Сините анали

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сините анали представляват исторически обзор на разпространените в Тибет различни духовни традиции. Написани са през 1476 г. от Гьо Лоцава (1392 – 1481). [1] Преведени са на английски от Юрий Рьорих с помощта на Гендюн Чопел и публикувани през 1949 г. Оттогава нататък те представляват един от най-използваните източници за историята на будизма в Тибет до 15 век.

Подобен труд отнасящ се до по-късен период е „Кристално огледало на философските системи“ на Тукен Лозанг Чокий Нийма[2], завършен през 1802 г. [3]. Тукен бил привърженик на школата Гелугпа, но независимо от това представя широка историческа информация. Той самият също се позовава на Сините анали.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Source: thdl.org Архив на оригинала от 2009-02-15 в Wayback Machine.. Посетен на 5 ноември 2007.
  2. Thuken Losang Chökyi Nyima. The crystal mirror of philosophical systems: a Tibetan study of Asian religious thought. Boston, Wisdom Publicatiaons, 2009. ISBN 978-0861714643.
  3. tibetanclassics.org // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-09-19.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Blue Annals в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​