Сив кълвач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сив кълвач
Picus canus.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Piciformes Кълвачоподобни
семейство: Picidae Кълвачови
род: Picus
вид: P. canus Сив кълвач
Научно наименование
Уикивидове Picus canus
Gmelin, 1788

Сивият кълвач (Picus canus) е средно голяма постоянна птица от семейство Кълвачови (Picidae), малко по-малка от гугутката. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

По-дребен е от родствения зелен кълвач, с когото понякога се бърка поради зелената окраска и жълтите задни части. При сивия кълвач обаче задницата е жълтеникава и повече матова, отколкото лъскава.

Главата и вратът са сиви. Крилете достигат дължина до 15 cm. Очите са червеникави. Има тънки черни ивици около очите и брадата. Мъжкият се различава от женската по червеното петно на челото.

  • Дължина на тялото: 25-28 cm
  • Тегло: 125-180 g

Ареал и биотоп[редактиране | edit source]

Обитава масивни широколистни и смесени гори; големи паркове, градини и гробища. Предпочита букови гори с много изсъхнала дървесина и прогнили клонове, както и елхови и ясенови гори с изгнили дънери.

Ареалът обхваща предимно части от Палеарктична областСредна, Източна и Югоизточна Европа, Северна Африка, Предна Азия, както и Ориенталска област (Южна Азия). Среща се по-рядко в по-северните части на Европа и във Франция.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Храни се с насекоми (предимно мравки и техните ларви) и паяци, както и с плодове и семена; понякога се храни от хранилки. Търси храната си по земята, по долната част на дърветата, по дънери и по изсъхнали дървета.

Сивият кълвач е отличен катерач. Изкачва се по дърветата като забива закривените си нокти в кората на дърветата и като се опира на опашните си пера прави малки скокове.

Песента на сивия кълвач наподобява тази на зеления кълвач. Тя е тънка и проточена, постепенно намаляваща: кхукхукху-кху. През пролетта може да бъде разпознат по чукането по дърветата, което е с по-голяма честота (паузи от не повече от 2 секунди) и сила от това на зеления кълвач.

Размножаване и жизнен цикъл[редактиране | edit source]

Моногамна птица. Отглежда едно люпило годишно. Размножителният период е май-юни и тогава разширява територията си. Дълбае дупки с кръгъл отвор с диаметър средно 5-6 cm на дълбочина 9-13 cm в стъблата на широколистни дървета (обикновено изсъхнали или гниещи) на височина до 5 m. Понякога използва дупки на други кълвачи. Постила пода на дупката с малки трески. Женската снася от 5 до 10 бели яйца, които двамата родители мътят 14-17 дена. Малките стоят в гнездото около 4 седмици, а след това започват да летят. Живее до 6 години.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Популациите на сивия кълвач в Средна и Източна Европа намаляват поради изсичането на вековните широколистни гори и залесяването на техните площи с иглолистна растителност, както и поради намаляването на хранителните ресурси.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Picus canus'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.
  2. Червена книга на Република България. Сив кълвач. Посетен на 21 март 2012