Преспанско-пелагонийска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Преспанско-пелагонийската епархия
Dioceses of the Macedonian Orthodox Church (2013-present).svg
Епархиите на МПЦ
Седиште на Преспанско-пелагониската православна епархија се наоѓа во градот Битола.jpg
Изглед към митрополията в Битоля
Местно име Преспанско-пелагониска епархија
Църква Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Страна Република Македония
Център Битоля
Архиерейски наместничества Битоля,
Прилеп,
Ресен,
Крушево,
Демир Хисар
Предстоятел Петър
Сан митрополит
Викарен епископ Климент
Сайт http://www.pppe.mk/

Преспанско-пелагонийската епархия (на македонска литературна норма: Преспанско-пелагониска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в югозападната част на Република Македония на територията на историко-географските области Преспа и Пелагония и в нея влизат градовете Битоля, Прилеп, Ресен, Демир Хисар и Крушево. Управлява се от митрополит Петър Преспанско-пелагонийски. Катедрален храм на епархията е „Свети Димитър“ в Битоля.

Преспанско-пелагонийска епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Република Македония - Православната охридска архиепископия под временното управлението на митрополит Марко Брегалнишки.

История[редактиране | edit source]

Първо споменаване на Пелагонийската епархия е от 1018 година в грамотите на Василий II. В епархията влизат Велес и Прилеп. Около 1600 година битолският епископ носи титлата пелагонийски и прилепски, а по-късно само пелагонийски.

В 16 век Преспанска епархия става самостоятелна епископия. Неин пръв епископ е Агапий от 1528 до 1529 г.[1]

Митрополит Давид Прилепски е споменат в 1454-1455 година в надписа в църквата „Свети Илия“ в Долгаец[2] и в 1467 - 1468 в обширните дефтери за Прилепска каза.[3] Прилепски митрополит Йосиф е споменат на икони в манастира Трескавец, като обновител на манастира в 1652 и 1657 г.[4]

В 1913 година с установяването на сръбската власт и прогонването на патриаршеските и екзархийските митрополити, Битолска епархия се управлява от Варнава Дебърски и Велешки. По време на Първата световна война и българската окупация епархията е управлявана от стария екзархийски владика Авксентий Пелагонийски, който в 1916 година мести седалището в Прилеп, тъй като Битоля пада в ръцете на Антантата. След войната епархията отново се управлява от Сръбската православна църква. В 1922 година се сдобива с първия си редовен епископ Йосиф Цвийович. В 1931 година към нея е присъединена Охридската епархия и е формирана Охридско-битолска епархия с център в Битоля, като катедрата е поета от дотогавашния митрополит Николай Охридски до смъртта му в 1931 г. Митрополит в 1938 - 1939 е Платон, а после епархията е управлявана от Викентий Злетовско-струмишки (1940 - 1941).

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.[5]

В 1958 година при самопрогласяването на автокефалността на Македонската православна църква, като пръв епископ на тази епархия е избран Климент (Никола Трайковски), родом от Битоля. Името на епархията в този период е Преспанско-битолска. В 1974 година, с арондацията на епархиите на Македонската православна църква името на епархията е върнато на Охридско-битолска. След смъртта на епископ Климент в 1979 година, за администратор на епархията е назначен митрополит Гаврил Повардарски. В 1981 година за архиерей на епархията е избран митрополит Петър. При приемането на новия Устав на Македонската православна църква в 1994 година епархията е преименувана на Преспанско-пелагонийска.[6]

Архиерейски наместничества и парохии (енории)[редактиране | edit source]

Преспанско-пелагонийската епархия има 4 архиерейски наместничества и 39 парохии.

Битолско архиерейско наместничество
  • Първа битолска парохия
  • Втора битолска парохи
  • Трета битолска парохия
  • Четвърта битолска парохия
  • Пета битолска парохия
  • Шеста битолска парохия
  • Беранечка парохия
  • Бистричка парохия
  • Буковска парохия
  • Добрушевско-дедебалска парохия
  • Иваневска парохия
  • Краварско-бачка парохия
  • Лисолайска парохия
  • Могилска парохия
  • Новачка парохия
  • Старавинска парохия
  • Шестнадесета приградска парохия
  • Седемнадесета приградска парохия
Прилепско архиерейско наместничество
  • Първа прилепска парохия
  • Втора прилепска парохия
  • Обършанска парохия
  • Варошка парохия
  • Малоконярска парохия
  • Ропотовска парохия
  • Тополчанска парохия
  • Плетварско-беловодичка парохия
  • Долненско-секиречка парохия
  • Прилепеско-витолишка парохия
Ресенско архиерейско наместничество
  • Първа ресенска парохия
  • Втора ресенска парохия
  • Трета ресенска парохия
  • Янковска парохия
  • Подмочанско-любойнска парохия
Крушевско-демирхисарско наместничество
  • Първа крушевска парохия
  • Втора крушевска парохия
  • Демирхисарска парохия
  • Сопотничка парохия
  • Слепчанска парохия
  • Бучинска парохия

Манастири[редактиране | edit source]

Известни манастири в епархията са:

Епископи[редактиране | edit source]

Преспански епископи и митрополити
Име Име Години
Агапий Αγάπιος 1528 - 1529[1]
Матей Ματθαίος 1607 - 1614[7]
Арсений Αρσένιος  ? - 1668[7]
Теофан Θεοφάνης 1671 - 1685[8]
Партений Παρθένιος 1685 - ?[8]
Йоасаф Ἰωάσαφ  ? - 1709[9]
Паисий Παίσιος 1709 - 1730[9]
Доситей Δοσίθεος 1730 - 1740[9][10]
Паисий Παίσιος споменат 1743[10]
Партениос Παρθένιος скоро след Паисий[10]
Пелагонийски митрополити на Охридската архиепископия
Име Име Години
Григорий Γρηγόριος 16 век, превежда Дамаскин Студит[11]
Митрофан Μητροφάνης 1528 - 1532[12]
Йоасаф Ιωάσαφ в 1578/79
Стефан Στέφανος споменат от монах, който на 26 май 1600 година преписва миней за потреба на храма „Свети Никола“ в манастира Градище[13]
Павел Παύλος споменат в негов антиминс от 1616 г., осветен за храма „Света Богородица“[14]
Пелагонийски митрополити на Цариградската патриаршия
Име Име Години
Нектариос Νεκτάριος подписал последен през юни 1803 г. сигилия за сливане на Гиромерийската и Парамитийската в една епархия[15]
Йосиф Ἰωσὴφ в 1824
Григорий Пелагонийски Γρηγόριος 1825 - 1833
Герасимос Пелагонийски Γεράσιμος 1833 - 1854
Венедиктос Византиос Βενέδικτος 1854 - 1868
Партениос Пелагонийски Παρθένιος 1869 - ?
Матеос Петридис Ματθαίος Πετρίδης 1876 - 1887
Неофитос Папаконстантину Νεόφυτος Παπακωνσταντίνου 1887 - 1891
Александрос Ригопулос Αλέξανδρος Ρηγόπουλος 1891 - 1895
Космас Евморфопулос Κοσμάς Εύμορφόπουλος 1895 - 1899
Амвросиос Ставринос Αμβρόσιος Σταυρινός 1899 - 1903
Йоаким Форопулос Ιωακείμ Φορόπουλος 1903 - 1909
Василиос Георгиадис Βασίλειος Γεωργιάδης 1909 - 1910
Стефанос Даниилидис Στέφανος Δανιηλίδης 1910 - 1912
Хрисостомос Кавуридис Χρυσόστομος Καβουρίδης 1912 - 1913
Пелагонийски митрополити на Българската екзархия
Име Години
Григорий Пелагонийски 1897 - 1906
Авксентий Пелагонийски 1906 - 1913, 1915 - 1918
Битолски, от 1931 г. охридско-битолски на Сръбската православна църква
Име Име Години
Йосиф Јосиф 1922 - 1931
Николай Николај 1931 - 1936
Платон Платон 1938 - 1939
Преспанско-битолски, от 1974 г. охридско-битолски, от 1994 г. преспанско-пелагонийски на Македонската православна църква
Име Име Години
Климент Климент 1959 - 1979
Петър Петар 1981 -

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 7. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  2. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 148. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  3. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 149. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  4. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 254. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  5. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  6. Историски осврт. // Преспанско - пелагониска епархија. Посетен на 22 февруари 2014 г.
  7. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 26. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  8. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 491. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  9. а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 391. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  10. а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 392. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  11. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 139. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  12. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 320. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  13. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 466. Посетен на 10 февруари 2014 г.
  14. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 384. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  15. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 347. Посетен на 3 февруари 2014 г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.