Слободан Йованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Слободан Йованович
сръбски политик
Роден: 3 декември 1869 г.(1869-12-03)
Нови Сад, Сърбия
Починал: 12 декември 1958 г. (на 89 г.)
Лондон, Великобритания

Слободан Йованович (на сръбски: Слободан Јовановић) е сръбски политически и държавен деец, професор по история, книжовник, юрист и общественик. Бил е председател на Сръбската кралска академия.

Роден е на 3 декември (стар стил 21 ноември) 1869 г. в Нови Сад в семейството на политика Владимир Йованович и Йелена. През лятото на 1872 г. той и семейството му се местят в Белград. През 1879 г. постъпва в Първа белградска гимназия.

След като на 29 септември 1890 г. завършва право в Женева, Йованович отива на дипломатическа служба. От 1897 до 1939 г. е професор в Белградския университет като 2 пъти е бил негов заместник-ректор.

От 27 март 1941 до 9 януари 1942 г. е вицепремиер на Югославия. От 1941 до 1942 г. е министър на правосъдието на Югославия. От 11 януари 1942 до 26 юни 1943 г. е министър-председател на югославското емигрантско правителство в Лондон, както и министър на вътрешните работи и представител на министъра на външните работи на Югославия. Йованович е министър-председател, министър на вътрешните работи и представител на министъра на армията, военната флота и военновъздушните сили на Югославия от 9 януари 1942 до 2 януари 1943 г. Втори заместник-председател на Министерския съвет от 26 юни до 10 август 1943 г.

Осъден е задочно на 20 год. затвор след края на Втората световна война през юли 1946 г.

Почива на 12 декември 1958 г. в 6:30 сутринта в Лондон.

Някои трудове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]