Пане Гюрчинов
| Пане Гюрчинов | |
| български зограф | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
| Починал | 1892 г.
|
Пане Гюрчинов Фръчковски е български творец, иконописец от Македония, зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1847 година в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя.[1][2] Заедно с баща си Гюрчин и с братята си Михаил и Теофил образуват самостоятелна тайфа. След смъртта на баща им, Михаил оглавява тайфата. Михаил работи с Нестор Траянов и помощниците си в старата църква в Гостивар към 1860 година. Също така работят в църквата в Зубовци, Гостиварско и в Лешочкия манастир. Работи с тайфата и в Нигрита, Сярско, Ксанти и Ксантийско, Гюмюрджинско и в „Свети Георги“ в Даръдере, където ги придружава Нестор Траянов, който замества Михаил след смъртта му в 1874 година.[1]
Около 1874 година Нестор Траянов и Пане Гюрчинов изписват иконостасите в „Света Троица“ в Роглево (1870), „Възнесение Господне“ в Раяц (1870), „Света Троица“ в Мокране (1872) и „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница (1874) в Тимошка Краина. Тук влизат в конфликт с епископ Евгений Тимошки, който остро осъжда живописта в Мокране, като не отговоряща на модерния вкус. Дебърските майстори пък го обвиняват пред населението, че иска да ги покатоличи и да остави „швабите“ да рисуват икони по църквите.[3]
-
„Иисус Христос“ от „Света Троица“ в Мокране, около 1874 г. -
„Свети Безсребреници“ от „Възнесение Господне“ в Раяц, около 1874 г. -
„Свети Георги и Свети Димитър“ „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница, около 1874 г.
След смъртта на Теофил и Михаил, тайфата се мести в Южна България след Освобождението. Работят в църквата „Света Неделя“ в София, а също така в Сопот, Аджар, Калофер и други. В Сърбия работят в Неготин и околията.[1]
След като Пане обхожда и твори с братята и синовете си из цяла България, се заселва в основания от български преселници град Александрия.[1] Умира в 1892 година.[1][2] По негово желание на погребението му се пее „Питат ли ме де зората“.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 225.
- ↑ а б Вишневски, Владимир и др. България и българите. Национален съвет на Отечествения фрон, 1968. с. 101.
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 22. (на сръбски)
