Павел Гайдаджийски

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Гайдаджийски
римокатолически епископ
Роден
1734 г.
Починал
16 юли 1804 г. (70 г.)
Религиякатолицизъм
Павел Гайдаджийски в Общомедия

Павел Гайдаджийски, наричан още Дуванлията, е български католически епископ, поет и книжовник с безупречен за времето си чист български език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Дуванлията е роден през 1734 г. Пловдив. Родителите му са дуванлийци от рода Гайдаджийски. На 12-годишна възраст на 4 март 1746 г. заминава да учи в Рим. Учил граматика в Урбановия колеж в Рим, реторика и философия в Илирийския колеж в Лорето, Италия и завършва богословие във висш римски институт. Един от първите българи, завършили висше образование и е един от най-образованите българи през ХVІІІ век.

На 3 януари 1757 г. е ръкоположен за свещеник и се завръща в България, където работи в католическите селища на Южна България. Обслужва Селджиково, Дуванлии, Хамбарлии, Даваджово и София. На 19 януари 1766 г. Павел Гайдаджийски, заедно с още трима католически свещеници, между които и Йосиф Родовани са били заточени в Цариград, поради интриги с Пловдивския гръцки владика. Но след три месеца биват освободени след ходатайство от Дубровнишкия посланик. През 1773 г. с папска грамота е избран за апостолически наместник за Софийско-пловдивската епархия. [1]

Има много творби, останали от него на български език с латински букви. Най-ценната от тях е книжката „Песни духовни“. През 1775 г. съставя сборник, в който са включени молитви, религиозни хърватски песни в български превод, както и стихотворения, написани на латиница от българи – католици и на български език. Превежда и създава много песни, които се употребяват в богослужението. Автор е на песента „Ново слънце“. За първи път в историята на българската поезия Павел Дуванлията оценява народната песен като извор на художествени ценности.

На 6 април 1777 г. е избран за никополски епископ. Ръкополагането става в Цариград от архиепископ Джовани Батиста Бовастрели. Първоначално установява своето седалище в Белене, после в Русе, а поради преследването от турците и в Букурещ.[2]

Умира на 6 юли 1804 г. на 70 г. в Букурещ. Погребан е в църквата „Баратия" към манастира на братя францисканци в Букурещ. По време на големия пожар в града през 1847 г. църквата изгаря до основите. Година по-късно тя е изградена отново с финансиране от Виена.

Епископ Павел Гайдаджийские е последният Никополски епископ францисканец.

През лятото на 2019 г. на сградата на църквата „Прескръбна Божия Майка“ в село Дуванлии е поставена възпоменателна плоча, посветена на 215 годишнината от смъртта на епископ Павел Гайдаджийски.[3]

  • Части от пасторално писмо от епископ Павел, написано на италиански в Букурещ на 18 ноември 1796 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ръкописен сборник с религиозни химни на говорим български език - „Книга, писана за Матея Пенчов от Амбарли да се учи и да учи и други“, 25 октомври 1775 г.
  • Книжка „Песни духовни“
  • Песен „Ново слънце“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601-2001
  2. ↑ СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ В ЕНОРИЯ „ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО“ в Ген. Николаево // Архивиран от оригинала на 2016-10-14. Посетен на 2016-11-26.
  3. ↑ Новини от енориите
епископ Георги Радовани → апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат
(13 юли 1771 – 16 октомври 1776) 		→ викарий Петър Ковачев
епископ Себастиано Цанела → никополски епископ
(6 април 1777 – 6 юли 1804) 		→ епископ Франческо Мария Ферери
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Павел_Гайдаджийски&oldid=12130597“.