Турилик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Турилик
Burhinus indicus, central India.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Burhinidae Туриликови
род: Burhinus Турилици
вид: B. oedicnemus Турилик
Научно наименование
Уикивидове Burhinus oedicnemus
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Burhinus oedicnemus distr.png
     Гнездене      Целогодишно      Зимуване

Туриликът (Burhinus oedicnemus) е птица от семейство Туриликови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Дължина на тялото 41-43 cm. Размах на крилата 81-87 cm. Среща се предимно привечер, сутрин рано и нощем, рядко денем. Лети и бяга добре. Излита след леко разбягване. Има характерна външност, която го отличава от другите дъждосвирцови птици. Общата му сивокафява окраска е с тъмни продълговати резки. Очите са големи, жълти. Клюнът в основата си е жълт, на върха черен. Краката са жълти. При полет на крилете се виждат две бели ивици, а след кацане се вижда едната. Глас — продължителен и звънтящ "тур-ли, буули, були були, туру-туру лик", който през брачния период се чува непрекъснато нощем.

Разпространение[редактиране | edit source]

Общо разпостранение — гнезди петнисто от Пиренейския полуостров и Англия на изток до Волжко-Уралското междуречие, на север до бреговете на Балтийско море, Средна Украйна. На юг до Средиземно море. Зимува на Пиренейския и Арабския полуостров, в Северна и Средна Африка.

Разпространение в България — гнезди по Черноморието, най-много в Добруджа. По рядко във вътрешността на Южна България. Ежегодно в страната мътят 30-60 птици.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери, дребни гризачи.

Размножаване[редактиране | edit source]

Моногамни. Двойките се оформят април-май. Снасят яйцата направо на земята или в леко утъпкана трапчинка. Мътилото от 2-3 яйца.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Burhinus oedicnemus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 11 May 2006. Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. Червена книга на Република България. Турилик. Посетен на 25 март 2012