Свети Димитър (Осиково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
Карта Местоположение
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоОсиково
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоГоцеделчевско
Изграждане1848 г.
Статутдействащ храм

„Свети Димитър“ е българска възрожденска църква в неврокопското село Осиково, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с местно значение.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена в 1848 година.[2][1] В архитектурно отношение представлява трикорабна базилика, градена от ломен камък, с полукръгла апсида на изток и открит притвор на запад. Теренът е денивилиран и подът на храма е на три нива. Покривът е от тикли. Прозорците са високо разположени, а през цялата сграда минава съпаловиден конкавен корниз, който на северната и южната фасада извива, повтаряйки наклона на терена. Входовете са с рамки от добре издялани каменни плочи.[1]

Храмът има 7 m висока камбанария от камък с полуцилиндрично засводени отвори. В двора на храма е имало килийно училище.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Трите кораба във вътрешността са разделени с две редици от по пет колони, свързани с арки. На запад има дъсчена женска църква. Таваните са апликирани и многоцветни. В центъра е Христос Вседържител, представен като млад. Иконостасът е таблен и висок, с добри пропорции и цялостно с високи художествени достойнства. Лозницата му е изписана с флорални елементи, а надиконните пана – с вази с цветя. Иконите са от времето на изграждането на храма и са прецизно исписани с малки детайли.[1][3] Те са разположени в три реда – 10 царски, 19 празнични и 13 апостолски.[4]

На цокълните табла има сцени от „Шестоднева“ със светли фигури на сив фон. Царските двери са резбовани с растителни ажурни орнаменти и имат медальони. На архиерейския трон има примитивно изрязани лъвове, а амвонът е със скулптриран гълъб.[1]

Архиерейският трон е с рисувана декорация и примитивно изрязани лъвове, а амвонът е с богати растителни орнаменти и скулптиран гълъб.[4] На проскинитария е иконата на патрона св. Димитър.[1][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 86.
  3. Християните от гърменското село Осиково спасяват храма си „Св. Димитър“ // Бизнес справочник „Струма“. Посетен на 20 декември 2015.
  4. а б Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 156-158.
  5. Християните от гърменското село Осиково спасяват храма си „Св. Димитър“ // Бизнес справочник „Струма“. Посетен на 20 декември 2015.