Правешки манастир
| Правешки манастир „Свети Теодор Тирон“ |
|
 Църквата в двора на манастира |
|
 Разположение в България
|
|
| Координати | |
|---|---|
| Вид | Православен манастир |
| Местоположение |  Правец, България |
| Изграждане | 12-13 век |
| Съвременно състояние | Действащ мъжки |
Правешкият манастир „Свети Теодор Тирон“ е български православен манастир, намиращ се на около 2-3 километра от Правец по пътя за Етрополе, в пределите на Етрополския дял на Стара планина. На юг от него се намира Било планина, а на север — проломът на река Витомерица. Манастирът е малък и винаги е бил в сянката на Етрополския манастир, отстоящ на около 10 километра. Манастирът е част от архиерейско наместничество Ботевград на Ловчанска епархия на Българска православна църква.
[редактиране] История
В древността на мястото на правешкия манастир е имало тракийско светилище; предполага се че християнската обител възниква по времето на Асен и Петър. Известно е, че по времето на турското робство манастирът е обект на две по-големи нападения: от еничари през 1636 година, и от кърджалии през 18 век, когато е напълно унищожен. Възстановен е през 1866 година с дарения на заможни жители на областта. В периода от Освобождението до Втората световна война манастирът функционира като женски метох.
През 2006 и 2007 година манастирът е основно ремонтиран и стенописите в черквата са реставрирани.
[редактиране] Архитектура
В архитектурно отношение, правешкият манастир се състои от две сгради: църква и монашеска обител със седем стаи. Църквата „Свети Теодор Тирон“ представлява масивна каменна сграда с три обемисти апсиди. Иконостасът е дело на зографи от Тетевенската школа, като по-специален интерес представлява иконата на Свети Георги Победоносец от 1869 г. Иконата на храмовия светец Свети Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Барелефи на орли красят предната фасада на църквата от двете страни на входа.
