Турилик
| Турилик | ||||||||||||||||||||||
Турилик (Burhinus oedicnemus) |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Туриликът (Burhinus oedicnemus) е птица от семейство Туриликови. Среща се и в България.
Съдържание |
[редактиране] Физически характеристики
Дължина на тялото 41-43 см. Размах на крилата 81-87см. Среща се предимно привечер, сутрн рано и нощем, рядко денем. Лети и бяга добре. Излита след леко разбягване. Има характерна външност, която го отличава от другите дъждосвирцови птици. Общата му сивокафява окраска е с тъмни продълговати резки. Очите са големи, жълти. Клюнът в основата си е жълт, на върха черен. Краката са жълти. При полет на крилете се виждат две бели ивици, а след кацане се вижда едната. Глас — продължителен и звънтящ "тур-ли, буули, були були, туру-туру лик", който през брачния период се чува непрекъснато нощем.
[редактиране] Разпространение
Общо разпостранение — гнезди петнисто от Пиренейския полуостров и Англия на изток до Волжко-Уралското междуречие, на север до бреговете на Балтийско море, Средна Украйна. На юг до Средиземно море. Зимува на Пиренейския и Арабския полуостров, в Северна и Средна Африка. Разпостранение в България — гнезди по Черноморието, най-много в Добруджа. По рядко във вътрешността на Южна България. Ежегодно в страната мътят 30-60 птици.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери, дребни гризачи.
[редактиране] Размножаване
Моногамни. Двойките се оформят април-май. Снасят яйцата направо на земята или в леко утъпкана трапчинка. Мътилото от 2-3 яйца.
[редактиране] Допълнителни сведения
[редактиране] Външни препратки