Славомир Мрожек

Славомир Мрожек
Sławomir Mrożek
	Славомир Мрожек Sławomir Mrożek
полски писател, драматург и карикатурист
	Портретна фотография, 2006 г.
Роден	29 юни 1930 г. Боженчин, Полша
Починал	15 август 2013 г. (83 г.) Ница, Франция
Погребан	Полша
Националност	Полша
Работил	писател, драматург, карикатурист
Литература
Период	от 1950 г.
Жанрове	пиеса, проза, писател
Известни творби	Męczeństwo Piotra Oheya; Indyk; Tango; Emigranci; Miłość na Krymie;
Награди
Семейство
Баща	Антони Мрожек
Майка	Зофия Кенджьор
Съпруга	Мария Обремба;; Сузана Осорио Росас
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Славомир Мрожек в Общомедия

Славо̀мир Мро̀жек (на полски: Sławomir Mrożek; роден на 29 юни 1930 г. в Боженчин, умира на 15 август 2013 г. в Ница) е полски писател, драматург и карикатурист. Автор на много разкази на философска, политическа и психологическа тематика. Като драматург е представител на театъра на абсурда.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Боженчин, като син на пощенския управител Антони Мрожек (1903 – 1987) и Зофия от дома Кенджьор (1906 – 1949), дъщеря на предприемач в млекопреработвателния бранш. Има брат – Йежи (1928 – 1932) и сестра – Литослава (1935 – 1995).

Абсолвент на краковския Общообразователен лицей „Бартломей Новодворски“.

Дебютира през 1950 г. като карикатурист, от 1953 г. публикува цикъл карикатури в списание „Przekrój“. Издадените през същата година сборници с разкази: Opowiadania z Trzmielowej Góry и Półpancerze praktyczne представляват неговият литературен дебют.

Първата му театрална творба е драмата „Полиция“, издадена през 1958 г. Драмата „Танго“ от 1964 г. донася на Мрожек световна слава.

Участва в реализацията на II спектакъл на гданския театър Бим-Бом със заглавие „Сериозна радост“ (1956).

През 1963 г. емигрира. През следващите години живее в Париж, след това се мести в САЩ, Германия, Италия и Мексико. През 1968 г. във френската преса публикува протестно писмо срещу интервенцията на войските от Варшавския договор в Чехословакия, а през декември 1981 г. протестира срещу въвеждането на военното положение.

През 1996 г. се връща в Полша. През 2002 г. претърпява инсулт, който довежда до афазия. В резултат на това загубва способността си да си служи с езика, както устно, така и писмено. Благодарение на терапията, която се провежда в продължение на три години възвръща умението си да чете и пише. Ефект от борбата с болестта му е неговата автобиография.

На 6 май 2008 г. Славомир Мрожек оповестява намерението си отново да напусне страната, за да отседне в Ница, заради климата, който въздейства положително на здравословното състояние на драматурга. Напуска Полша точно месец по-късно – на 6 юни 2008.

Умира на 15 август 2013 г. в болница в Ница. Тленните му останки почиват в Националния пантеон в Краков. Погребалното шествие е извършено на 17 септември 2013 г. в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Краков. Светата литургия се ръководи от краковския митрополит кардинал Станислав Дживиш.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. се жени за художничката Мария Обремба. Бракът им завършва с нейната внезапна смърт през 1969 г. През 1987 г. се жени повторно за мексиканката Сузана Осорио Росас.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Велик кръст на Ордена на възродена Полша – 2013 г., посмъртно
Командорски кръст със звезда на Ордена на възродена Полша – 1997 г.
Златен медал „За заслуги в културата Gloria Artis“ – 2010 г.
Орден „Ecce Homo“ – 2012 г.
Орден на почетния легион – Франция, 2003.
През 1962 г. става един от четиримата лауреати на литературната награда „Кошчелски“
През 1987 г. получава наградата на град Клостернойбург на името на Франц Кафка
През 1990 г. става Почетен гражданин на Краков
През 2000 г. получава титлата доктор хонорис кауза на Ягелонския университет
През декември 2004 г. за книгата Вариа. Как станах режисьор е удостоен с наградата Краковска книга на месеца
През 2007 г. е номиниран за литературната награда Нике за Балтазар. Автобиография
За кореспонденцията си със Станислав Лем, под формата на издадени от Литературно издателство Писма, Мрожек получава наградата на Полския ПЕН клуб на името на Ян Парандовски за 2010 г.
На 23 март 2012 г. Славомир Мрожек става „доктор хонорис кауза“ на Шльонския университет в Катовице.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В своето творчество Мрожек разглежда както проблематика силно свързана с историята на Полша и културните традиции, така и универсални теми, като например свободата или заплахата от страна на съвременната цивилизация.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Слон (Słoń), сборник с разкази, 1957
Дъжд (Deszcz), сборник с разкази, 1962
Две писма и други разкази (Dwa listy i inne opowiadania), сборник с разкази, 1970
Разкази (Opowiadania), сборник с разкази, 1981
Доноси (Donosy), сборник с разкази, 1983
Спящата красавица (Śpiąca Królewna), сборник с разкази,
Вода (Woda), сборник с разкази,
Полиция (Policja), драма, 1958
В открито море (Na pełnym morzu), драма, 1961
Карол (Karol), драма, 1961
Танго (Tango), драма, 1964
Дом на границата (Dom na granicy), драма, 1967
Професор (Profesor), драма, 1968
Емигранти (Emigranci), драма, 1974
Летен ден (Letni dzień), драма, 1983
Алфа (Alfa), драма, 1984
Портрет (Portret), драма, 1987
Вдовиците (Wdowy), драма, 1992

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sławomir Mrożek в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.