Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред
The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order
АвторСамюъл Хънтингтън
Първо издание1996 г.
САЩ
ИздателствоИК „Обсидиан“
Оригинален езикАнглийски
ЖанрПолитическа философия и футурология
ПреводачРумяна Радева
ISBNISBN 954-8240-67-Х
КрайThe futures of both peace and Civilization depend upon understandingand cooperation among the political, spiritual, and intellectual leaders of the world's major civilizations. In the clash of civilizations, Europe and America will hang together or hang separately. In the greater clash, the global "real clash," between Civilization and barbarism, the world's great civilizations, with their rich accomplishments in religion, art, literature, philosophy, science, technology, morality, and compassion, will also hang together or hang separately. In the emerging era, clashes of civilizations are the greatest threat toworld peace, and an international order based on civilizations is the surest safeguard against world war.
бележки
Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред в Общомедия

„Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“ (на английски: The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order) е книга на американския политолог Самюъл Хънтингтън, издадена през 1996 година. Тя обосновава тезата, че след края на Студената война в основен източник на конфликти ще се превърнат наднационалните културни и религиозни идентичности. Първоначално тезата е изложена на лекция през 1992[1] на Американския предприемачески институт, която впоследствие през 1993 година е развита в статия в списание Форин Афеърс под заглавие "Сблъсъкът на цивилизациите?",[2] в отговор на книгата на бившия му студент Франсис Фукуяма Краят на историята и последният човек. По-късно, през 1996, Хънтингтън развива своята теза в книгата.

Самият израз е използван по-рано от Бърнард Люис в статията „Корените на мюсюлманския гняв“, издадена от списание The Atlantic Monthly през септември 1990.[3] Още по-рано, фразата се появява през 1926 в книгата, разглеждаща Близкия изток, на Базил Матюс: Young Islam on Trek: Изследване на сблъсъка на цивилизациите (p. 196).

Този израз произлиза от сблъсъка на културите, вече се използва през колониалния период и Бел Епок.[4]

В България книгата е издадена от „Обсидиан“ през 2009 година.[5]

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

Цивилизациите според картата на С. Хънтингтън

Хънтингтън започва своето разсъждение чрез изследване на различните теории за същността на глобалната политика в периода след Студената война. Някои теоретици и писатели твърдят, че човешките права, либералната демокрация и капиталистическата икономика на са се превърнали в единствената останала идеологическа алтернатива за нациите в ерата след Студената война. Специално, Франсис Фукуяма твърди, че светът е достигнал „краят на историята“ в Хегелианския му смисъл.

Хънтингтън вярва, че макар ерата на идеологията е приключила, светът се е завърнал към нормалното състояние на нещата, характеризирано от културните конфликти. В своята теза, той твърди, че основната ос на конфликт в бъдещето ще бъде по линията на културните и религиозните разломи.[6]

Като продължение, той постулира, че концепцията на различните цивилизации, като културна идентичност от най-висок ранг, ще стане още по-полезна в процеса на анализиране на потенциала за конфликт.

Следвайки основно предложената конструкта от Освалд Шпенглер и Арнолд Тойнби, авторът сочи, че „човешката история е история на цивилизациите“. Според неговата класификация съществуват седем или осем такива цивилизации:

  1. Западна цивилизация (на основата на католицизма и протестантството)
  2. Ислямска цивилизация
  3. Индуистка цивилизация
  4. Китайска цивилизация (на основата на будизма)
  5. Японска цивилизация (на основата на шинтоизма)
  6. Латиноамериканска цивилизация (на основата на католицизма и местните традиции)
  7. Православна цивилизация
  8. Африканска цивилизация (в процес на формиране на основата на местните традиции)

Повечето цивилизации (но не всички) имат държава-ядро, която има доминираща и организираща роля по отношение на останалите страни влизащи в съответната цивилизационна общност (напр. САЩ в съвременната западна цивилизация). Всяка цивилизация се стреми да запази своята идентичност, а в много случаи и да разшири сферата на своето влияние. По тази причина, Хънтингтън счита, че 21 век ще е епоха на междуцивилизационните сблъсъци или конфликти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ U.S. Trade Policy – Economics // AEI, 15 февруари 2007. Архивиран от оригинала на 2013-06-29.
  2. ↑ Official copy (free preview): The Clash of Civilizations? Архив на оригинала от 2007-06-29 в Wayback Machine., Foreign Affairs, Summer 1993
  3. ↑ Bernard Lewis: The Roots of Muslim Rage The Atlantic Monthly, September 1990
  4. ↑ Louis Massignon, La psychologie musulmane (1931), in Idem, Ecrits mémorables, t. I, Paris, Robert Laffont, 2009, p. 629: "Après la venue de Bonaparte au Caire, le clash of cultures entre l'ancienne Chrétienté et l'Islam prit un nouvel aspect, par invasion (sans échange) de l'échelle de valeurs occidentales dans la mentalité collective musulmane."
  5. ↑ Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред[неработеща препратка] в helikon.bg
  6. ↑ Rashad Mehbaliyev: Civilizations, their nature and clash possibilities

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сблъсъкът_на_цивилизациите_и_преобразуването_на_световния_ред&oldid=11986630“.