ото се връща отново в Италия. Там той става опекун на трите сина на Джовани II Монфератски. През 1354 г. той присъства на коронизацията на император Карл IV в Рим.

След смъртта на първата му съпруга Ото, който вече е прочут с подвизите си като генерал в различни походи в Италия, е предложен от папа Григорий XI за съпруг на овдовялата кралица Мария от Армения. Този план не се осъществява. Ото се жени на 25 септември 1376 г. за кралица Джована I от Неапол, и става нейният четвърти съпруг. Ото не получава кралската титла, но получава заедно с Княжество Таранто графството Ачера и няколко дворци в Прованс.

След смъртта на папа Григорий XI Ото и Джована поддържат антипапа Климент VII и го приемат в Неапол. Заради поддържането на Джована на Климент, папа Урбан VI я заплашва със нейното сваляне и кръстоносен поход. Урбан дава Кралство Неапол на Карл от Дурацо и го коронова през 1380 г. в Рим. Карл успява през 1381 г. да завладее Неапол и затваря Джована. Опитът на Ото заедно с брат му Балтазар, да освободи Джована не успява и двамата братя попадат също в плен. Джована, която не иска да се отказва от правата си,е одушена през 1382 г. преди да дойде Луи I Анжуйски, на когото тя е преписала наследството си, с войската си да ѝ помогне.

Ото е държан в средностог затвор и е освободен през 1384 г. След престой в Сицилия той отива в Авиньон, където след смъртта на Лудвиг получава главото командване на войската на неговия наследник, Луи II Анжуйски. С тази войска той спечелва през лятото 1387 г. отново Кралство Неапол за Лудвиг II Анжуйски. Понеже папа Климент VII не го назначава за генералкапитан на кралството, той започва разочарован служба при противниците и заявява поддръжката си на наследника на Карл, Ладислав от Дурацо. Той не успява да завладее за тази партия отново Неапол. През 1392 г. той отново е затворен и за да си откупи свободата трябва да заложи графство Ачера.

Последните си години Ото прекарва в Таранто и умира на 1 декември 1398 г. във Фоджа, където е погребан.

Източници[редактиране | edit source]

  • Paul Zimmermann: Otto der Tarentiner. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 682–685.
  • Julius Waschow: Herzog Otto von Braunschweig, Fürst von Tarent. Ein Beitrag zur Geschichte des XIV. Jahrhunderts, Breslau: Aderholz, 1874
  • Paul Zimmermann: Das Haus Braunschweig-Grubenhagen. Wolfenbüttel 1911

Външни препратки[редактиране | edit source]