Скребатно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Скребатно (Община Охрид).

Скребатно
България
Red pog.png
Скребатно
Област Благоевград
Red pog.png
Скребатно
Общи данни
Население 264 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 38,147 km²
Надм. височина 725 m
Пощ. код 2964
Тел. код 07523
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 66874
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПС)

Скрѐбатно е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Скребатно се намира в планински район.

История[редактиране | edit source]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на 16 век в село (Скребатно) са регистрирани 110 лица.[1] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Скребатно (Искработа-и баля) е посочено като село, в което живеят 87 немюсюлмански семейства.[2] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Скребатно (Искработа) е посочено като село, в което живеят 41 немюсюлмански семейства.[3] В османските документи името на селото се среща изписано по няколко начина, като основно се чете Искработна (на османски турски: ﺍســقــربــوتــنــه, ﺍسـقــرﻩبــوطــنــه) и Искработа (на османски турски: ﺍســقــرﺍبــوتــه).[4]

В 19 век Скребатно е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Скребатно (Skrébatno) е посочено като село с 95 домакинства, 45 жители помаци и 270 българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скребатно като село със 75 български и 20 помашки къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Скребатно, намира се на С от Неврокоп 3 1/2 часа път. Сградено на неравно място в една котловина. Планинска местност. По полите на планината добри нивя и лозя; има селяне, които се занимават и със зидарство. Църква „Св. Петка“; четат и чели са само по български; старо училище с 50-тина ученика. На времени са отваряли нещо като I и II-й клас. Числото на къщите е 140, около 1/3 помаци, които се занимават с кираджилък.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Скребатно (Скребатно) е българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 290 българи-мохамедани и 780 българи-християни[8] в 60 помашки и 140 български къщи.[9]

Религии[редактиране | edit source]

В селото живеят мюсюлмани и християни. Черквата „Света Параскева“ е построена през 1835 година и е художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика, като камбанарията е достроена през 20 век. Оригиналният иконостас е бил дъсчен, таваните са апликирани с медальони и емпория. Апостолските икони са в синьо-зелената гама на златен фон. Под иконата на св. Богородица е отбелязана 1838 година. Колонадата е украсена със стенописи, царските двери, венчилката и киворията са с плитка дърворезба.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Скребатно

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  2. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  3. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  4. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 127.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 9.
  8. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  9. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  10. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.10
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
  12. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 438
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.