Славянско въстание (983)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Славянското въстание (Лютическо въстание) от 983 г. е въстание на славянските лютичи и абодрити източно от Елба против включването в Източнофранкското кралство.

Докато в империята се карат за последниците на архиепископ Адалберт от Магдебург и император Ото II, през лятото на 983 г. въстават славянски групи под ръководството на лютичите и изгонват църковните и политическите представители на кралството. Епископските седалища Бранденбург и Хавелберг са превзети, манастирът Калбе ограбен. Към лютичите се включват абодритите в епископия Олденбург, които през 983 г. нападат Хамбург. Славяните отблъскват бързо събраната саксонска войска за кратко време зад Елба.

Лужица и сорбските марки не участват във въстанието. От 985 г. имперските князе заедно с полските князе Мешко I и по-късно Болеслав I предприемат годишни неуспешни военни походи, за да подчинят територията. През 1003 г. крал Хайнрих II сключва съюз с лютичите и от 1004 г. води войни вместо с тях с бившия му съюзник Херцогство Полша на Болеслав I. Славянско-езическото управление на лютичите така се запазва до 12 век.

Последствието от славянското въстание е почти пълното спиране на заселването на немците на изток за следващите 200 години.

Източници[редактиране | edit source]

  • Wolfgang Fritze, Der slawische Aufstand von 983 - eine Schicksalswende in der Geschichte Mitteleuropas. Eckart Henning, Werner Vogel, Festschrift der landesgeschichtlichen Vereinigung für die Mark Brandenburg zu ihrem hundertjährigen Bestehen 1884–1984. Berlin 1984, S. 9–55.
  • Christian Lübke, Slavenaufstand. Lexikon des Mittelalters. 7, Sp. 2003f.