Пьотър Вановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пьотър Вановски
руски генерал и министър
Пьотър Вановски 
Роден: 24 ноември 1822
Киев, Русия
Починал: 17 февруари 1904
Санкт Петербург, Русия

Пьотър Семьонович Вановски (на руски: Пётр Семёнович Ванно́вский) е руски офицер - генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877-1878). Военен министър и министър на народната просвета на Русия.

Биография[редактиране | edit source]

Пьотър Вановски е роден на 24 ноември 1822 г. в Киев (Руска империя) в семейството на потомствен дворянин от Минска губерния. Ориентира се към военното поприще. Завършва I-ви московски кадетски корпус (1840).

Започва военната си служба в Лейбгвардейския финландски полк. Участва в Унгарската кампания. Началник на стрелкова офицерска школа. По време на Кримската война се бие при обсадата на Силистра и е награден с Орден „Свети Владимир“ IV ст. Има военно звание генерал-майор от 1861 г. Директор на Павловския корпус (1863). Генерал-лейтенант от 1868 г. Началник на XII-та пехотна дивизия (1868).

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | edit source]

В началото на войната е началник на XII-ти армейски корпус, който успешно форсира р. Дунав при Зимнич - Свищов.

От 26 юни / 10 юли 1877 г. е изпълняващ длъжността началник-щаб на Русчушкия отряд. Участва в превземането на Бяла, Русенско и действията срещу гр. Русе.

От 12/24 февруари 1878 г. е командир на частите на Източния отряд, който превзема ключовия за войната гр. Шумен. Генерал-лейтенант Вановски приема ключа на Шумен от Фазлъ паша. Повишен е в звание генерал-адютант (1878).

След войната[редактиране | edit source]

Генерал Вановски активно участва в управлението на Русия. От 1882 до 1897 г. е военен министър. Министър на народната просвета (1901-1902). Член на Държавния съвет и генерал от пехотата (1883). Почетен член на Михайловската артилерийска академия и Николаевската инженерна академия. Умира на 82 години през 1904 г.

Улица в Шумен е наименувана „Генерал Пьотър Вановски“.

Източници[редактиране | edit source]

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 74