Тагмата Асфалияс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тагмата Асфалияс (на гръцки: Τάγματα Ασφαλείας, Батальони за сигурност) са гръцки колаборационистки военни групи, създадени по време на окупацията на Гърция от страна на силите на Оста по времето на Втората световна война.

"Батальоните за сигурност" на гръцкото прохитлеристко правителство в действие
Личен състав на "Батальоните за сигурност" почиващ след антипартизанска акция в 1943 г. Те имат обичайните предвоенни униформи на Евзонските полкове.

История[редактиране | edit source]

Тагмата Асфалияс са формирани през 1943 година от марионетното правителство на Йоанис Ралис[1]. Те са подпомогнати от крайно десните и про-нацистите, но също и от някои центристки политици, които се притесняват за разширение на влиянието на ЕЛАС (военно крило на комунистическата партия, доминираща в Националния освободителен фронт ЕАМ) като основа на гръцката съпротива. Сред членовете на Батальоните за сигурност са бивши офицери, насила набрани войници, крайно десни фанатици и опортюнисти, вярващи в крайната победа на Оста[2] .

Основната задача на Батальоните за защита са да се противопоставят на ЕЛАС. Общата им сила е максимално 22 000 души, разделени в 9 евзонни и 22 доброволчески баталиони, под командата на СС генерал-лейтенант Валтер Шимана. Въпреки че по план трябва да извършват дейност във всичките окупирани гръцки територии, техно основно поле на действие са източна Централна Гърция и Пелопонес. По това време ЕЛАС придобива контрол над 1/3 от континентална Гърция. Тагмата Асфалияс остават верни на германците дори след като окупацията пропада. Последните им задачи са да спират достъпа на ЕЛАС до основните пътища с цел да защитят изтеглящите се от Гърция германски войски.

Части на Тагмата Асфалияс извършват едни от най-големите си зверства в сътрудничество с немския сержант Фридрих Шуберт и гръцкият колаборационист Георгиос Пулос на 24 април в Катраница и на 15 септември в Енидже Вардар, в които са убити съответно 318 и 103 души, предимно членове на Българския червен кръст и на Централния българомакедонски комитет.

По време на войната про-съюзническото гръцко правителство в изгнание осъжда Батальоните за сигурност за предателство. След освобождението на Гърция частите са разформировани, а много от членовете и са съдени и осъдени за колаборационизъм. Основателят на батальоните Йоанис Ралис е осъден на доживотен затвор за измяна и умира в затвор през 1946 година.

При избухването на Гръцката гражданска война обаче, много от членовете на батальоните са набрани към жандармерията, на страната на британците и правителството, за борба срещу партизаните от ЕЛАС. Тези групи участват активно и в борбата със Славяномакедонския народоосвободителен фронт, част от Гръцката комунистическа партия[3].

Военни единици[редактиране | edit source]

Масов гроб на активисти на Тагмата Асфалияс в Мелигалас, Пелопонес. Убити са на 18 септември 1944 година от комунисти, а гръцкото правителство организира чествания там в тяхна памет между 1949 - 1974 година.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Chimbos, Peter D. (1999), "Greek Resistance 1941-45 : Organization, Achievements and Contributions to Allied War Efforts Against the Axis Powers", International Journal of Comparative Sociology (Brill) 40, http://www.ingentaconnect.com/content/brill/ijcs/1999/00000040/f0040001/art00014, "Rallis and the Nazis organized the Greek Security Battalions (Tagmata Asfalias) to counter the EAM/ELAS forces (Hondros, 1983:81 ) which were becoming the most powerful and effective resistance organizations." 
  2. Chimbos, Peter D. (1999), "Greek Resistance 1941-45 : Organization, Achievements and Contributions to Allied War Efforts Against the Axis Powers", International Journal of Comparative Sociology (Brill) 40, http://www.ingentaconnect.com/content/brill/ijcs/1999/00000040/f0040001/art00014, "Who were those Greeks who joined the Security Battalions and took an oath to obey the orders of Hitler? They were ex-officers and enlisted men of the Greek army, as well as civilians, with right wing leanings who were sympathetic to the Nazis." 
  3. Петров, Бисер. Гръцките батальони за сигурност през Втората световна войнам в:Военноисторически сборник, 2008, бр.3, стр.72-76.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.