Битка при Енидже Вардар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сражение при Енидже Вардар
Конфликт: Балканска война
Battle of Giannitsa (1912-11-01), First Balkan War, Greece.jpg
Гърците опожаряват Енидже Вардар, пропагандна картичка
Период 1-2 ноември* 1912
Място Енидже Вардар, Османска империя
Резултат Победа за Гърция
Воюващи страни
Flag of Greece.svg Гърция Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
принц Константинос Хасан Тахсин паша
Сили
80 000 души ок. 30 000 души
Жертви и загуби
ок. 3000 убити пленени: 3000 войници и 14 оръдия,
неизвестен брой убити

Сражението при Енидже Вардар (на гръцки: Μάχη των Γιαννιτσών, Махи тон Яницон) е битка в хода на Балканската война, състояла се на 1-2 ноември (19-20 октомври стар стил) 1912 година край град Енидже Вардар в Македония. В нея гръцките войски нанасят поражение на османските сили в Егейска Македония, което им отваря пътя за завземане на Солун.

Съдържание

Прелюдия [редактиране]

След като през октомври гръцката Тесалийска армия, под командването на престолонаследника Константинос, удържа няколко победи срещу значително по-малочислените османски войски, тя продължава да настъпва към Солун. Благодарение на местното християнско население комуникациите между Ениджевардарския гарнизон и Солун са силно затруднени или дори прекъснати. Хасан Тахсин паша кординира действията си с Джавид паша, отговарящ за гарнизона в Битоля. Османските планове предвиждат Ениджевардарската част да се изтегли в Бер, където да бъде подсилена с 8 батальона и 2 батареи от Суровичево, както и с 4 батальона и 1 батарея от Катерини. Гръцкото командване се опасява Ениджевардарските турски сили да не се изтеглят през Бер към Солун и да подсилят защитата на града и едновременно с това да не бъдат ударени във левия си фланг през Суровичево, при което турското командване се е надявало да обгради гръцката армия. Заради това гръцкото командване решава да изпрати 5 дивизии към Бер, а Пета гръцка дивизия към Кожани, която едновременно да защитава гръцкия фланг откъм Сурович и да обезопаси снабдителната линия през Еласона и Лариса. Също така командването се надява, че чрез овладяването на Бер ще се отвори втора възможна снабдителна линия през Катерини и Палео Елевтерохори[1].

Сражението [редактиране]

Военни действия и разположение на войските.

На 27 октомври 5-та дивизия се насочва към Кожани, а 7-ма дивизия, която първоначално е оставена като резерв в Лариса е изместена към Еласона, а оттам започва настъпление през Олимп. Дивизията превзема злеотбранявания от босненски доброволци проход Петра, след което излиза на река Колудей и заплашва турските части в Енидже Вардар от обкръжение. На 28 октомври започва настъплението на 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 6-та дивизии към Бер. Още на 26 октомври османски части заемат височината Кастаня, която се определя с голямо тактическо значение[1]. Турското командване разполага щаба и основните си бойни сили край Кулхалар на река Колудей. Общата численост на турския аскер с подкрепленията от Суровичево и Катерини, както и остатъците от струмската армия на Али Надир паша е около 30 000 души.

Гръцките основни сили, включващи пет дивизии, се придвижват от югозапад към Енидже Вардар, когато на 1 ноември са изненадани от силен артилерийски обстрел. Въпреки численото си превъзходство, гърците забавят атаката си с един ден. 2 турски батальона опитват нощна контраатака през един от мостовете на река Колудей, но са унищожени от артилерийски обстрел. На 2 ноември османците оказват ожесточена съпротива и се оттеглят, едва когато десният им фланг е заплашен с обход.[2] Турски части започват неорганизирано отстъпление към Солун, като са посрещнати от турска кавалерия в опит да се предотврати изтеглянето. В крайна сметка 3 000 турски войници и 14 оръдия са пленени от гръцката армия, докато тя дава загуби в размер 3 000 убити войници и офицери[3].

Последици [редактиране]

Гръцкото командване не се възползва от успеха си и основната част от османските войски успяват да се оттеглят отвъд река Вардар. Въпреки това, османското командване преценява, че град Солун е зле укрепен и решава да прекрати съпротивата. Солун е предаден на гърците, които влизат в града на 9 ноември, изпреварвайки с няколко часа българската Седма пехотна рилска дивизия.[2]

Бележки [редактиране]

  1. а б Crawfurd Price, W. H., The Balkan Cockpit, T. WERNER LAURIE LTD., London, стр. 86-90.
  2. а б Въчков, Александър. Балканската война 1912-1913. Анжела, 2005. с. 145-146.
  3. Crawfurd Price, W. H., The Balkan Cockpit, T. WERNER LAURIE LTD., London, стр. 90-95.

Външни препратки [редактиране]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.