Списък на херцозите на Немур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герб на херцозите на Савоя-Немур.

Между 12 и 13 век Синьория Немур в историческата провинция Гатине, днешна Франция е във владение на Дом Вилбеон, чийто представител Готие е маршал на Франция в средата на 13 век. Херцогство Немур днес съответства на френския Кантон Немур в Департамент Сен е Марн.

През 1274 г. синьорията е продадена на френския крал Филип III, а през 1276 г. от Жан дьо Немур на Филип дьо Немур, и е издигната до графство, което през 1364 г. е дадено на Жан III дьо Граи. През 1404 г. френският крал Шарл VI го дава на Шарл III д'Евре и го издига до Херцогство Немур под закрилата на Кралство Франция в замяна на древното Графство Еврьо в Нормандия.

След като е конфискувано и възстановявано на няколко пъти, херцогството се завръща у френската корона през 1504 г. след изчезването на рода Арманяк-Пардиак. През 1507 г. е поверено от френския крал Луи XII на племенника му Гастон дьо Фоа-Немур, който е убит в битката при Равена през 1512 г. Херцогството се завръща в кралските владения, от които е отделено отново и дадено на Джулиано II де Медичи и на съпругата му Филиберта Савойска през 1515 г., на Луиза Савойска през 1524 г. и на Филип Савойски-Немур през 1528 г. Потомците на последния запазват херцогството, до момента в който то е продадено на френския крал Луи XIV. През 1672 г. той го дава на брат си – херцог Филип I Орлеански, чиито потомци го пазят до Френската революция. Впоследствие титлата „Херцог на Немур“ е дадена на Луи-Шарл – син на френския крал Луи-Филип.

Синьори на Немур[редактиране | редактиране на кода]

  • 1120 – 1148: Орсон (Ур) I дьо Шато-Ландон, син на виконт Фулк дьо Гатине е дьо Шато-Ландон (правнук на Юг дьо Перш – граф на Гатине и на Беатрис дьо Макон)
  • 1148 – 1174: Авлин дьо Шато-Ландон (* ок. 1130/1140, † 1196), дъщеря на предходния и на съпругата му Авлин дьо Монфокон ан Бери, наречена дьо Траси. Наследява Немур след смъртта на брат си Ерве в Палестина около 1147 г.; ∞ ок. 1150 за Готие I дьо Вилбеон († 1205), господар на Бомон ан Гатине, Ла Шапел и Вилмомбъл, синьор на Вилбеон, Турнанфюе и Немур по правото на съпругата си; той е истинският основател на Немур, който строи замъка на Немур и църквата „Сен Жан Батист“ около 1170 г.
  • 1174 – 1191: Филип I дьо Вилбеон (* ок. 1150/1155, † 1191), син на предходните, кралски шамбелан, ∞ ок. 1772/1175 за Авлин († 1191), дъщеря на Жослин II, виконт на Мелюн и Алпаи
  • 1191 – 1222: Готие II дьо Вилбеон (ок. † 1121/1122), син на предходния, ∞ 1195 за Маргьорит, дъщеря на Обер III дьо Питивиер д'Ашер е Ружмон
  • 1222 – 1255: Филип II дьо Вилбеон († 1255), син на предходния, господар на Немур и Гершвил, ∞ 1. 1195 за Маргьорит († пр. 1225), дъщеря на Жофрoa II Леванте дю Плеси Сен Жан 2. ок. 1232 за Еглантин 3. за Изабел дьо Ла Ай-Пасаван
  • 1255 – 1270: Готие III дьо Вилбеон († 1270), син на предходния от 1-вия му брак
  • 1270 – 1274: Филип III дьо Вилбеон († пр. 1275), син на Филип II от 2-рия му брак и полубрат на предходния.

Синьория Немур е продадена от семейство Немур-Вилбеон (от Филип III в частност) на френския крал Филип III Смелия през 1274 и 1276 г. Така тя отива у Короната, а от 15 век кралят, след като я издига в херцогство през 1404 г., я дава като апанаж на могъщи лица.

Херцози на Немур (Стар режим)[редактиране | редактиране на кода]

Дом Еврьо-Навар[редактиране | редактиране на кода]

  • Шарл д'Еврьо Благородния (* 1361, † 1425), крал на Навара (1387 – 1425) и граф на Еврьо (1387 – 1404), праправнук на крал Филип III.

При смъртта на Шарл Благородния през 1425 г. херцогството е завзето от крал Хенри VI, крал на Франция и Англия. На 22 април 1438 г. то е дадено на дъщерята на Шарл, Бианка Наварска.

След смъртта ѝ херцогството се завръща у короната и въпреки че потомците на Бианка – кралете на Навара претендират за титлата до 1571 г., през 1461 г. крал Луи XII приема за валидни претенциите на дъщерята на нейната сестра Беатрис – Елеонора дьо Бурбон-Ла Марш и на нейния съпруг Бернар д'Арманяк.

Дом Бурбон[редактиране | редактиране на кода]

Кредиторите на суверените на Навара започват дело, свързано с доходите на Немур.

Дом Арманяк[редактиране | редактиране на кода]

Шарлота – последната потомка на Беатрис д’Еврьо умира без наследници и Немур се връща на френската корона.

Дом Фоа[редактиране | редактиране на кода]

През 1507 г. крал Луи XII дава херцогството на племенника си:

След смъртта му херцогството се връща на Короната.

Дом Медичи[редактиране | редактиране на кода]

През 1515 г. крал Франсоа I го дава на

Дом Савоя[редактиране | редактиране на кода]

Херцогство е прехвърлено на полубрата на Луиза през 1528 г., а тя получава в замяна Херцогство Оверн.

Дом Орлеан[редактиране | редактиране на кода]

През 1672 г. крал Луи XIV дава херцогството на сина си:

След това то се предава на неговите потомци до премахването на дворцовите титли през 1790 г. (възстановени през 1814 г.):

Почетна титла[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Duca di Nemours в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​