Разложка учителска афера
| Разложка афера | |
| — афера — | |
| Място | Разлог, Османска империя |
|---|---|
| Дата | 1882 – 1883 г. |
Разложката учителска афера е масово арестуване и заточване на българските учители из селищата в Разлога през 1882 – 1883 година по подозрение в революционна дейност.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
На 26 март 1882 година тримата учители в Мехомия - Иван Попмихайлов, синът му Илия Попмихайлов и Димитър Н. Терзиев Маджерски са арестувани, а книгите им конфискувани. Около Лазаровден същото става и в другите училища в Разлога. Всички учители са затворени в Сяр по обвинение, че разпространяват бунтовна литература, и че провеждат тайно военно обучение. Специална комисия се заема с разследване на случая, но след застъпничеството на руския солунски консул Александър Якобсон, учителите са освободени с по няколко лири глоба.[1]
На 16 декември същата година обаче същите учители отново са задържани, затворени в Сяр, а после в Солун и съдени. Иван Попмихайлов, синът му Илия и Иван Арабаджиев от Банско като водачи са изолирани в карцер. Основно доказателство на процеса е фалшиво обвинение срещу учителите от разложките първенци, дадено им за подпис от командира на мехомийския гарнизон Атуп бей под предлог, че е молба за освобождаване на арестуваните. Осъдени са на три години заточение в Адана, въпреки усилията на руския консул да ги освободи.[1]
Заточени[редактиране | редактиране на кода]
| Номер | Име | Роден | Длъжност | Снимка |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Иван Попмихайлов (1832 - 1925) | Градево | учител в Мехомия[1] | 
|
| 2 | Илия Попмихайлов (1862 - 1908) | Мехомия | учител в Мехомия[1] или Якоруда[2] | |
| 3 | Цветко Дрончилов (1841 - 1929) | Горно Драглища | учител в Белица[1] | 
|
| 4 | Кръстьо Ковачев (1849 - 1926) | Горно Драглища | учител в Сърбиново[1] | 
|
| 5 | Иван Арабаджиев (? - 1884) | Банско | учител в Банско[1] | |
| 6 | Димитър Николов Терзиев | Мехомия | учител в Мехомия[1] | 
|
| 7 | Георги Финдрин (1836 - 1913) | Мехомия | пътуващ книжар[1] | 
|
На 6 ноември 1883 година учителите отплават за Адана. Местни християни успяват да ги снабдят с пари и паспорти, с които да избягат в България. С полицейския началник се уговарят, когато изтече три годишния срок на заточението, да вземат от него документ за изтърпяна присъда, с който да се върнат по родните места. На 15 юни 1884 година. Иван Арабаджиев и заточения по-рано учител Лазар Теофанов бягат от Адана и в Мерсин се качват на параход за Солун. При полицейска проверка на кораба Арабаджиев умира от разрив на сърцето. Малко след тях бяга от Адана и Георги Финдрин. Останалите заточеници бягат на 2 юли с английския параход „Елас“. В Цариград Иван Попмихайлов се среща с екзарх Йосиф I Български, който ги снабдява с пари и с писмо до митрополит Симеон Варненски. След пристигането им във Варна, митрополит Симеон назначава Иван Попмихайлов за учител в Кестрич, Илия Попмихайлов - във Варна, Цветко Дрончилов - във Влахлар, Кръстьо Коначев - в Галата, а Димитър Маджерски - в Четлар, Балчишко.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л Попов, Георги Д. Учители заточеници // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 24 януари 2015.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 137 – 138.
