Сив жерав
| Сив жерав | ||||||||||||||||||||||
Сив жерав (Grus grus) |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
|
Изчезнал (1950 г.)[2] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Места на глездене Зимуване |
||||||||||||||||||||||
Сивият жерав (Grus grus) е едра прелетна птица от семейство Жеравови, която гнезди в Европа и Северна Азия. Зимува на големи ята в Северна Африка, Близкия изток, Индия и Китай.
Съдържание |
Общи сведения [редактиране]
Когато е в покой, сивият жерав наподобява щъркел, но голямата опашка на жерава е с по-гъста перушина, а освен това тялото му е сиво. По черната му глава и шия преминава бяла ивица. Когато лети, шията е изпъната напред (за разлика от чаплата), а с щъркела се различава по клюмналите пера на опашката и сивата перушина. Когато летят на големи групи, те образуват V-образно ято и крякат подобно на гъските. За разлика от тях обаче, сивият жерав има дълги и силни крака. Човката е къса и силна. В горната част на главата си има червено петно. Дължината на тялото е 110-140 см. Тежи 5-6 кг. Размахът на крилете е 240 см. Младите птици имат кафява перушина. Не се наблюдава полов диморфизъм при възрастните птици.
Разпространение [редактиране]
Гнезди в Северна Европа — предимно на територията на Швеция, Финландия и Полша. В края на лятото тези птици мигрират на юг в Испания, Северна Африка и Близкия изток. По време на дългия преход се събират на огромни групи на места като Хортобади в Унгария (до 50 000 индивида през октомври/ноември) и Лак дю Шантекок във Франция (до 40 000 индивида през ноември).
Презимуващите ята в Естремадура в Испания изглеждат най-внушителни, когато се наблюдават близо до Кастуера. Там стотици или дори хиляди сиви жерави прелитат всяка сутрин и вечер. През пролетта най-големите струпвания на сиви жерави са в Галоканта в Испания (до 50 000 през февруари) и край езерото Хорнборгасьон в Швеция (10 000 индивида през април).
Численост [редактиране]
В Западна и Североизточна Европа и Скандинавия гнездят около 23-28 000 двойки. По-малко се срещат в Турция и Гърция. У нас за последно е наблюдаван в Шабленското езеро през 2007 г. Общият брой сиви жерави в света е около 270 000 индивида.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Храни се с растителна храна — листа и семена; с безгръбначни (напр. червеи); с малки гръбначни (напр. гущери, змии и дори някои мишевидни гризачи).
Размножаване [редактиране]
Допълнителни сведения [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) BirdLife International. Grus grus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 11 May 2006. Database entry includes justification for why this species is of least concern
- ↑ Червена книга на Република България. Сив жерав. Посетен на 10 март 2012