Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, направете го на текущата страница.
Имаме покана за участие в предаване на Интернет радиото http://braillefm.com на 6-ти Октомври вечерта и най-общо да си поговорим за Уикипедия. От наша страна могат да се включат до трима участници т.е. търся още двама желаещи. Както името на радиото подсказва аудиторията му е предимно от незрящи. Форматът на предаването е доста свободен разговор затова търся и теми за разговор извън очевидните „Що за животно е Уикипедия и КОЙ я списва?“ и „Укипедия удобна ли е за хората със зрителни увреждания?“. В момента тече такова предаване на http://braillefm.com/brailfm.m3u ако някой иска да придобие впечатление. Идеята не е нова и сме я обсъждали с някои редактори вкл. и на една Уикисреща в „Под Липите“, но сега имаме конкретна дата. Ще опитаме да направим една предварителна среща в края на тази седмица за да уточним приблизително темите с водещия и шеф на радиото Владислав Кацарски. --Сале (беседа) 16:31, 22 септември 2015 (UTC)
Днес от 19:00 ще си приказваме за Уикипедия. Засега предварителните въпроси от слушатели са обичайни: „Кой следи за достоверността?“ „Има ли редактори за правописа?“ „Как може да се публикува материал?“ --Сале (беседа) 14:05, 6 октомври 2015 (UTC)
Поговорихме. Не остана време за повече въпроси, но може да направим следващо предаване. Ще има повторение тази вечер в полунощ и утре 7-ми от 18:00 --Сале (беседа) 18:21, 6 октомври 2015 (UTC)
Уважаеми колега, възприятието за цвят е субективно човешко качество. Всякакви точни стойности са условни, и тази характеристика е добре описана в раздел „Цветово пространство и цветови модели“ на същата статия. В печатарството има въведено понятие Пантонна скала за възпроизвеждане на точен цвят в смисъла, който търсите, но няма смисъл да си губите времето в уеднаквяване на понятия, които по същността си не са със строги граници. Поздрави--Ket (беседа) 19:35, 29 септември 2015 (UTC)
@Ket, сякаш не четем един и същи текст? В посочения от Вас източник не пише, че „възприятието за цвят е субективно човешко качество“.
@Спас Колев, озадачаващо е, че за популярни названия, които еднозначно се съотнасят към числови стойности - дължина на вълната и честота, няма общовалидни названия. На село на кафявите кокошки им казват червени, но какво става, когато тези хора си поръчат червена прежда примерно? Цветовете са си дефинирани баш с дължина на вълната - ясно и точно число. Озадачаващо е, че стойностите имат, макар и малко, отклонение в различни източници - до 50 nm. Посочих, че такова разминаване има и в рамките на българската Уикипедия. Уеднаквяването на тези стойности е средството за разбиране между хората. По тази логика в музиката са въведени тонове - до, ре, ми... на еди коя си октава, и това е съотнесено с честотата Hz - същата мерна единица, каквато я има за цветовете. Липсата на универсален стандарт е меко казано абсурдна. Да вземем националния ни флаг - там цветовете са фиксирани и това, че някой от Танганайка няма в езика си дума за зелено не значи, че във флага ни няма зелено. Animsaj15:57, 30 септември 2015 (UTC)
Здравейте Уважаеми администратори !
Пише Ви Деница Бенева Тъй като не разполагам с опит в създаването на страници в Уикипедия, но въпреки това
бях впечатлена от творчеството и личността на един човек, реших да създам такава.
С голяма изненада установих, че тя вече е изтрита, независимо от това, че беше създадена беседа, която според информацията гласеше, че ще приключи на 12 ти октомври.Първоначално статията беше определена като ненужна и самореклама, което също ме озадачи. В беседата изложих своите аргументи по този повод.
А по въпросът за вписването на частична информация за Добромир Славчев от сайта на Сиела, по този повод разговарях лично с тях, и те ме увериха, че тази информация за автора е предоставена за обществено ползване и не представлява такава по смисълът за закона за авторското право, тъй като не е част от негово произведение, а текста има информативен характер.
Призовавам Ви да разгледате вашето решение и да ми съдействате като опитни в създаването на страници в Уикипедия да направим с общи усилия страница на Добромир Славчев в Укипедия. В интернет пространството има налична информация за него, мисля, че той сред хората, които заслужават това.
Надявам се да подкрепиш тази „реалност“ със съответните факти и документи, за да не си говорим с интерпретации. Защото вестникарските публикации не са обект на авторско право. --Rumensz (беседа) 08:29, 30 септември 2015 (UTC)
Самите факти и данни не са обект на авторско право. В случая обаче предполагам става дума за директно копиране на текста. --Лавеол (беседа) 09:27, 30 септември 2015 (UTC)
Сложете страницата за бавно изтриване за да вземат отношение и другите редактори. Тук виждам интересна информация. За същия ли Добромир Славчев става дума? --Stanqo (беседа) 10:16, 30 септември 2015 (UTC) Като има страница за Иво Сиромахов, защо и за него да няма? --Stanqo (беседа) 10:26, 30 септември 2015 (UTC)
Във връзка със спор в Уикипедия дали може да се копира информацията за писателя публикувана на сайта на Сиела, моля да ми отговорите дали копирането й в статия в Уикипедия представлява нарушение на авторските права на Сиела или друго лице.
Бързо казвам, че не знам, но не би трябвало да има проблем. Питах колегите, те казаха, че може да си ползваш без проблеми. Принципно си мисля, че нищо на сайта ни (освен откъсите от книги) не са обект на защита от ЗАПСП. Ако все пак те притеснява, може да се застраховаш сайта като като източник и дадеш линк. Същото би трябвало да важи и за анотациите. При всички положениея колегите ми, отговорни-редактори се отказват от правата си върху качените техни текстове (разбирай всичко за дадена книга с изключение на откъсите от нея).
Тези от правната редакция може да ползваш спокойно. Даже ще съм ти благодарен :)
Николай Алексиев
Отговорен редактор - правна редакция
1510 София, България
бул. "Владимир Вазов" № 9
Tel: 02/ 9030 067; 087 99 321 76
e-mail: nikolai.aleksiev@ciela.com
Следващия път не питай дали можем да ползваме в Уикипедия, защото това предполага че те са наясно какъв е лицензът на Уикипедия, което е малко вероятно. Щом се „отказват от правата си върху качените техни текстове“ значи могат да се ползват, въпреки че няма да твърдя дали знам дали имейл е достатъчен, но ако бяха казали само „можете да ги ползвате“ нямаше да е ясно. --V111P07:50, 1 октомври 2015 (UTC)
"Oтказването от права" е правно нетривиална процедура; при сериозен спор едно неформално заявление може да е от полза, но не е непременно решшаващо. Добре е да се знае йезуитската идеолгия зад т.н. авторски права:
Помолил съм Деница да изиска писмен отговор. Но ел.поща и сега се приема от Общомедия, примерно.
Считам, че ако Уикиобщостта БГ ще взема грантове, то задължително е един от тях да е за компетентен правен анализ на състоянието на авторското право в България във връзка с Уикипедия, вкл. с конкретни казуси като този.
Не считам за коректно отношение към потребител да се трие статия без правна яснота за нарушение на права (има шаблон), без даден разумен срок на потребителя да отстрани недостатъци, вкл. указания.
Освен това не виждам колегиалност в това да се трие, да се лепят „червени“ шаблони, а да не се помогне с промяна на текста, особено на нови потребители. --Rumensz (беседа) 09:59, 1 октомври 2015 (UTC)
Малко не ми е ясно какво се случва в момента. Защо изтрита страница е в процедура по изтриване? Няма как да разбера дали текста е бил дословно копиран, тъй като страницата не съществува с все историята си. Не смятам, че личността не е значима - поне в качеството му на поет.
От друга страна искам да отбележа, че директното копиране на текст не е окей, ако ще и да имаме позволение да го "ползваме". Публикуването на текста тук означава, че всеки може да го вкара, ако ще и в печатна книга. Надали от Сиела са имали предвид това в отговора си. И това отказване от права - от всякакви права ли са се отказали авторите? Или само отказват да упражняват някой аспект от правото си?
Иначе текстът от Сиела е много далеч от енциклопедичен. Ако ще бъде връщан, освен, че трябва да се перефразира, трябва и да се ореже до частта абсолютно необходима за енциклопедия. Включително всякакви суперлативи. И пак, няма как да разбера каквъ точно е бил текста, тъй като статията не съществува.--Лавеол (беседа) 10:52, 1 октомври 2015 (UTC)
Не важи. Отдавна бяха изтрити всички картинки с разрешение „само за Уикипедия“, после в Бг У. изтрихме всички картинки с всички права запазени, защото ние можем да ги ползваме, но други не. За текстове е още по-абсурдно. Запознай се с помощните страници по тези въпроси щом те интересуват. Иначе в английската У действително позволяват като за картинките в Общомедия да се прати разрешение за текст на определен имейл (permissions-en@wikimedia.org)[1] когато авторът не иска да сложи лиценз директно на уебстраницата където е текста. --V111P17:42, 1 октомври 2015 (UTC)
Безпредметно е "разрешаваме ви да ползвате информация" - горе вече е казано за "факти, данни" и пр. които съставляват информацията в смисъл на съдържание.
"Maтериали" е адекватната формулировка; тя издава объркващия проблем на идеологията - формата се мисли като материя/вещ, така че авторството (да) поражда вещно право. (Въпросът беше, че ако лицензът на уикипедия се разбира като гарантиращ свободна по-нататъшна употреба, той изисква и разрешенията да не са специфични.)80.72.94.18907:45, 2 октомври 2015 (UTC)
Изобщо вече нямам спомен за цитираната ситуация от 2007-ма и нямам как да я възстановя, защото отдавна не ползвам пощата си от онова време. Както се вижда и от страницата, разрешение е получено, но нямам спомен изобщо да съм го искала, така че какъв точно смисъл В.К. е вложил в „материали“, може само той да каже (user:darldarl, но по-скоро актуалното айпи, което му редактира биографичната статия). От спомените ми за панаирите, които ставаха тогава, връзката с панаирите по-горе е сравнително далечна. Спири··· - - - ···20:27, 5 октомври 2015 (UTC)
Орден „Свети Александър“
Днес качих снимки от ЦДА на Азбучник с получилите орден „Свети Александър“ между 1912 и 1935 г. Подредени са по азбучен ред и включва година и степен на награждаване. Ако има някой някога желание да се занимава с попълване на статиите на носителите на ордена, да знае, че ги има тук. --Спасимир (беседа) 13:13, 30 септември 2015 (UTC)
Най-добре ще е първо да се направят списъчни статии по степен и от там да се разхвърлят по статиите на личностите. Можем да се организираме по някакъв начин. --Стан (беседа) 13:39, 30 септември 2015 (UTC)
То има статии за всяка степен по отделно, след това ще е лесно да се разхвърлят по отделните статии, като се има предвид, че голяма част от наградените нямат статии. Неприятната част е ръкописния текст на някои от страниците в азбучника. --Спасимир (беседа) 13:57, 30 септември 2015 (UTC)
Ще поема кавалерите на Великия кръст и 1-ва степен т.е. преглеждам лист по лист и създавам двете статии, понеже нямам много свободно време в момента. --Стан (беседа) 15:38, 30 септември 2015 (UTC)
Направих една помощна страница, ако някой иска да помогне с въвеждането на списъците тук: Свети Александър. Добре ще е да се започне с 2-ра степен и така до 6-а, като редакторите слагат иконка с часовник, ако работят по определена степен/буква и „чавка“ когато завършат, последвани от потребителско име. Статиите са подредени по букви, така няма да си пречим. По-долу съм направил списък с указани първи страници за началните букви и „ref“ таг за по-лесно. За дадена буква в статиите личностите са подредени по години на получаване на ордена. --Стан (беседа) 07:32, 6 октомври 2015 (UTC)
Мислите ли че ще е от полза да стои подобен шаблон, че мисля да го трия. Обикновено, в подобни случаи статията се мести директно. --Termininja✉20:34, 2 октомври 2015 (UTC)
Тук Пресцентърът на ДПС ползва Уикипедия за дефиниция на Мултикултурализъм: „„Мултикултурализъм е термин, който се отнася до приемането на различни културни групи, явления и характеристики в рамките на общността и нейната демография в рамките на определен регион…“ (вж. Уикипедия)“. --Лорд Бъмбъри (беседа) 23:09, 2 октомври 2015 (UTC)
Здравейте. Някой знае, защо нп. в статия Лития, не мога да нормално добавя междууики. Когато кликам „добавяне на препратки“ показва ми се това → [2]; и не знам как да добавя и защо е се променило. Джевянин (беседа) 18:15, 3 октомври 2015 (UTC).
Здравей, когато имаш такъв проблем, намираш статията на английски и от там, чрез редактиране на лентата с междуезиковите препратки, добавяш на български. --Спасимир (беседа) 18:42, 3 октомври 2015 (UTC)
Благодаря. Разбрах, но защо така? Когато ще се върне както е било. Може достатъчно е рестарт на компютър или проблемът е друг. Джевянин (беседа) 18:49, 3 октомври 2015 (UTC).
Проблемът не е в компютъра. Така създаваш нов обект в уикидата, който го няма на нито един друг език или в Общомедия, а ти просто искаш да добавиш и на български език. --Спасимир (беседа) 22:21, 3 октомври 2015 (UTC)
Това се случва ако в страницата има вече МЕП, и също така винаги, когато кликнеш на линка преди да се е заредила страницата докрай. Подобно нещо се случва и в Уикиданни, ако не изчакаш и кликнеш на някой бутон за редактиране, там само че в зависимост от бутона ти изкачат различни страници. --Termininja✉20:05, 10 октомври 2015 (UTC)
Здравейте, някой може ли да вметне span.need_ref (виж по-долу) в МедияУики:Common.css, че аз нямам тези права. Смятам, единствено то остана от шаблон:Портал. Мерси предварително! -- Denis Marinov (беседа) 18:09, 6 октомври 2015 (UTC)
Здравей, захванал съм се с шаблона Портал линк, но нещо не наподобява на този във френската уики. Мислех че от този ref ще се появи border около * link=Портал:{{{portal}}} [[Портал:{{{portal}}}|{{{title}}}]], но нито го има border нито текста е разположен в средата. Разгледах модулите и тн., но вече не знам къде е проблема. -- Denis Marinov (беседа) 07:21, 7 октомври 2015 (UTC)
Не, все още не е придобил този си вид, който е във френската уики. От снощи си играя, но не става и лошото е ще не знам, къде точно е проблема. В момента в Шаблон:Портал линк текста е в ляво и тази таблица (border) около текста я няма. Ако може да измайсториш нещо, ще съм ти много благодарен. -- Denis Marinov (беседа) 07:58, 7 октомври 2015 (UTC)
Всички тези стилове май ще е по-добре да се пръснат директно статично по шаблоните, като гледам всеки един клас се ползва веднъж в точно един шаблон. --Termininja✉14:27, 22 октомври 2015 (UTC)
Понеже ми потрябва родословно дърво на олимпийските богове, влязох тук и останах „очарован“ от разни чертички и стрелчици. Наложи се да използвам шаблона в англоезичната Уикипедия (редактиран), който искам да направя и тук. Обаче се стига до богинята Enyo, чието име на български никъде не намерих, нито пък каквато и да била информация за нея. Няма я в учебниците ми, нито пък в статиите за Зевс и Хера (съответно и децата им). Някой да знае нещо по въпроса? --Iordan2000б.19:04, 6 октомври 2015 (UTC)
магарешки трън, магарешки бодил - рефериране на индикация
Здравейте,
във ваша публикация е написано: "Народната медицина я препоръчва като лек за проблеми с потентността и простатата". Моля публикувайте или изпратете "извор", от къде е взето... надявам се не е мнението на баба ви.
Здравейте колеги, забелязах че в френската енциклопедия проектите се казват Проект:XX, а тук – Уикипедия:име на проект. Кое е по правилно и защо не е името Проект:XX, както Портал:XX. Поздрави! -- Denis Marinov (беседа) 10:30, 9 октомври 2015 (UTC)
Защото френското именно пространствоProjet с номер 102 не е активно в списъка с нашите именни пространства. В английската Уикипедия, впрочем, също няма пространство с подобно име. Въобще, само именните пространства от 0 до 15 са стандартни за МедияУики софтуера; всички останали са допълнително конфигурирани според нуждите на потребителите. — Luchesar • Б/П12:02, 10 октомври 2015 (UTC)
Едно уточнение, за да не става объркване: в стандартната инсталация на МедияУики, именно пространство 4 наистина се нарича Проект. В Уикипедия обаче то е преименувано на Уикипедия. Френското пространство Projet е допълнително конфигурирано. Поне на теория, бихме могли при желание да поискаме да бъде конфигурирано такова и за нас. — Luchesar • Б/П12:06, 10 октомври 2015 (UTC)
Да това ще е много добре. Според справка, не само във френската уики започват имената с Проект:име на проект. Ще се радвам и тук да се направи така, за да си кореспондира с Порталите. В сегашното име е трудно намираемо, аз лично не знаех че има проекти докато не прочетох едно от правилата. -- Denis Marinov (беседа) 21:21, 10 октомври 2015 (UTC)
Трябва да се направи някакво гласуване и след това да се отправи заявка. Не създавай повече страници с тази представка, защото трябва да ги местим преди да създадат именното пространство. --V111P16:08, 14 октомври 2015 (UTC)
Имената на десетилетията какви ще са - Просто 1940 година не става, това е само за тази една година. 40-те години на 20 век става, но за първото десетилетие не става, за второто също ми звучи странно (10-те години на 20 век), но може би е OK. Друг вариант Пето десетилетие на 20 век. --V111P04:44, 13 октомври 2015 (UTC)
Първото е ок доколкото се отнася до по-късните десетилетия, а за второто аз лично съм го срещал като първото десетилетие или второто десетилетие и така нататък. Така ми се вижда добре на мен.--Ilikeliljon (беседа) 07:25, 13 октомври 2015 (UTC)
То първо беше 1940-те, после аз го направих 1940 година. Но може би се отнася за 1940-те години на 20 век (периода между 1940 и 1949). Объркването идва от френското Années 1940, което аз си го превеждам като 1940-те години. Но ако 1940-те години на 20 век е добре, моля да се преименува шаблона и категориите към него. За въвеждането на код 102 има ли някакво напредване? -- Denis Marinov (беседа) 12:06, 14 октомври 2015 (UTC)
Да, така е. Под 1940-те и 1900-те едва ли става много ясно, че става дума за десетилетия, но в крайна сметка трябва нещо да се избере. Алтернатива е „1 десетилетие на 20 век“, „5 десетилетие на 20 век“, което е по-точно, но по-дълго. --V111P16:01, 14 октомври 2015 (UTC)
Не разбирам защо, когато в другите енциклопедии е записано само като 1940-те години, ти искаш да направиш от това 1 десетилетие на 20 век и прочие. Така и за правителствата и т.н. все не си доволен и все искаш да наложиш някакви безумни варианти. -- Denis Marinov (беседа) 17:01, 14 октомври 2015 (UTC)
Така се казва на техните езици, на български не. Но съвсем не искам да налагам моето мнение затова искам повече хора да си казват мнението по различни въпроси за да се избира най добрия вариант, в случая казах не е ясно така но го приемам. --V111P17:52, 14 октомври 2015 (UTC)
Не, или 1940 или 40-а година на 20 век, защото всеки век има по 100 години. За десетилетията също е възможно 195-то десетилетие = 1940-те, но това би било съвсем неясно. В междууиките виждам доста различни варианти вкл. еквивалентни на Десетилетие на 1940-те, Десетилетие 5 на 20 век (полски), 40-ти години на 20 век (словашки) и дори просто 1940-1949. Виждам че и в английската имат 1900s (decade) за първото десетилетие - с пояснение, защото иначе не е ясно и при тях че става дума за десетилетие за първото. Виж и отговора ми към Лорд Бъмбъри по-долу. --V111P03:53, 15 октомври 2015 (UTC)
Интересно, Ilikeliljon и ти предпочитате варианти при които статиите за първото десетилетие са озаглавени много различно от останалите. Ти пък намеси и римските цифри, при условие че статиите ни за векове са с арабски. Не знам дали стана съвсем ясно, че говорим за имена на статии, портали, проекти, категории, шаблони, ако не е било ясно се извинявам. Както и да е, аз съм съгласен и на 1910-те, ако някой друг не е съгласен да си каже, само решете за първото десетилетие, аз няма да споря и за 1900-те. Повдигнах въпроса защото засяга голямо количество статии, така че да има възможност за различни мнения, но не ме засяга много и се отказвам да споря по него. --V111P03:53, 15 октомври 2015 (UTC)
Аз не разбрах обаче защо досега никой не се е сетил за това. Тук се отнася за огромно количество статии. Ако тези промени станат факт кой ще се наеме да поправя една по една всяка статия. Друго, ако има римски цифри аз съм за. Не знам защо, но като че ли ми харесват повече от арабските. Изписването на 15 октомври 2015 като 15.X.2015 ме радва повече. -- Denis Marinov (беседа) 08:07, 15 октомври 2015 (UTC)
Щом вече е използвано на много места това е един добър аргумент да не се променя. Досега бях видял че има пренасочвания за тези десетилетия към статиите за вековете, сега видях и две статии, както и доста препратки в различни статии към въпросните пренасочвания. Римските цифри са отделен въпрос, сега всеки използва които цифри иска, което не е най-добрият вариант (специално за месеците: в случая те са с дума, а не с цифра и май по-рядко се пишели с римски цифри в днешно време). --V111P10:52, 15 октомври 2015 (UTC)
Затова трябва да се пренапишат правилата, за да знае всеки редактор коя форма да използва. Прав си, че в повечето статии има разлика в изписването на цифрите. Същото го наблюдавам и в интернет. Въпрос на вкус е явно изписването на цифрите, защото някъде е изписано като 15. октомври, другаде – като 15 октомври или 15.X.. Наблюдава се и сред стенограмите на НС и много книги. Изписва се 1-2'2003 година. Варианти има навсякъде. Може обаче да се направи пояснителна страница с римски цифри и да се добавят такива във въведението на дадената година или число. Това е важен въпрос и ще се радвам да се включат и други редактори. -- Denis Marinov (беседа) 12:12, 15 октомври 2015 (UTC)
Аз използвам следните два варианта: „през 1920-те години“ или „20-те години на 20 век“. Не мога да преценя кое е по-правилно. Предпочитам първия, заради по-малкото символи, но за да няма повторения ползвам и втория вариант в съседни изречения. Поздрави Alexander.D.Hristov (беседа) 07:40, 21 октомври 2015 (UTC)
Изтриване на страници (без гласуване) с поставяне на шаблон „бързо изтриване“. Спиране на процедурата - с „почакай“. Изложени са аргументите, премахнато е основанието за премахване на статията (реклама). Прочетох, че премахване на шаблона не спира процедурата и затова не смея да го пипам, но като цяло остава да се чака администратор да го премахне ли? Става въпрос за Уча.се.
ПП: Добавих един случай в който адвайзъра не предлага корегиране на кавички в дискусия, която остана назад, заради което и го поменавам тук. Animsaj16:07, 10 октомври 2015 (UTC)
Това е странно правило, че само администратор може да премахне шаблона. Не е лошо да се измисли ново правило, например, най-малкото да може да се премести на беседата. А за шаблона е добре да въведем задължително въвеждане на една от валидните причини за бързо изтриване. --V111P20:09, 10 октомври 2015 (UTC)
Пореден проблем с Уикиданни
Някой може ли да погледне Борис Зографов? Тъй като информацията за дата на раждане и смърт е прехвърлена в Уикиданни, а там, както се знае нищо не може да се намери ако няма МЕП, излизат страшни глупости в шаблона и не мога да ги оправя (как се очаква новите редактори да се оправят е пълна загадка). Изобщо това прехвърляне в Уикиданни и изтриване на данните от шаблоните го виждам като меко казано доста непомислено, прибързано и лошо изпълнено (да не говорим, че никой не го обсъди, а направо пуснахме бот). Не може ли поне да дублираме информацията в шаблоните ни или поне Уикиданни да се структурира човешки?--Алиса Селезньова (беседа) 20:35, 10 октомври 2015 (UTC)
Обект в Уикиданни, ще го запомня - благодарско, но все още нямам представа как да го поправя. По някаква причина Уикиданни решава, че Борис Зографов е на 124 години (виж версията преди последната).--Алиса Селезньова (беседа) 20:59, 10 октомври 2015 (UTC)
@Алиса, отиваш в Уикиданни, чрез бутона „Обект в Уикиданни“ от раздел „Инструменти“ в ляво. Там си сменяш езика от бутона "English" намиращ се горе, отляво на потребителското ти име, на такъв какъвто разбираш. В раздел Statements (Изявления на бг) се намират всички параметри, които ти трябват. Чрез "add" (добавяне) намиращ се в най-долния десен край на раздела, добавяш нов параметър "date of death" - дата на смърт (P570). В нашият случай датата е неизвестна, така че трябва да избереш "unknown value" (неизвестна стойност, виж картинката). Накрая записваш със save (съхраняване) и се връщаш обратно при нас да махнеш това което си добавила за датите в шаблона на статията. --Termininja✉21:28, 10 октомври 2015 (UTC)
Благодаря за разяснението. Не мога да разбера обаче защо този бъг в годините го няма в други статии - пример Никола Майков? Все още смятам, че тези Уикиданни са супер неинтуитивни и несъобразени с редовия редактор. Сериозно защо не си оставим информацията да си седи и по шаблоните човешки?--Алиса Селезньова (беседа) 09:19, 11 октомври 2015 (UTC)
И кой ще ходи по всички статии да ъпдейтва информацията, нали за това се изнася всичко което може към Уикиданни, ако нещо се промени първият който го коригира да се отрази във всички уикипедии, освен това когато информацията е на едно място я следят повече хора, т.е. ще има по-малки шансове за вандализиране. Да знаеш, че има разлика между "no value" и "unknown value", напр. ако за една личност знаем че има деца, но не знаем кои са или колко са, за брой деца (P1971) трябва да използваме "unknown value", а ако знаем че няма деца се използва "no value". Същото е и с датите, в случая има дата на смърт но е неизвестна. --Termininja✉00:15, 12 октомври 2015 (UTC)
Аз пък се чудех защо не могат да се добавят източници от уеб страници, защото като щракна на „добавяне на източник“ под полето „свойство“ се показват само две възможни неща - „указано в“ и „дата на проверка“, които не позволяват да се въведе уеб адрес. Сега разбирам че в полето „свойство“ може да се напише и „URL на източник“, но откъде ще знае човек? Това не е ли бъг, който трябва да докладваме? --V111P22:30, 10 октомври 2015 (UTC)
Не е бъг, а нововъведение, което има за цел да показва най-използваните опции за текущото състояние. Прилича на дървото - в началото правиш празна страница (ствола на дървото), после имаш две опции (два големи клона по които да тръгнеш) - най-използваните в този етап от създаването на страницата - екземпляр на (P31) и подклас на (P279). В зависимост от това какво избереш се показват в последствие най-използваните възможности за параметри за това което си избрал (подклоновете по които да продължиш), и т.н. Най-използваните се показват и се сортират по брой използвания, а останалите за които вероятността да се използват е малка се скриват за да не ти пречат (нямаш работа на подклоновете на съседните клонове). По подобен начин се филтрират и стойностите които можеш да избираш (листата на подклона на който си). И както когато тръгнеш по един клон не можеш да скачаш на друг, ако започнеш да правиш страница за футболист, ще ти се появяват само параметри и стойности свързани с това, така се намалява вероятността да сбъркаш и да вкараш нещо което е за друг тип страница. --Termininja✉01:05, 11 октомври 2015 (UTC)
Няма разлика, аз говоря за пропъртитата (свойствата) и техните стойности в целия item. References са масив от qualifiers, а qualifier е комбинация от пропърти и стойност.
Item = Statement[];
Statement = { property , Value[] };
Value = { value , Qualifier[] , Reference[] };
Reference = Qualifier[];
Qualifier = { property , value };
=> Item = { property , { value , { property , value }[] , { property , value }[][] }[] }[];
Друг потребител трие страница "Под игото - параграф Фабула"- считам това за неуместно от негова страна. Още повече, че така обогатявам страницата - структурно и съдържателно. Има ли начин да му пресечете вандалското поведение. Потребителят е "zhoxy" и явно не е уважава най-обичаната и четена от българите книга "Под игото". -- Teou222 (беседа) 21:11, 10 октомври 2015 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)
Ако този текст е написан лично от вас, вероятно мястото им е в Уикикниги (място за учебници) или Уикиизточник. Уикипедия е място за енциклопедични статии. И между другото защо има думи и изрази, които са удебелени? --V111P22:40, 10 октомври 2015 (UTC)
Трябва да го махнем, защото откъде иначе хората да знаят кой бутон за тире трябва да използват. Ако някой го ползва за нещо ще е интересно да каже за какво го ползва. Ако сте съгласни да се махне няма нужда да отговаряте тук, понеже вече сме говорили по въпроса. --V111P22:05, 15 октомври 2015 (UTC)
Дългото тире (—) в сравнение с средно тире (–), се изпозлва например: в посока София — Пловдив — Свиленград. Но вшъстност, рядко се изпозлва в пунктуация. Джевянин (беседа) 16:05, 17 октомври 2015 (UTC).
В твоя пример, Джевянин, трябва да е средно тире. Както се изясни многократно, в бг пунктуация няма дълго (м-тире) изобщо.--Zhoxy (беседа) 17:26, 17 октомври 2015 (UTC)
Нов бутон за препратки, копира текста и от двете страни на вертикалната черта
Добавих нов бутон за препратки - [[.|.]], който е като бутоните [[...|]], но копира маркирания текст и от двете страни на вертикалната черта, и също ако се натисне докато курсорът е във или веднага след препратка без вертикална черта, бутонът добавя вертикална черта и копира текста на препратката и от двете страни.
Целта е да спестява няколко щраквания ако искате да промените само няколко букви в адреса, напр. махане на определителния член или промяна от мн. ч. на ед. ч. Курсурът е оставян след първата дума в адреса, защото най-често тя е думата или една от думите, които трябва да се променят. Повторно натискане на бутона мести курсора след първата дума отдясно на вертикалната черта.
Полезен ли е според вас или да го махам? Също, ако имате идеи за други такива бутони, които да спестяват щраквания или писане, казвайте. Също, не ни ли трябва и бутон []?, на мен ми липсва понякога.
Освен него - имах бутон за разделяне на текста на 3 колони, но изчезна. Добавям го отново, но не ми се показва въобще. Ако можеш да направиш такъв, мисля, че за всички ще бъде полезно. Числото 3 може да се сменя с 2, 4 и т.н., колкото колони са му нужни на човек. В Потребител:Молли/vector.js бях сложила:
Молли: Пипнах нещо по кода, случайно вече да ти се появява бутонът? Защо мислиш че такъв бутон би бил полезен на всички, ти за какво го използваш? За източниците например може да се използва {{Reflist}}. Аз по-скоро бих сложил такова нещо, ако е необходимо, в първото меню над бутоните. --V111P07:31, 20 октомври 2015 (UTC)
Нека някой добави „FIDE-ID“ – полезно е при откриване на информация за шахматиста в базите данни, а и го легитимира. 17:14, 16 октомври 2015 (UTC)
ПП: Бъг ли има с подписа ми?
Започнах 100уикидни в Уикипътешественик (така, де, 20 от тях вече минаха), но няма с кого да обсъждам как е добре да се пишат статиите там. Страх ме е да не вземат хора да спрат да пишат тук, но се колебая как да преведа основната структура на статиите по приемлив начин. Затова засега пиша много хаотично... Моля, който има добри идеи директно да добавя със запетая своите идеи за съответната дума или да маркира съгласие с определен превод с увеличаване на цифрата в скобите с едно:
Understand – разбери (1), обща информация (1)
Get in – достигни (1), влез (1), влизане (1), достигане (1), посети
Get around – из града (1), наоколо (1), в близост (1), разходи се
See – виж (1), забележителности (2),
Do – прави (1), за правене (1), за посещаване (1)
Buy – купо (1), пазаруване (1)
Eat – хранене (1)
Drink – пиене (1), напитки (1), питиета (1),
Sleep – спане (1), места за спане (1), преспиване (2), нощувки (1)
Хей, не съм била тук от памтивека, а и компа ми нещо ми играе номера, някои символи не ми работят... не мога точно да разбера идеята тук, дали търсиш точния превод (който трябва да е в контекст) или всевъзможен брой синоними. Get in няма значение на достигане, трябва да има нещо, което е вътре, в смисъл влизане, вкарване на нещо вътре в друго нещо, така че достига трябва да отпадне. Get around всъщност е израз, който значи разчувам се, ставам популярен, например the word got around. Възможно е да има и смисъл на придвижване, но тогава трябва да се уточни метода, но нито един от превоите горе не върви. See има ужасно много значения, но не и забележителност. Същото с Do и останалите, тези трябва да се превеждат само в контекст. Не съм сложила нищо горе, защото наистина не разбиорам точно целта каква е - дали трябва точен превод или колкото може повече синоними. Извинявай, ако не съм коментирала по същество.--Радостина17:32, 17 октомври 2015 (UTC)
От ЦИЕ Пролет насам не сме имали състезание и се чудя дали би имало желаещи за тематичен месец на тема „Бежанци“. Все от някъде нашите журналисти трябва да преписват вярна информация. Може накрая за победителя дори да има малка награда, но се надявам някой с по-добро въображение от мен да измисли каква да бъде тя (без да броим виртуалните ръкопляскания). --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:11, 16 октомври 2015 (UTC)
Темата за бежанците е много хлъзгав лед, нали знаеш какво е отношението към тях у нас. В целия ЕС има само една държава, където е застрелян бежанец и това сме ние. Проф. Божидар Димитров инициира петиция за награждаване на граничните полицаи, които застреляха бежанеца и към момента са я подписали 22 500 души. Пред Парламента вече се състоя и митинг в подкрепа на полицая – стрелец. Да не продължавам с фактите, че са много и всичките са брутални. → Иван(беседа)14:18, 18 октомври 2015 (UTC)
И от мен награда за този български полицай, който спаси народа си от потенциална опасност. Затова питах, какъв би е обхватът на този тематичен месец. Защото аз съм против. Да пишем за бежанци, който могат след години да унисожат държавата ни, когато с течение на времето в България ще живеят само азиати и цигани. Джевянин (беседа) 14:42, 18 октомври 2015 (UTC).
Определено ме изненада, Джевянин, но се радвам, че срещам сродна душа. За съжаление Уикипедия е много по-розова (в смисъл джендър и куиър) и либерална, отколкото е безопасно за здравето на нацията. Затова си дръж очите и ушите отворени, а устата затворена и се старай да допринасяш в страниците със съдържание, а не в беседите. Прочети „Князът на този свят“ и „Моето име е легион“ от Григорий Климов. Ако не си го чел, ще намериш много нови и интересни неща в творчеството му :) → Иван(беседа)14:57, 18 октомври 2015 (UTC)
Знам, знам, че това не е мястото за подобни дискусии, но не можах да устоя. И мъдро каза: дръж очите и ушите отворени, а устата затворена, така е. За съжаление нямам достъп до български книги:P Но си спомням Твоето предложение:P Джевянин (беседа) 16:23, 18 октомври 2015 (UTC).
Вече има две страни, в които са застреляни бежанци (Гърция е втората), но не мисля да пишем Уикиновини. Бих се радвал да имаме добри статии за основни понятия, например следните от en:Category:Refugees, но не само тях:
В пресата има много информация за актуални събития, както и коментари в защита и срещу бежанците, но няма информация за основните положения – кой е бежанец, какви са правата и задълженията на бежанците, по какъв начин Европейския съюз и различните държави са се самозадължили да действат относно бежанците посредством международни договори и конвенции.
Моля ви тук да дискутирате идеята за такова състезание, а не политическите и социалните си мнения относно това дали бежанците ще унищожат държавата, бъдещия етнически състав на България и либералността на Уикипедия. --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:02, 18 октомври 2015 (UTC)
Не знам доколко ще съберем достатъчно теми за писане, че да се получи състезание. Може просто да го направим тематичен месец, в който редакторите да се концентрираме върху тази тема. Лавеол (беседа) 08:52, 19 октомври 2015 (UTC)
Избирателна система в България (1879–1990)
Здравейте колеги, някой да има идея по каква избирателна система са правени гласуванията на парламентарните избори в периода 1879–1990? Според закона за избиране на народни представители за ОНС и ВНС, то от 1880 до 1910 г. е възприета мажоритарната избирателна система с многомандатни райони. Не съм сигурен обаче как са се извършвали гласуванията и дали е гласувано на два тура. -- Denis Marinov (беседа) 17:45, 17 октомври 2015 (UTC)
Ако никой няма идея от горепосочените неща, може ли поне някой математически да ми обясни по каква методика са изчислявани мандатите. По квотата на Хеар ли или друга подобна. Ето някои примери за избори в миналото: Шаблон:Парламентарни избори в България (1913), Шаблон:Парламентарни избори в България (1914) и др. Имам данните за листите от изборите от 1899 до 2005 г., но в цураков не варира, в някой народни събрания преди 1927 г., разпределението на мандатите по партии. Ще се радвам ако някой подаде една ръка та да ги кача и останалите листи и следователно да попълня Народните събрания. Мерси предварително! -- Denis Marinov (беседа) 18:02, 20 октомври 2015 (UTC)
Пропорционалната система е въведена през 1911 по инициатива на народняците и лично на Гешов - темата е третирана в мемоарите му: https://archive.org/details/spomeniizgodinin00geshuoft , но не помня да имаше нещо за избирателната система. За по-ранните избори имаше някакви данни в Милюков (ISBN 9789540729558) - избирателна активност, социален произход на депутатите и други подобни, но май не това, което ти трябва. --Спас Колев (беседа) 10:24, 22 октомври 2015 (UTC)
Ще погледна. В книгата на А. Тодоров е записано, че първата избирателна система е проста мажоритарна система. Проблемът, че не е записано по каква методика се изчисляват мандатите. Дали са по квотата на Хеар, което аз не го вярвам лично, или с малък остатък и т.н. В книгата на Цураков не фигурират мандатите от началото на парламента. За Ташев не знам. Стенограми за НС също няма, откъдето да извадя тази информация. Иначе аз листите от 1899 до 2009 г. ги имам с броя гласове и т.н. Затова си помислих, че някой математик може да разгадае методиката. -- Denis Marinov (беседа) 10:40, 22 октомври 2015 (UTC)
Явно математици няма или поне никои не иска да помогне. Аз обаче намерих, че за ОНС до 1893 г. се избират на всеки 10 000 души един народен представител. За ВНС е двойно. След 1893 г. стават 20 000 души за един депутат. Знаем също че през 1911 г. се въвежда пропорционалната избирателна система. Сега остана само методиката за изчисление на мандатите. -- Denis Marinov (беседа) 08:41, 31 октомври 2015 (UTC)
Въпрос за превод в английската статия за Никола Вапцаров
Здравейте,
Направи ми впечатление превода на Моторни песни в английската енциклопедия.
Не знам кой е направил превода - българин или английско говорящ, но звучи не на място.
Motoring е автомобилизъм и то разговорно, при всички положения означава надбягване с коли. Едва ли това е идеята на Вапцаров. Отделно не знам защо песни е преведено verses (стих, строфа, куплет), губи се целият смисъл...
И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
Motor songs е най-точният превод.
Радостина (извинявам се за този подпис)
И на мен ми се струва, че "Motor Songs" би било най-подходящия превод. Още повече, че това е названието, споменато в книги като тази.. Ще го поправя в en-wiki.--Лавеол (беседа) 11:36, 19 октомври 2015 (UTC)
Моля някой да преименува статията Николай Нинов на Николай Нинов (шахматист), защото със същите имена има и друг шахматист, но с по-нисък рейтинг и известен и с друго, освен шахмата. ПП: Вече направих пояснителната страница и чакам да се освободи името за подготвената нова статия.--Animsaj19:43, 17 октомври 2015 (UTC)
Готово
Станал е фал. След като Николай Нинов бе преименуван на Николай Нинов (шахматист) аз създадох статия с името Николай Нинов, който също е шахматист, но не само. В момента Николай Нинов пренасочва към Николай Нинов (шахматист), поради което първата статия я няма. При опит да върна ми изписва: „The edit appears to have already been undone.“ Animsaj18:48, 18 октомври 2015 (UTC)
„Лордът“ ще ти я възстанови. Но не се прави така - не пиши върху съществуваща статия. Създай нова и след това я свържи. --Rumensz (беседа) 19:21, 18 октомври 2015 (UTC)
Май оправих нещата. Извинявам се за грешката. Сега има Николай Нинов (шахматист, р. 1982) („български шахматист, участник на първенствата организирани от Международния комитет за тих шах (МКТШ) и председател на Съюза на глухите в България“) и Николай Нинов (шахматист) („български шахматист, гросмайстор от 2012 г. и гросмайстор по кореспондентен шах от 2000 г.“). Така добре ли е? --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:42, 18 октомври 2015 (UTC)
Ако може някой да премести шаблон:) и шаблон:)) под името шаблон:усмивка и шаблон:усмивка2, за да се освободи името за други полезен шаблони. Мерси предварително! -- Denis Marinov (беседа) 09:35, 22 октомври 2015 (UTC)
Когато се искат подобни местения, е добре да се поглежда „Какво сочи насам“. Шаблон:)) се ползва в около 60 страници, но Шаблон:) се ползва в над 2000. Не съм убедена, че е добра идея да се мести, заради нещо, което дори не се обяснява за какво ще служи и защо трябва да заеме точно тези заглавия? Ако пък ще се мести шаблонът, първо трябва да се subst-нат местата, където е употребяван и да се изредактира скриптът с бутоните. И да се превъзпитат едно поне педесетина по-стари редактори, които си знаят този шаблон от време оно... Спири··· - - - ···07:37, 24 октомври 2015 (UTC)
Предложих тези промени, защото смятам че при създаването на статия шаблон:)) у нас не е гледано в другите енциклопедии. Ако търсиш по това име ще видиш, че статиите нямат нищо общо. Това е все едно шаблон:личност на български да пренасочва в английската уики шаблон:правителство. Както има шаблон:!, шаблон:!! и т.н. трябва да има и шаблон:)) който да вмъква параметър )) в някой шаблон. При преименуването се пренасочват препратките, това не е проблем. Не мога да си го обясня, защо за усмивка е )), а не :)), -)) или :D и кой [...] тогава го е създал по този начин -- Denis Marinov (беседа) 08:06, 24 октомври 2015 (UTC).
Вместо да бързаш да обиждаш хората лесно можеше да провериш ако те интересува, че българският шаблон е от 2004 г., френският от 2006, а английският от 2008. --V111P19:30, 24 октомври 2015 (UTC)
Не обиждам, просто съм директен. Създадени са абсурди и лошото е че се упорства те да се поправят. Всички знаят че правилното изписване е :) или :-). Сегашното шаблон : (разделител) ) (скоба) е грешно. Липсва поне още едно двоеточие, за да стане шаблон : (разделител) :) (усмивка). Да не говорим че такъв шаблон със скоби въобще не е използван за усмивки и прочие в други енциклопедии. Как точно искаш да го определя. За мен това си грешка, която трябва да се поправи. -- Denis Marinov (беседа) 19:55, 24 октомври 2015 (UTC)
Неточна информация - Посоченият човек в Заглавието НЕ Е бил през 1885 година деец на Българския таен централен революционен комитет в Голямо Конаре - това е съвпадение на имената с моя Прадядо/Христо Георгиев Македонски/ роден в с.Зелениче Леринско - избягал от турските гонения и деен член в БТРК с.Голямо Конаре като секретар касиер и участник в четата на Чардафон при Съединението на България с Източна Румелия!!!Официална информация за моя Прадядо има в музея на Съединението в Пловдив!!!Моля Редакторите да Редактират информацията!!!Поздрави
Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки, че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. — Luchesar • Б/П17:47, 20 октомври 2015 (UTC)
Проблемът е в Модул:Person и по-точно във function Date:monthNameToNumber(monthName), където в момента имената на месеците идват на английски от {{#property:P569}} и {{#property:P570}}, а не на български. Не знам дали не е временен бъг или за постоянно са го направили така. --Termininja✉22:10, 22 октомври 2015 (UTC)
Какво ще рече това? Че въпросната функция, която доскоро работеше вече по някакъв начин се заобикаля ли? И кой какво е направил за да се получи такава промяна? Не може ли поне да го направим да изписва месеците като числа вместо английските имена? Адски е дразнещо така с тези „Роден: 15 October ...“ а освен това чупи и автоматичните категории „Родени на ...“. --Сале (беседа) 23:37, 22 октомври 2015 (UTC)
Добра работа, но това демонстрира и един от големите проблеми с Уикиданни. Тук всеки може да пише, но което се взима оттам Уикиданни иска специфични знания и постянна поддръжка. Между другото що за език е това в модулите? Прилича на lua, но него само съм го поглеждал. --Сале (беседа) 08:07, 23 октомври 2015 (UTC)
Пак има някакъв проблем с модулите за дата на раждане и смърт. Сега пък изкарват само годината без ден и месец. :( --Сале (беседа) 20:01, 8 ноември 2015 (UTC)
Примерно за „-ро място“ линка ми изглежда подвеждащ, че води към информация за медала или конкретното постижение.--Animsaj09:19, 23 октомври 2015 (UTC)
Някой да има идея къде и какво е променено в <ref>, че дава грешка когато има указан език? Примерно в DMOZ Грешка в записа: Неразпознат езиков код "английски" --Сале (беседа) 08:56, 24 октомври 2015 (UTC)
Специално на това съм ти отговорил още преди 2-3 години на беседата ми. Това, че нещо работи по някакъв начин не е причина да не се пипа въобще, особено в случаите в които промените се правят с цел подобрение. Преди имаше над 200 шаблона – сега има един, преди имаше сумати код в шаблоните – сега има 2 реда в единствения, преди се пишеше сумати текст в параметрите – сега се пишат само две букви. А иначе въпроса ти по-горе беше свързан с имената на български, а аз както вече казах, „няма смисъл да правим шаблон с всичките 612 имена на езици на български“ защото преди го имаше това, но само за 14 езика, за да има смисъл от вкарването на подобна функционалност трябва да се добавят всички езици. Аз лично съм твърдо против това, защото наистина не виждам една смислена причина, но ако се намери поне още един освен тебе да го желае ще го добавя, не е проблем. --Termininja✉11:44, 24 октомври 2015 (UTC)
Всичко това е напълно логично и разбираемо, и като цяло заслужаващо похвала! Проблемът обаче, според мен, е че за да има истинска полза от подобни промени, те:
трябва да бъдат оповестявани по подходящ начин пред потребителите, и
задължително трябва да се отразят поне в документацията.
Защото в момента дори в документацията на шаблона {{Цитат уеб}} излизат грешки. Сале, като стар и опитен разработчик, тук е абсолютно прав да бъде недоволен: повечето млади програмисти мразят да поддържат документацията и дори просто да слагат коментари в кода си, но това винаги трябва да се прави заедно със същинските промени: никога не трябва да се оставя „за после“, а още по-малко да се неглижира напълно. — Luchesar • Б/П12:35, 24 октомври 2015 (UTC)
То да е едно нещо да се направи наведнъж, опитай се ти да слееш 200 шаблона без да остане нещо за доизглаждане. Както виждате оправям веднага след като бъде съобщен някакъв проблем до колкото мога. --Termininja✉12:42, 24 октомври 2015 (UTC)
Добре е да се измислят смислени имена когато е възможно, защото „икона“ е доста общо понятие и не намеква за език по никакъв начин. Но хубаво че си се заел да оправяш такива каши. --V111P18:06, 24 октомври 2015 (UTC)
„на език“ може би. Няма ли да е проблемно, че се трият пренасочванията, защото се копират от английската при превод и без пренасочванията хората няма да знаят кой шаблон да използват. --V111P19:01, 24 октомври 2015 (UTC)
Няма причина да е на латиница ако не съответства на шаблон от английската У. Може „ез“ ако трябва да е кратко. Говоря за например Шаблон:En icon. --V111P19:18, 24 октомври 2015 (UTC)
Извинявам се, ако съм пропуснала обсъждането някъде, но все пак защо трябва да „измисляме нещо“ за lang? Това е изключително разпространен по всички езикови версии шаблон и присъствието му тук осигурява съвместимост при преводи, ползва се на широка нога. Аз почти от десет години го ползвам, тази година – почти ежедневно, и не съм забелязала да има проблем с него? Спири··· - - - ···19:25, 24 октомври 2015 (UTC)
Termininja, това, че си се захванал с оправянето на кашата с шаблоните е чудесно. Че вършиш страхотна и огромна по обем работа също е вън от съмнение. Обаче когато поправяйки нещо променяш коренно начина по който то се използва както е в случая (заменяме думи като „английски“, „френски“ с двубуквени кодове en, fr) при това без да го обявиш никъде, без да го документираш, без да провериш внимателно къде оказва влияние а става въпрос за много статии и накрая твърдиш, че така „трябва“ да бъде отсега нататък не бива да се учудваш, че това не се посреща с овации. Това е все едно от днес за утре да промениш движението по улиците и пътищата от вляво на вдясно без да го обявиш предварително и на другия ден да се чудиш защо нещо толкова добро според теб не се посреща радостно от шофьорите. Luchesar е почти прав за когато казва „повечето млади програмисти мразят да поддържат документацията“. Не зависи от възрастта. При много от шаблоните документацията е в плачевно състояние. Или отсъства напълно или не е „в час“ с промените а надявам се си наясно колко лошо е това. Та в един идеален свят можеше да промениш шаблона така, че временно да разпознава и думите от съществуващия списък от 14 имена на езици и двубуквените кодове и да опишеш някъде на видно място в документацията на шаблоните където това се използва, че предстои в следващ момент да се махнат думичките и да останат само кодовете. След това щеше да изчакаш известно време и ако някой има възражения срещу подобна промяна в бъдеще щеше спокойно да му обясниш защо има смисъл от подобна промяна. --Сале (беседа) 21:04, 24 октомври 2015 (UTC)
За жалост и с това не си прав. Смятам, че когато се добавят чуждо езични източници, било то литература или бележки, по-добрият вариант е със съкратените кодове, тези който предварително са създадени под формата на шаблон. Ако даден код в английската енциклопедия например е непознат, само ще отнеме време да се търси: първо езика и второ преводната му форма. Вместо това копираш кода и си готов. Сегашното икона език и прочие е както вече се спомена „каша“. Ясно е и че някой, който е свикнал със старото трудно възприема новото. И аз да бях се родил през 70-те или 80-те щях да предпочета пишещата машина пред компютъра, но не съм роден през тези десетилетия. Ако не сега то някой ден тези промени ще станат факт така ще не виждам причина за отлагане. Колкото по-бързо се нормализират нещата толкова по-добре за развитието на енциклопедията. -- Denis Marinov (беседа) 21:46, 24 октомври 2015 (UTC)
За жалост изобщо не си разбрал за какво говоря. Нищо ново де. Свикнал съм. Явно не си и чувал за обратна съвместимост и си нямаш идея как пренебрегването ѝ може да доведе до загуби за милиони в рамките на часове когато става въпрос за бизнес. Надявам се да го схванеш преди да почнеш да работиш някъде щото с този манталитет „по-добре да се промени веднага пък каквото ще да става“ ще имаш проблеми меко казано. Между другото като споменаваш пишеща машина познавам една тийнейджърка родена през 1999-та, която много си мечтаеше за пишеща машина и когато наскоро получи такава почна да си пише разни неща за училище на нея. Също познавам и фотографи които се връщат към снимането с филм, музиканти които тепърва се учат да свирят на акустични инструменти пък и не съм забелязал киното, телевизията и компютрите (в този ред) да са довели до изчезването на театрите да речем. Всъщност е доста е весело колко глупава аналогия използваш. Значи според теб остарялото е да се използват думи от българския език в случая „английски“, „френски“ а модерното е да се използват двубуквени кодове. На мен пък ми се струва, че цялата ИТ индустрия върви в обратна посока. Включително и тук в Уикипедия напр. Самото МедияУики предоставя опростен метод за създаване на Уеб съдържание за да не се налага да пишеш HTML а пък на следващ етап се появява визуален редактор вместо да трябва да се учат „сложни“ неща като [[..]], <>..</>, {{..}} и т.н. в тази посока. Аз като закостенял потребител се чувствам по-удобно когато редактирам директно кода и нямам проблеми с двубуквените съкращения за езици, пък ако трябва и на асемблер ще се оправя но все си мисля, че идеята Уикипедия да привлича нови редактори без опит с по-лесен и бързо усвоим начин на работа е по-важна от удобството за „техничарите“. Другото, което явно не схващаш, но и това е нормално е, че хората са различни и, че когато правиш нещо в една общност от стотици хора както е тук е твърде наивно да предполагаш, че всички мислят като теб. Няма страшно. Всички минаваме през тая възраст някъде между пубертета и 25-тата година. Конкретно за двубуквените кодове на езици аз лично ги предпочитам пред имената на български, но не за това става въпрос. --Сале (беседа) 10:46, 25 октомври 2015 (UTC)
Принципно не навлизам в такива теми, но понеже ти се каза на няколко пъти какви са параметрите и помислих че не трябва да упорстваш. Но това може би е от възрастта. Друго, не съм казал че „думи от българския език в случая „английски“, „френски“ са остарели“, а че спестява време ако въведеш кода. Ако се добавя литература с цитат уеб или книга се копира заедно с кода. Не мисля че някой друг освен теб ще тръгне да превежда кода. Дори съм силно убеден, че повечето се копират ей така без да се гледа, ако съдим по някой много лоши статии. Не съм и казвал, че „по-добре да се промени веднага пък каквото ще да става“, а че трябва да се мисли за по ефективни решения и че промените на Termininja са улеснение точно за новите редактори, които превеждат статии от английски и ще е по хубаво ако може да се копира по голям обем информация. Не съм и казвал, че всички трябва да мислят като мен, но ако съдим по някой изказвания, на там отиват нещата. Последно аз като млад човек знам повече за манталитета и държанието на новото поколение отколкото някой на над 50-години. Все пак съм израснал между това поколение и знам какви мисли имат хората на моята възраст. Не мисли че повечето от редакторите тук са на твоята възраст и мислят като теб! -- Denis Marinov (беседа) 11:35, 25 октомври 2015 (UTC)
Бъркаш за възрастта и упорството :) Преди 30 години бях много по-упорит а за преди 40 да не говорим. Сигурен ли си, че спестява време да въведеш кода щото веднага ще ти дам пример - колко бързо ще се сетиш какъв е кода на всеки от двата официални норвежки езика? И колко хора ще се сетят, че единият е no а другия nn и кой кой е без да трябва да търсят и проверяват. И колко всъщност по-бързо е да превключиш клавиатурата от кирилица на латиница, да въведеш fr вместо френски и да се върнеш обратно на кирилицата? Какво спестяваш? 0.5 сек може би? 1 сек? На това в програмирането му се вика premature optimizaton между другото. Всичко това изобщо няма връзка с проблема с който започнахме и, който ти определено не вдяваш и не вдяваш и не вдяваш. За разлика от Termininja, който струва ми се е наясно за какво говоря. Та неговите промени може би са улеснение точно за новите редактори, които превеждат статии от английски само, че не са улеснение за новите редактори, които превеждат статии от немски, френски, полски, руски, норвежки, гръцки и т.н. езици а такива колкото и да не ти се вярва също има нито са улеснение за старите редактори, които са свикнали с досегашните параметри на шаблоните и които всъщност е МНОГО по-вероятно да използват тези шаблони отколкото новодошлите. И понеже нямам нищо против да повтарям докато най-после схванеш проблемът в случая е единствено в това как се направени промените а не самите промени. Когато се променя нещо в шаблон, който се използва в стотици хиляди статии и това се отразява на работата на десетки и стотици редактори колкото и да ти се струва, че си най-велик и това, което си намислил да правиш е най-правилното е редно да се опиташ поне да се замислиш малко. Между другото научи се да използваш Й.--Сале (беседа) 16:52, 25 октомври 2015 (UTC)
Много добре разбрах за какво става въпрос, но понеже ти пишеш някакви фермани дълги та реших да се правя на луд. Мен не ми е проблем да запомня нещо или да предпочета нещо. Мозък имам млад още. Това че ти си свикнал с нещо не значи че трябва и другите да свикват. И последно, не знам защо говориш от името на всички, като че ли ти си допринесъл за всичко тук а другите стояха и гледаха. П.С. за йто, като стана на 50 ще го науча не се притеснявай. -- Denis Marinov (беседа) 17:09, 25 октомври 2015 (UTC)
Явно ти е проблем да разбереш след като дори не си разбрал, че никъде не говоря от името на всички нито пък, че някой трябва да свиква с нещо. Простичкото ми лично мнение е, че когато се правят промени, които се отразяват на всички те трябва да се правят по-внимателно и по-отговорно и да се търси консенсус преди промените а не пост-фактум да се обяснява, че така трябва щото така е по-добре и всеки, който не мисли така да си гледа работата. --Сале (беседа) 17:24, 25 октомври 2015 (UTC)
Моето простичко мнение е че не ми се отразиха направените промени и виждам на другите също, щом само ти писа по този въпрос. Затова не мисля че е нужно за повече консенсус от това. -- Denis Marinov (беседа) 18:39, 25 октомври 2015 (UTC)
Поне един човек премълчава немалко неща от деликатност. Въобще, полезно е в живота човек да бъде самоуверен, но малко самокритичност също не вреди. — Luchesar • Б/П19:02, 26 октомври 2015 (UTC)
Сава Василев - за корекция на снимка от неговата страница
Дадох тази препратка, защото по някаква причина пренасочването е обяснено на същата страница като преместването, но не е задължително да се мести за да се пренасочва. --V111P19:44, 27 октомври 2015 (UTC)
На вниманието на операторите на ботове: BotAcademy 2015, 28-29 ноември, Стокхолм
Току що видях следната много интересна покана за среща и работилница на 28–29 ноември т.г. в Стокхолм, специално на вниманието на операторите на ботове сред нас, или тези, които се интересуват в бъдеще да се занимават с ботове. Обявената цел на работилницата BotAcademy 2015 е въведение в ботовете в различните проекти на Уикимедия, но мисля, че ще бъде полезно и за вече по-напредналите бот-оператори, които имат конкретни въпроси за обсъждане, идеи, които искат да обменят. Има предвидени пътни стипендии, за които срокът за кандидатстване е 1 ноември ето през този формуляр. (С молба, ако някой кандидатства и отиде на работилницата, да даде някакъв знак и обратна връзка.) Спири··· - - - ···09:04, 27 октомври 2015 (UTC)
Раздели в статиите
беше: Гласуване за нови правила
Скъпи редактори, администратори и гости, тук поставям тема за нови правила в Уикипедия:Статия. Предлагам сегашните правила да се изменят, както следва: Вижте също да се преименува на Виж също от английското See also; Източниците да се разделят на Литература и Бележки и Външните препратки да се ограничат или да се приведат под формата на Бележки. Следните промени правя по две причини:
1.) литературата и бележките са в голям брой статии едно цяло, което смятам трябва да се промени. Литературата трябва да е обикновено за книги, която да се поставя над Бележките без препратка към страница. Същата тази литература да се добавя под формата на <ref>{{cite book |title= |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref> с препратка към страница в Бележките. Бележките да преминат в края на статията, а Външните препратки над Литературата.
2.) външните препратки са в голям брой статии много, което води и до много линкове, които след година, две не работят и трябва да се премахват. С горе посочените промени смятам да се намали броят на препратките, за да не се налага при милион статии в бъдеще да се премахват стотици не работещи линкове.
Първо в английски език учтивата форма съвпада с личната, така че няма защо да следваме тяхното изписване.
Второ не знам каква е причината да искаш това, никъде не си се аргументирал защо искаш тези промени.
За литературата и бележките съм съгласен. В някои статии това вече се прави в други не е и може би наистина има нужда от уеднаквяване. Литературата обаче трябва да включва и статии, а какво правим, ако източника е интернет сайт?
За външните препратки има ботове, които минават и проверяват линкове, защо и ние да нямаме такъв. Второ мястото им не е над литературата, защото едва след като човек е прочел статията и е видял източниците в уикипедия може да реши да отиди на друго място да се доинформира.--Ilikeliljon (беседа) 12:55, 27 октомври 2015 (UTC)
Почти изцяло подкрепям горното мнение. Източниците са си източници, независимо какви са те. А шаблона „cite book“ става само за печатна литература. Под формата на „бележки“ авторите най-често посочват източници. --Rumensz (беседа) 14:31, 27 октомври 2015 (UTC)
Да така е, но защо да е учтива форма. Разгледай и другите енциклопедии и виж също телеграфски сайтове. Почти навсякъде се изписва като Виж също. Все пак се отнася до един човек, а не обратното. Не видях смисъл да се аргументирам по другите две, тъй като то е видно. Затова предлагам уеднаквяване чрез един модел за статия. Ботове може да се създадат, но е важно препратките или да се присъединят към бележките, тъй като съдържат една и съща информация и за да не се повтарят, или да се намали броят им. Мисля че видях някъде, където пишеше че уикипедия не е място за реклами. За интернет сайтовете, ако съм те разбрал добре, може да има допълнителен шаблон уеб книга или нещо подобно. Във всички случаи трябва да има ѝ литература ѝ бележки, като последното да е изградено на базата на литературата. За последното не съм съгласен. Както вече спомена Алиса в други беседи, „когато бележките са много никои няма да стига до края им“. Но дори това да не се зачете смятам, че то трябва да стане едно, както е в повечето книги. Сега наблюдаваме статии ем с не работещи линкове, ем с повтарящи се измежду тях. Сега е момента, докато статиите не са станали 700, 800 хиляди да се направят промени. Мерси за включванията по тази тема! -- Denis Marinov (беседа) 13:33, 27 октомври 2015 (UTC)
В Уикипедия:Статия няма правила, а и за подобни неща едва ли би могло да има гласуване. Иначе, не смятам нито едно от предложенията за удачно т.е. за такова, което би могло да подобри Уикипедия. --Стан (беседа) 13:17, 27 октомври 2015 (UTC)
Не са точно правила, а модел за създаване на статия. Това е лично твое мнение. Бих искал да разбера защо не са удачни и какво е твоето предложение. -- Denis Marinov (беседа) 13:33, 27 октомври 2015 (UTC)
Като не са правила не ги наричай така! И аз смятам, че нито едно от предложенията ти не подобрява Уикипедия освен донякъде това за разделянето на Източници. Освен това за подобни промени е голяма грешка да говориш за гласуване. Уикипедия не е нито демокрация нито бюрокрация и ако ти не си съгласен с това редно е да си го изясниш първо за себе си а после и за всички останали. --Сале (беседа) 14:01, 27 октомври 2015 (UTC)
Как искаш без гласуване тогава всички да спазват това правило или ако щеш този модел. Не ме учи ако обичаш какво да правя, много по кадърен редактор съм от теб за да ми казваш какво да си изяснявам. Тук темата е консенсус по някой важни теми, а не лични нападки. -- Denis Marinov (беседа) 14:08, 27 октомври 2015 (UTC)
Учтивата форма „Вижте също“ е за предпочитане - това не е множествено число. Няма как да разделим източниците на Литература и Бележки, тъй като сред литературата ще попаднат и връзки към онлайн ресурси, които не са „Литература“. По тази причина се използва обобщаващото „Източници“. Непременното разделяне на Източниците на Източници и Бележки при малки статии стои недобре, въпреки, че в някои случаи е за предпочитане и дори наложително, когато източника подкрепя множество твърдения в статията. Смятам за ненужно ограничаването на външните препратки само защото щяло да ни се създаде повече работа, при положение, че това може да го върши бот. Външни препратки няма как да са част от Бележки, понеже те може изобщо да не подкрепят твърденията в статията. Външните препратки са допълнителен източник на информация. Бележките са по статията, а не по принцип. Нормалната поредност е Бележки, Източници, Външни препратки - Бележките и Източниците са по статията, а Външните просто предоставят допълнителни външни ресурси. В хартиените енциклопедии, научни списания, сборници и книги бележките винаги са първи, в долния колон титул (футър, бележки под линия), след края на главата или в края на самата книга, като едва след тях е използваната литература т.е. източниците. Бележките трябва да са по-близо до основното съдържание, тъй като най-често към тях се обръщат читателите и едва след това към Източници и Външни препратки. --Стан (беседа) 14:11, 27 октомври 2015 (UTC)
Не споделям това мнение. В много статии външните препратки ги срещам и в бележките. Един ѝ същ сайт и една ѝ съща информация. Защо не разбирам този модел трябва да е като в английската енциклопедия, а не се взема пример например от немската? Там където има литература и бележки и почти никакви препратки. Да вземем за пример една от последните ти редакции. Пехотна школа, добавил си бележки, които нямат описание а едно просто [1] и източници, които могат преспокойно да минат за литература. Ако това е твоят модел за редактиране, аз не искам да го следвам. Да не говорим че (година – година) се пише слято. -- Denis Marinov (беседа) 14:25, 27 октомври 2015 (UTC)
Според мен няма нужда от гласуване, а от преглед и преработка на помощните страници, които не са актуализирани с години. Например достатъчно е на Уикипедия:Цитиране на източници да се направи един примерен модел и хората ще го следват, но такъв липсва... Иначе подкрепям Денис в желанието му да се уеднакви стилът ни на работа.--Ket (беседа) 14:16, 27 октомври 2015 (UTC)
Статиите в уебсайтовете също са литература. Не са литература обаче например видео записи, така че Източници е по-общо. Разделянето на Бележки и Източници може да е препоръчително, но просто е повече работа, която няма как да се направи задължителна. А и за къси статии няма смисъл. Но наистина ще е добре да се напише ръководство за това как да се прави такова разделяне. --V111P18:36, 27 октомври 2015 (UTC)
Там където източника не идва от книга трябва да остане Бележки. Статии например за музика и футбол. Само в статии където е възможна литература (предимно за исторически статии), тогава трябва да има ѝ Литература ѝ Бележки. Сега един типичен пример на повтаряне в бележките и външните препратки е тази статия (линковете Обща информация и Страница на „Театър на голия охлюв“ на сайта на НБУ). Отгоре на всичко те не работят. Затова трябва да се намери решение външните препратки, които съдържат теми за дадена личност и т.н. да се приведат като бележки, а тези които са за обща биография те да останат като външни препратки. И последно, но също интересно са Тwitter, Facebook и Linkedin профилите. Не смятам че такъв източник трябва да се използва в уикипедия. Не намерих също къде точно е записано че продуктово позициониране трябва да се използва за източник в статия. -- Denis Marinov (беседа) 19:24, 27 октомври 2015 (UTC)
Не знам защо почна да пишеш ѝ вместо и. Ако има раздел „Литература“ може да има отделен раздел „Други източници“ за не-литературни източници когато има такива, не е проблем. Разделянето на Бележки и Източници е полезно когато се цитират различни страници от един и същи източник. В случая с видео запис не са страници, а аналогичното – минути. pdf документи и дори обикновени уеб статии също могат да са направени на няколко страници или иначе да е полезно да има различни бележки към отделните използвания в уикистатията. --V111P19:54, 27 октомври 2015 (UTC)
Малък проблем с фонетиката. Аз предложих вече Бележки заедно с Литература (за книги), а не Бележки и Източници. За пример може да видиш статията на Тодор Бурмов. Там където няма литература от книги, само бележки (тази). Ако са едно цяло се получава първо литературата и след това с пръст, два навътре бележките. Затова е ѝ това предложение. Второто беше за ВП, които в доста статии се повтарят, както в горепосоченият пример. Посочи една статия, в която има не-литературни статии, за да те разбера по-добре. Вижте също го приемам така да остане. -- Denis Marinov (беседа) 20:29, 27 октомври 2015 (UTC)
В случая със статията на Т. Бурмов, препратката към статията е за изтриване, тъй като в Интернет има много статии по всеки въпрос и нашата цел не е да правим колекция от препратки. Препратката към книгата написана от самия Т. Бурмов не знам дали да е към Литература или да остане във Външни препратки. Не знам дали раздел Литература трябва да се ползва и за Допълнителна литература, т.е. неползвана като източник в статията литература. Ако разделът е Източници, тогава е ясно, че е ползвано. Ако в Литература имаме и неползвани за източници неща, тогава стои въпросът как са подбрани те. Да дадът мнение и другите редактори. --V111P21:23, 27 октомври 2015 (UTC)
Щеше да е много по-просто и лесно да не допускаме въобще препратки към неизползвана литература и уеб сайтове, но това е прекалено крайно. Има много случаи когато е напълно оправдано да се посочват такива препратки. Може би ще е по-лесно първо да фиксираме реда в който се появяват въпросните секции защото и там има различни мнения и стилове. Това какво може и не може да се поставя във всяка секция също би могло да се уточни, но не е тривиално за всичките. До момента имаме използвани и предложени „Вижте също“, „Външни препратки“, „Бележки“, „Библиография“, „Литература“, „Източници“, „Други източници“. Между някои от тях има припокриване докато други са отчетливо различни. В „Бележки“ например не би трябвало да се появяват източници а от друга страна границата между „Вижте също“ и „Външни препратки“ е размита както и между „Литература“ и „Източници“. При „Библиография“ и „Литература“ пък разликата е по-скоро в термина отколкото в съдържанието. --Сале (беседа) 21:56, 27 октомври 2015 (UTC)
И аз това чакам, но май повечето тук са свикнали да гледат 17к по един начин, други такива по друг начин и трети по съвсем различен начин. Трябва все пак да отбележа, че ако уеднаквяването стане факт статиите ще станат по структурирани. Но за едната препратка, която не съм я забелязал, я има и в раздел творчество. Затова може би най-добре е да се премести лика там. За другата (тази за биографията), нея не съм я изтрил щото съм сигурен, че някой ще я върне и не ми се влиза в спорове. За не-литературнате или допълнителната литература не те разбирам много добре. Може би някакъв пример може да ми даде по-ясна картина. -- Denis Marinov (беседа) 21:38, 27 октомври 2015 (UTC)
Да, прав си, за раздел Творчество/Библиография е препратката за книгата му. Неползвани за източници книги и статии в кои случаи и в кой раздел да се изброяват в статиите е въпросът в който не съм сигурен. За не-литературните, напр. Видео клип или дори Тв сериал, не е литература мисля, следователно ще трябва отделен раздел, което не е проблем, както казах. --V111P21:51, 27 октомври 2015 (UTC)
За клипове от youtube, vimeo и подобни може да се спори дали са препратки или са за отделна секция „Мултимедия“. Дали пък няма да е най-просто да направим една единствена секция „Под черта“ и всичко да отива там. :) --Сале (беседа) 22:00, 27 октомври 2015 (UTC)
За библиография аз лично използвам Творчество. Други използват Творби. Но ако има литература мисля, че е объркващо да е библиография и да са двете заедно. За реда пак казвам, 17к статии са Външни препратки и след това Бележки. Други са Бележки, Източници и Външни препратки. Останалата част е само Външни препратки. Моят вариант е Литература, Външни препратки и накрая Бележки. Външните препратки да се подбират, без цел на реклама и да не се прави „колекция от препратки“. Твърдо съм против да има профили на сайтове за чат и прочие и всичко (литература, бележки и препратки) да е едно цяло. -- Denis Marinov (беседа) 22:08, 27 октомври 2015 (UTC)
Когато става въпрос за списъци „Творчество“ и „Библиография“ се различни неща. Първото е подмножество на второто. --Сале (беседа) 22:31, 27 октомври 2015 (UTC)
┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Обратното искаш да кажеш нали?, библиографията е подмножество на творчеството. Библиография отговаря на Филмография за актьорите, Дискография за музикантите, Творчество не знам дали е добър избор за тях, освен ако не са автори на творбата. Библиография и Литература по принцип може да е объркващо, не знам, както и Мултимедия и Видеография. • Не съм против Външните препратки да са след Вижте също и преди Бележки, но Бележки трябва да е преди Литература, защото Бележките сочат литературата, когато бележката е съкратено цитиране на източника, както 80.72.94.175 по-долу дава пример. • Що се отнася до въпроса за разделянето на пояснителните бележки и бележките-източници, мисля, че това би било удобно, но по принцип мисля че рядко в уикистатиите има нужда от пояснителни бележки несвързани с източници, но когато все пак има няколко такива, предлагам разделът им да се казва „Пояснителни бележки“ за да се разграничават. --V111P04:11, 28 октомври 2015 (UTC)
Не е обратното. Библиография може да се отнася до ползвана литература, която не е непременно от същия автор. От тълковния речник: „Списък на литература по даден въпрос или на трудовете на някого; книгопис.“ --Сале (беседа) 07:41, 28 октомври 2015 (UTC)
Структурата е статия - бележки - източници, като бележките могат да коментират и поясняват без непременно да цитират. Кратки позовавания в бележките, примерно 'Бадиу, 2010, с.20' улесняват четенето: според вкуса си човек се връща нагоре към текста или слиза по-долу да се рови; тогава, при позоваване на различни места от същия източник е удачно той да бъде изведен и като 'литература'. Има очевидни случаи когато някаква 'литература' е неотменима част от (разглеждането на) предмета - примерно 'Атлантида' и писаното от Платон. Включването на списък литература без прецизно указание, какво точно е цитирано, е недопустимо (то е само димна завеса и жестикулиране към авторитет - място за това е именно мъглявото 'вижте също').
Впрочем, шаблоните citebook и citejournal, лесно стават кошмар при редактиране.80.72.94.17522:25, 27 октомври 2015 (UTC)
Това което аз съм виждал направено е бележките указват стр. и кратко цитират източника както казваш, с препратка към пълното цитиране в раздел Литература или както там се казва разделът с пълното цитиране. При това в този втори раздел попадат неща които може като цяло да не са по темата на статията и разделът се размива и става неподходящ за хора търсещи повече инфо по темата, затова литература нецитирана с ref в статията няма смисъл да е и в Литература в такъв случай. --V111P23:01, 27 октомври 2015 (UTC)
А къде ти е раздел „Източници“? Не съм съгласна с толкова кардинална промяна в името на раздела, която освен това ще се отрази отрицателно на писаното в много помощни страници, към които така обичаме да насочваме начинаещите. Освен това и Вижте още, и Външните препратки са за накрая, тъй като допълват изложеното дотук в статията (за мен статията включва текста, източниците, литературата и бележките)--Ket (беседа) 10:54, 28 октомври 2015 (UTC)
Както вече споменах, Източниците се превръщат в Литература, защото повечето са за там. Другата част е за Бележки. Външните препратки могат да се обединят с Вижте също, тъй като и двете пренасочват друга или допълнителна информация. Не съм съгласен че точно те са за края. Статията трябва често да наподобява на тази на дадена книга. Там където литературата е в края. Също фактът че в други енциклопедии е различно усложнява повече редактирането. Ако се превежда само от английски се използва техния модел за статии. Превеждаш ли от немски или френски тогава нещата се променят. Затова е и тази тема за уеднаквяване на статиите. Аз няма да се съглася ако остане сегашното Източници, вместо Бележки и Литература и да продължавам да редактирам по този модел. Това е моето простичко предложение. -- Denis Marinov (беседа) 11:21, 28 октомври 2015 (UTC)
Отдавна навсякъде е така (в този ред):
Вижте също (учтиво)
Бележки или забележки
Библиография (или Литература)
Бележки (или Източници)
Външни препратки
шаблон „превод от“
шаблон „мъниче“ (там където трябва да са източници)
Вече не мога да следя дискусията, така че пиша мнението си тук. Денис, би ли се опитал да обобщиш информацията лека-полека? Вече се понасъбраха доста мнения и дискусията е много продуктивна.
Та мисля, че редът трябва да е „Използвана литература“, „Вижте също“, „Външни препратки“, „Бележки“. Раздел „Библиография“ за мен не е същото като „използвана литература“, а библиографията на автор – например списък с издадени книги.
Относно кавичките – предпочитанието ми е текст на български да бъде в кавички, а на всички останали езици – с курсив. Нямам логично обяснение. --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:00, 28 октомври 2015 (UTC)
Писаха някои от вече познатите ни редактори по темата, но не всички. Чуха се различни, но близки предложения на вече приетите модели за създаване на статия. Имаше и някои нови, сред които за литературните и не-литературните източници предложения и дали трябва да има отделен раздел за тях. Не искам да прозвучи грубо, но 5-ма редактори не правят енциклопедия.
Аз вече казах на много пъти, че за мен формулата е Вижте също, Външни препратки, Литература и Бележки. Мисля че по примера на Лорда – „Използвана литература“, „Вижте също“, „Външни препратки“, „Бележки“ се раздалечават „Вижте също“ от текста в статията. Според мен след като се прочете раздел „Биография“ или раздел „История“, трябва веднага след това да е раздел „Вижте също“, за да може читателя да намери още интересна информация по темата. След това се нареждат „Външните препратки“ (друга достоверна информация в интернет пространството) и след тях Литературата (може от книги може и от интернет книги) и Бележките (изградени от уеб източници и книги). Сега, то е видно че Литературата и Бележките трябва да вървят заедно, но не всички са на това мнение.
Моделът с който аз толкова се тормозя е раздел „Източници“ да събира и „Литературата“ и „Уеб източниците“ и „Бележките“ в един общ раздел. Но кратко и ясно – не съм получил от всички мнение, което е и моята крайна оценка. -- Denis Marinov (беседа) 20:14, 28 октомври 2015 (UTC)
Добре беше да се дадат примери от чуждите Уикипедии още отначало. Ето английски вариант, без конкретно цитирани уеб източници, макар че има една външна препратка: en:Battle of Concepción, ето друг пример - en:Gold certificate, в който по-ясно се вижда как в отделен раздел е изнесено пълното цитиране само на един източник, защото от него за различни бележки са използвани различни страници - това за мен е смисълът от два отделни раздела и до колкото знам това се използва и по книгите, само че там вероятно Литература ще съдържа всички цитирани в Бележките източници, не само тези използвани на повече от едно място, а и иначе не е честно този раздел да се нарича Литература или Източници, а да съдържа само един от източниците. Също, в книгите Литература е понякога разделена на различните видове източници - Трудове, Сборници и Периодика, в друга има Цитирани автори, Енциклопедии и речници, и т.н. По тази логика, може да има и подраздел за Уебизточници, макар че една печатна книга може да я има и в Уеб. Отделно от това, разделът има и др. смисъл - „ето списък от четива, ако искате да научите повече“. В този смисъл има полза разделът да съдържа само по-важни неща свързани с обекта на статията, не задължително всеки използван източник, и може да има и ограничено количество неизползвани за източници неща, макар че защо може да не са използвани, щом са толкова основни е др. въпрос. Предполагам, че това второто имат предвид в Немската с техния раздел за Литература, и затова го слагат и над Бележките. --V111P21:28, 28 октомври 2015 (UTC)
Да но се набляга повече на примерите от английската уики, което не ме радва. Да не говорим, че сегашния модел за създаване на статия е копиран точно от там, без да се мисли за други варианти. Защо например не се набляга на немската, френската и нидерландската уики питам аз? Те са повече от ясен пример за мен.
Сега относно книгите, тези които аз съм чел не съдържат нищо друго освен литература накрая. Затова давам и тях за пример. Ето ти една уеб литература, където също литература има а не просто източници. От литературата лесно могат да се извадят и „Бележките“. Другото е че пак говориш за някакви други източници, които рядко може да ги срещнеш тук. Среща се често препратки, литературни уеб или от книга източници и бележки от книга или интернет. Затова не разбирам какви са тия други източници. -- Denis Marinov (беседа) 08:20, 29 октомври 2015 (UTC)
Този pdf няма бележки, защото използва вътрешно кратко цитиране с номер на стр. под формата [3, с. 28-29] - en:Parenthetical referencing. Тези неща ние ги слагаме в Бележки и те пак сочат към нещата изброени в Литература, така е и в Немската. Писах за различните видове литература, защото горе пак пишеш, че не искаш „Източници“ да събира и „Литературата“ и „Уеб източниците“ [...], което не знам как да го разбирам, сякаш пак твърдиш, че Уеб източниците не са литература. --V111P08:42, 29 октомври 2015 (UTC)
Там където литературата има препратка към страница отива в раздел „Бележки“. За литература без препратка няма как да е едновременно и литература и бележка. Някои уеб източници са литература, като например фондовете от ЦДА, но не всичко от интернета е литература. Повечето може да бъде използвано за раздел „Бележки“ вместо като ВП. -- Denis Marinov (беседа) 08:49, 29 октомври 2015 (UTC)
Посоченият модел е невъзможен. „Бележките“ са етикети към текста, източниците също могат да се дават (обичайно) като етикети към текста. Те се събират заедно след <references /> и стават общи. Външните препратки и справочна допълнителна литература са едно и също нещо. Литературата указана като източник си е просто източник. Разделянето с нищо не помага, напротив. --Rumensz (беседа) 10:17, 29 октомври 2015 (UTC)
Като посочения модел е невъзможен това не означава, че аз ще продължа да редактирам по вече създадения модел за създаване на статия. Ще редактирам по мой вкус и няма да се водя от чужди модели. -- Denis Marinov (беседа) 11:27, 29 октомври 2015 (UTC)
Това което искаш се прави и сега на някои статии и не е забранено. Единствената разлика която виждам е, че искаш да слагаш Литературата над Бележките, докато в английската се прави обратното. --V111P18:06, 29 октомври 2015 (UTC)
Rumensz, всичко което се слага с ref е бележка под линията, друг въпрос е как точно ще озаглавиш раздела в който слагаш references, ако искаш можеш да ги разделиш и в няколко раздела, има възможност за това (напр. с <ref group="..."> и <references group="...">) и затова казах, ако се отделят пояснителни бележки в отделен раздел от този с цитирането на източници, тези бележки да се слагат в раздел озаглавен например „Пояснителни бележки“, защото „Бележки“ е общо название за всички бележки под линията и така се използва по част от останалите статии. --V111P18:06, 29 октомври 2015 (UTC)
Литература трябва да има, там където го позволява. За нещо по което е написана книга. Например за правителствата и т.н. В останалите статии да има само Бележки. Искам да слагам Литературата над Бележките не за друго, а защото първо се добавя литературата а след това от нея се добавят и бележките. В някои статии източниците са базирани само на литература, в други има и уеб източници. Дай ми списък на това което смяташ за добре и ще помисля. -- Denis Marinov (беседа) 22:26, 29 октомври 2015 (UTC)
Трябва да има отделен раздел когато са цитирани на няколко места по определена страница от книга, аз това го разбирам, дори когато не е цялата книга по темата. Нямам какво да кажа повече, давай и това е. --V111P11:03, 30 октомври 2015 (UTC)
Например книгата е за Граматика и в нея има пет или десет страници в които се споменава даден езиков въпрос, който се разглежда в статията, нещо такова имах предвид. --V111P11:52, 30 октомври 2015 (UTC)
Дам има и такива книги, които съдържат информация за много теми. Затова е и тази препратка с страниците. Но как трябва да се определят тези по само една тема в раздел Литература. -- Denis Marinov (беседа) 08:36, 31 октомври 2015 (UTC)
Моето мнение (понеже Денис пише горе, че чака още мнения). Трудно може да се получи пълна унификация, а според мен е и излишно да си го поставяме за цел. Не само защото предъвкването на 200 хиляди статии е скучно за вършене на ръка, но пък трудно за безгрешно автоматизиране. Не само защото в доста от тези статии няма обсъжданите раздели или има алтернативи, които не са обсъдени, както впрочем в доста статии няма и източници, което само по себе си е по-фрапантен проблем, който си заслужава повече внимание. Не и защото инвестирането на време и сили в това начинание ще отбие редактори от писане на нови статии. Но просто защото Уикипедия е широкопрофилна енциклопедия, в която трудно може да се зададе един-единствен тертип, по който да се структурират статиите и различните тематики имат различни потребности от служебни раздели и метаданни. В Уикипедия може да пише всеки, включително и само с еднократни приноси, и въвеждането на строги, негъвкави изисквания за структурата са обречени поначало на невъзможност да бъдат налагани, възприети и следвани безрезервно, завинаги, от всички. Може би подобен разговор е имал повече смисъл преди осем-десет-дванайсет години, но днес... днес положението е „изтървано“ и всъщност, дори нямам нищо лошо предвид, казвайки това; хаотичността е свойствена черта на Уикипедия, без която всъщност нищо нямаше да е същото. :) Накратко: нека сами не си правим Прокрустово ложе. :) Спири··· - - - ···20:09, 31 октомври 2015 (UTC)
То че ще има редактори, които ще превеждат само текст но няма да добавят източници, ще има. Това не улеснява обаче другите редактори. Защо някои редактори правят пълна статия, а други просто добавят изречения. Когато се превежда качествено се добавят и източници. Ако се превежда от тук от там, такива няма. Статията за Прокрустово ложе е една от тези без източници. Явно тук всеки го гони мързела, че не може да отдели малко време за Литература, за Бележки за Препратки и д.р. Всеки му е лесно да сортира всичко в раздел Източници. По добре е наистина да има раздели за уеб източници, не-литературни и литературни такива. -- Denis Marinov (беседа) 21:08, 31 октомври 2015 (UTC)
Защо да се въздържам от нещо, което е истина. Че се редактира и се оставят неща след всяка статия за доуправяне също е истина. Най-гадното от това е че промени не искат да се правят. -- Denis Marinov (беседа) 21:45, 31 октомври 2015 (UTC)
Защото участието в Уикипедия е доброволно а никой няма право да поставя изисквания за доброволно участие. В Уикипедия всичко е на доброволни начала и всеки отделя когато и колкото може от времето си. За мързел можеш да говориш само когато става въпрос за задължения а в доброволен проект като Уикипедия задължения няма априори. --Сале (беседа) 21:58, 31 октомври 2015 (UTC)
Денис, не ̊̊виждам смисъл от предложените промени. Нищо, което усложнява процеса на редактиране, не е по-добро нито за начинаещите, нито за сравнително напредналите редактори. Какъв е видът на ползвания източник не е от съществено значение, важното е да присъства като източник в статията. Вие сам твърдите „Ще редактирам по мой вкус и няма да се водя от чужди модели“. В такъв случай, логично е да оставите и другите редактори да постъпват по същия начин. От друга страна, непремереният Ви език, пречи за постигането на някакъв разумен консенсус. Съжалявам за толкова разтеглената дискусия, която най-вероятно няма да доведе до нищо. --Молли (беседа) 10:11, 1 ноември 2015 (UTC)
Цялата тема беше за уеднаквяване на статиите. Не съм искал много, само да се раздели раздел Източници на Бележки и Литература, и това го видяхте много. Повече нямам какво да казвам. Приятен ден! -- Denis Marinov (беседа) 10:36, 1 ноември 2015 (UTC)
Имахме бутон за символа #, махнах го и добавих два бутона, *.. и #.. с които ако са маркирани няколко реда текст преди да бъдат натиснати бутоните, символът се добавя в началото на всеки ред. Обаче ако първият и вторият ред започват с число и точка или # за *-бутона и * за #-бутона, тези числа/символи се махат от всички редове преди да се добави */#-то. Тоест, има възможност за лесно преобразуване от един вид списък в друг. --V111P09:12, 28 октомври 2015 (UTC)
Прав си. В нашия тулбар имаше бутон #... и реших да го развия. Може би функцията за преобразуване на номериран с цифри списък можеше да е в Адвайзър, макар че не знам дали се случва достатъчно често че да има нужда да е там, а функция за преобразуване от номериран в неномериран списък и обратно можеше и да няма. --V111P10:04, 28 октомври 2015 (UTC)
Направих го да маха <br> и празни редове, така че да е още по-удобно за форматиране на списъци правени от нови потребители. --V111P22:34, 28 октомври 2015 (UTC)
Уикипедия:Състезание архиви
Здравейте, за максимално използване на архивните материали (снимки и документи) от Държавна агенция „Архиви“, с която имаме сътрудничество от три години и половина, ми се иска да обява следното състезание. За въпроси, мнения и предложение може да използвате беседата. --Спасимир (беседа) 12:24, 28 октомври 2015 (UTC)
Курсив вместо кавички?
Скъпи приятели, част от Уикипедия,
Искам да ви попитам дали одобрявате
1. курсив на мястото на кавички при:
имена на заглавия (на книги, на произведения и др.),
имена на групи,
при понятия (в случаите „означава", „под (...) се разбира"),
при думи, изписани на чужд език и преводите им,
при приложения („църквата Св. Петър", „понятието демокрация" и др.)
и при цитати в рамките на изречението.
2. С кавички (разбира се, долни отварящи и горни затварящи) да са само:
преносното значение
и цитати (които са отделни изречения).
3. Първата дума на статиите, която е винаги болдната, да няма кавички, ако е име на група, книга или друго.
Според мен изглежда по-прегледно (статиите трябва да имат добър вид, защото всеки ги чете) и не натоварва очите, също така много хора се затрудняват с намирането на знака за долни кавички и в почти всички статии има само горни, което е недопустимо. По този начин коригирам статиите в Уикипедия (коригирам принципно правописни, пунктуационни, граматически грешки).
От друга страна, някои хора може да се научат без кавички и по този начин в живота да не ги използват. (Но това се учи в училище.)
Ако идеята ви харесва, или имате възражения, моля, отговорете ми. Това, да има коректно поставени кавички, е важно, доколкото е основно правило в българския език, но трябва да има норма в Уикипедия, тъй като тук разполагаме с курсив.
Ако има правила за използването на курсив и кавички тук, моля, пратете ми ги.
А ако начинът, по който коригирам кавичките, ви допада, но не е необходимо да се въвежда като норма (все пак различни хора пишат статиите и всеки оформя по своему), ми кажете - така независимо ще продължа да коригирам по своя начин. При неодобрение, моля да ми кажете, защото редактирам за добро и трябва да е качествено.
Благодаря!
П.С. Ето примерна статия, редактирана от мен, в която присъстват някои от критериите, които споменах.
Категорично съм против да се използва курсив за каквото и да е освен за текст изписан на чужд език. Курсивът определено натоварва очите много повече от кавичките. --Сале (беседа) 13:56, 28 октомври 2015 (UTC)
Това описва текущото положение в Уикипедия. Имам спомени за някакви обсъждания по беседи или в разговри, но нямам възможност в момента да се логна и потърся. --94.155.238.214:10, 28 октомври 2015 (UTC)
Значи, никъде освен при текст на чужд език няма да има курсив; ще се спазва нормата за кавичките.
Аз също съм против курсивът и дори против кавичките. Когато цитатите се осъществяват с цитат уеб или цитат книга шаблонът не добавя кавички, така че не е нужно те ръчно да се добавят. Ако някому е било нужно да е с кавички те щяха да се произвеждат от шаблона. -- Denis Marinov (беседа) 17:06, 28 октомври 2015 (UTC)
В случая те говорят за пряко предаване на думи на човек, не за посочване на източници. Кавичките и особено българските кавички специално на имена написани на латиница и мен ме дразнят, според речника кавички дори не са нужни на такива защото се открояват с латиницата, но за уеднаквяване пишем и тях с бг кавички, иначе няма да е добре едни имена без, едни със. --V111P21:45, 28 октомври 2015 (UTC)
Моят отговор бе само за „имена на заглавия (на книги, на произведения и др.)“, т.е. литературни заглавия, където според мен кавичките са излишни. Но ако е за цитат в текста, мисля че има шаблон за тях. -- Denis Marinov (беседа) 08:03, 29 октомври 2015 (UTC)
Значи правилата на езика казват, че заглавията на книги трябва да са в кавички, какво ние мислим е само наши си интерпретация, но правилата са си правила. Задължително трябва да са с кавички, защото някои заглавия на книги са думи, които могат да станат част от изречението, ако не се открояват, а да сложиш дума с главна буква в средата на изречение е меко казащо озадачаващо. Ти как виждаш да стои следното изречение - Под игото на Вазов е пример за добро описание на живота на българите през 19 в. Като липсват кавичките и ще има човек да се чуди какво е това под иго на вазов.--Ilikeliljon (беседа) 08:17, 29 октомври 2015 (UTC)
Казах, че в текста трябва да има „“, но в литературните източници според мен не. Повечето ги добавям с шаблон цитат книга или цитат уеб. -- Denis Marinov (беседа) 08:24, 29 октомври 2015 (UTC)
Имаме нужда от блог постове на български и английски за блоговете https://blog.wikimedia.bg/ и http://www.wikilovesmonuments.org/ за резултатите от „Уики обича паметниците“ за България, които ще бъдат обявени по-късно днес. Има ли доброволец, който утре да напише един или два между утре и неделя? Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:51, 28 октомври 2015 (UTC).
В Шаблон:Театър има карта, но не и как се въвеждат данните. Мъчих се, нито мога да локализирам, нито да въведа в искания формат. Не ми се губи повече време.
ПП: Започнах да схващам. Мъчех Театрална работилница „Сфумато“. Изглежда координатите дават само точката, а картата се извлича от някъде си, по някакви думи.
ППП: Между другото тази растеризирана карта е отвратителна и безполезна. Може би трябва да се помисли за вграждането или препращането към гугъл карти.--Animsaj20:58, 30 октомври 2015 (UTC)
Такива каквито има - (виж шаблон {{ПК}}). А горе вдясно на статията има линк (координати + „лупичка“) и към Гугъл карти и към всякакви карти. --Rumensz (беседа) 21:14, 30 октомври 2015 (UTC)
Предлагам показването на картите от шаблона {{ПК}} в шаблоните за театри (и където още се ползват) да се премахне. Направо съм изненадан, че има изобщо такава практика. Първо, че нищо не се вижда на 6-сантиметрова карта на град, второ, че като се отвори 10-сантиметровата локацията я няма. Направата на тази карта е ограничено до съвсем скромен, недостатъчен и неизползваемо детайлен брой карти, което го обезмисля. В крайна сметка тази карта само заема място. При наличието на алтернативата Гугъл карти е направо невероятно, че някой ще се мъчи с картинките, нещо с което самия аз успях със сизифовски мъки.
Сега за координатите. Според мен трябва да се следва най-простия вид. Страницата tools.wmflabs.org може да кефи някой, но на практика единственото, което постига сред средностатистическия потребител е смут и бутон close. Първо, половината от изброените карти ги няма. Второ, какъв е смисъла от отделни линкове към спътнически снимки, та към хибридни, та към прочие, след като бутоните са върху самата карта. Вчера, докато разглеждах тази страница, която прилича на упътване за изстрелване на совалка, даже не съм видял че има гугъл карти. Изводът е повече от ясен. Мисля, че трябва да се стремим към простота, а не към излишно усложнение. Предполагам, че вграждането в статиите на Уикипедия ще натежи, затова нека има линк в шаблоните, директен, с ясно име „Гугъл карти“, че са най-познати и това не е случайно.
ПП: Сега се сетих, че лупичката отваряше карта. Но разберете, факта, че съм забравил, че не мога да се ориентирам, че не забелязвам, е показателен за това как тази функция е скрита и неназована по ясен и достъпен начин. Нека пише, че това е карта и нека се вградят Гугъл картите, които ползваме масово в България, е не openstreetmap.org Подозирам, че вида е взет от англоезичната Уикипедия, а адаптирането към българското е много лесно.--Animsaj08:59, 31 октомври 2015 (UTC)
Трябва да ползваме openstreetmaps, защото една от целите на Уикипедия и сродните ѝ проекти е да развива достъпа до свободно знание. Ако няма openstreetmaps и Гугъл реши в един момент да иска пари за разглеждането на картите им, тогава губим. А и сега ние не сме рекламодатели, за да препращаме по подразбиране хората при Гугъл, където да бъдат замеряни с реклами. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:10, 31 октомври 2015 (UTC)
Нека си стои линкът към openstreetmaps. Аз говоря за премахването от употреба на глупавите карти от Шаблон:ПК. Ако не съм бил достатъчно ясен защо са глупави бих могъл да изброя още десетина причини. Що се отнася до www.google.bg/maps къде са рекламите, аз не виждам такива? Говорех и за директни връзки, за български насочващи думи и простота. Ще дам пример с imdb, който не само се намира в шаблони, но и съдържа реклами.--Animsaj13:23, 31 октомври 2015 (UTC)
Ако цъкнеш тук ще ти се отвори карта, в която търся центъра на София. На картата са обозначени квартали на София, улици, както и площад „Руски паметник“, Военномедицинска академия и Мол ъф София. Как точно Гугъл избира да покаже имената на тези три места не е под наш контрол и очевидно е реклама на Мол ъф София, вместо, да речем на ЦУМ. --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:29, 31 октомври 2015 (UTC)
При положение, че има прецедент с imdb, където рекламата е агресивна и те праща да си купуваш разни неща, този аргумент не е логично да мине при Гугъл картите. Не виждам нищо порочно в това на картата да се отбележи една от големите забележителности, така, както и наскоро уточнихме, че примерно в статията за сайта Уча.се, независимо, че се занимава с търговски отношения, не е в конфликт, докато не пусне оферти за това или онова.--Animsaj13:49, 31 октомври 2015 (UTC)
Тези карти в шаблоните са само за първична ориентация (вкл. за всички селища). Това е засега в Уикипедия. И не зависи от БгУ. Ако някой може да вади от Гутъл парчета от карти за ползване ще е добре. --Rumensz (беседа) 15:57, 31 октомври 2015 (UTC)
Е, то ваденето е лесно, само смисъла ми убягва. Преди точно 10 години на цели градове го правех, но сега е безсмислено. За селищата да приемем, че е тъкмо това - ориентировъчно, но при театрите... Като не зависи от българската Уикипедия, тогава не може ли да си добавим един ред в шаблоните за гугъл картите?--Animsaj18:24, 31 октомври 2015 (UTC)
Бутон отварящ препратка в нов прозорец по време на редактиране?
Ще е полезно ли такова бутонче над полето за редактиране, когато по време на редактиране курсорът е в препратка (вътрешна или външна) или шаблон и въпросният бутон се натисне, съответната страница се отваря в нов прозорец/таб на браузъра. --V111P21:30, 30 октомври 2015 (UTC)
С Десен бутон-->"Отвори в нов таб" може да отваряш такива връзки, а натискането с ляв не е фатално, защото то първо те предупреждава, че напускаш по време на редакция. На мен ми прави впечатление, обаче, че много (може би всички) външни препратки се отварят в същия таб, вместо в нов, което си е напускане на Уикипедия и някак, не ми звучи като желан резултат. Animsaj09:02, 31 октомври 2015 (UTC)
Има джаджа наречена „Външни препратки“ за това. Аз лично винаги използвам десен бутон -> „отваряне в нов таб“ когато искам да отворя която и да е уебстраница в нов таб, вместо да разчитам, че уебсайтът ще има target="_blank" в препратката. --V111P00:26, 4 ноември 2015 (UTC)
Ти говориш за „Предварителен преглед“ вероятно. В кутията за редактиране няма такава опция. Освен в Chrome за външните препратки – когато маркираш целия адрес, тогава в менюто се появява опция „Go to http://...“ и се отваря в нов прозорец. За вътрешните препратки Navigation Popups се отварят когато маркираш препратката. За шаблоните (ако искаш да видиш документацията им) няма алтернатива, освен да го търсиш в списъка „Шаблони, използвани на страницата:“ под полето за редактиране. --V111P19:22, 31 октомври 2015 (UTC)
Месец на Азия
На Уикипедия:Месец на Азия написах правилата на месеца на Азия, ноември, онлайн редактон, целящ написване на някоя и друга дума за Азия на различни езици. Можете да се запишете като участници. Уикипедианците, които създадат най-много статии във всяка Уикипедия ще бъдат хоноровани като „Посланици на Уикипедия за Азия“, а всеки участник, който създаде поне пет статии, които изпълняват критериите ще може да получи специално изработена уикипедианска пощенска картичка от други участващи страни. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:17, 31 октомври 2015 (UTC)
Ще има ли полза от включването на такава джаджа: en:User:Cumbril/IPLabeller, позволява всеки редактор да си маркира IP адреси, така че да ги вижда различно в Последни промени, Историите и подобни списъци. Например - червено може да значи „вандал“, зелено - „добър редактор“. Маркирането работи само в един браузър (освен ако не го направим да могат да се записват и в лична подстраница). --V111P19:51, 31 октомври 2015 (UTC)
Наистина би могло да е много полезно за патрульорите, но в някаква степен намалява мотивацията за регистриране вместо анонимно редактиране. Доколко това е добро или лошо е спорно защото все пак никой не е длъжен да се регистрира ако не иска. Имаме поне един такъв много качествен редактор напоследък, който ако се регистрира моментално ще го предложа за автопатрул и съм сигурен, че няма възражения, но сега седи като IP. Въпросът по-скоро е какво правим с такива маркирани IP адреси? Допустимо ли е да речем машинално да одобряваме или отхвърляме техните само заради цвета? --Сале (беседа) 20:56, 31 октомври 2015 (UTC)
Всеки редактор ползващ джаджата ще може да си маркира IP адреси, така че да ги вижда различно в Последни промени, това не променя начина по който други редактори виждат тези IP адреси. Понеже тези адреси не са постоянни, макар че в някой случаи могат да са в продължителност на години, не знам дали би било добре всички да виждат маркировката. --V111P21:17, 31 октомври 2015 (UTC)
О да подобна джаджа има смисъл само ако е за лично ползване. Иначе ще се наложи да дефинираме процедура за маркиране на IP-та а това би усложнило прекалено много нещата. Тук в Укипедия а и не само е принцип, че IP адрес не може еднозначно да идентифицира редактор а това обезсмисля каквато и да е процедура за присвояване на някакъв статут. Когато е за лична употреба всеки може да си маркира някакви адреси по някакъв начин и след това носи отговорност за действията си. Това според мен напълно отговаря на патрулирането на редакции от регистрирани редактори.
Докато пишех това обаче, се сетих, че има и случаи когато е добре подобна цветна маркировка да е публична. Анонимни проксита например е добре да са ясни за всички. --Сале (беседа) 15:29, 2 ноември 2015 (UTC)
Е, аз вече мисля да има и общ, публичен списък - за дългосрочно нерегистриращи се. Ще се редактира от администратори по заявка. Всеки трябва да отговаря за редакциите си и да не се опитва да остане незабелязан като не се регистрира. --V111P19:04, 2 ноември 2015 (UTC)
„да не се опитва да остане незабелязан като не се регистрира“
Подобни аргументи повече подхождат на заседания на Политбюро на ЦК на Китайската комунистическа партия или на оперативка на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Естествената следваща стъпка ще бъде да направим регистрацията задължителна, със снемане на отпечатъци и взимане на слюнка за ДНК идентификация. Да не забравяме и справка от местния ОФ доносник отговорник, че лицето е „благонадеждно“ и може да му се довери да редактира Уикипедия. Надявам се, че просто си се пошегувал.
Всеизвестно е, че в МедияУики регистрацията осигурява по-голяма анонимност (не разкрива IP адреса на редактора), така че правене на регистрацията задължителна няма да намали анонимността. Минусът ще е че ще затрудни набирането на нови участници, които често пробват да редактират преди да се решат да се регистрират, и също ще се лишим от дребни поправки (както и вандализми) които случайни читатели решат да въведат.
В Английската У. от години е задължително да си регистриран за да създадеш нова статия. Всеки може да се регистрира или да предложи новата си статия за преглед от други редактори преди тя да бъде публикувана (цензура!), така че не е голям проблем.
Не случайно имаме процедура за отнемане права на редактиране, което нямаше да може да се прави ако всяка редакция беше напълно анонимна, така че пълната анонимност на всяка редакция определено не е желателна тук и е добре да е по-явно какви са цялостните приноси на един редактор.
Подкрепям по-строго отношение към анонимни IP, защото от тях са основно вандализмите. И от години съм в потрес от толерантното отношение към вандалите, и отрицателната презумпция към новорегистрираните потребители. --Rumensz (беседа) 08:06, 3 ноември 2015 (UTC)
И двамата се отклонявате от конкретния въпрос, а той беше: дали IP адресите да бъдат публично определяни от някого като „добри“ и „лоши“. Защото, дори да оставим настрана залитанията по „затягане на редиците“, има и чисто прагматични причини тази идея да бъде безполезна – и дори вредна. Ето само три по-ключови от тях.
Голяма част от адресите на крайните потребители са променливи, при това честотата на смяна на адресите може да варира в широки граници: от часове до месеци и повече. Т.е. днес ще маркираме едно IP като „лошо“, но утре изведнъж зад него може да се окаже съвсем добросъвестен редактор, към когото обаче вече ще бъдем предубедени. Или пък обратно.
Немалко адреси са NAT-ове, зад които стоят няколко или дори множество реални потребители. За тези адреси и сега си има шаблон, който е достатъчно информативен. Поставянето му предполага, че човек е направил някакво усилие да провери случая. Как ще бъде при списъците: лепящите етикетите ще знаят ли въобще какво е NAT, да не говорим пък как да го проверят? Като човек с над 12 години опит в тая област съм силно притеснен, защото дори аз винаги бих имал едно наум.
Списъците няма да спрат целенасочени вандали с повече акъл от това да отворят първия списък с китайски отворени проксита. Достатъчно е, например, да обикалят наред заведенията, предлагащи свободно Wi-Fi или да редактират от отворения рутер на съседа си. И някои дори ще го направят само за да ни покажат колко сме наивно глупави – това е честа мотивация за подобни прояви, в добавка към удовлетворението да ни „накажат“ за това, че подражаваме на АНС.
Накратко, лични списъци сигурно ще са полезни за патрульорите – ала дори те трябва винаги да имат едно наум за горните неща – но публично обявяване на адреси за „добри“ и „лоши“, при това по тромава и неясна процедура, не само няма да бъде особено полезно, но е много по-вероятно да навреди и да създаде излишно напрежение.
Да стесним кръга тогава. Да има по някакъв начин маркиране на анонимните (с цвят на самия адрес), които са били блокирани преди. От друга страна не съм съгласен, че мекото отношение (от типа, сакън да не го засегнем и той да се настърви) е полезно и правилно. Напротив. В тази насока, считам за неправилно „свободно“ да се редактират статии, които постоянно се вандализират - актьори, певци, политици. Тази административна политика е неправилна и води само до постоянно патрулиране и корекции. --Rumensz (беседа) 14:31, 3 ноември 2015 (UTC)
Хм, всъщност, това е интересна идея. Например, може да се направи статистика колко пъти е било блокирано едно IP за даден период от време назад в миналото. Така, вместо IP адресите да бъдат просто оцветявани в зелено като „добри“ или в червено като „лоши“, ще се оценява вероятността да се окажат за пореден път вандали, което може да се показва с различни нюанси на червеното. Така патрульорите ще имат индикация за степента на риск, но тя ще бъде просто помощно средство, а не предварително издадена „присъда“, незнайно кога и от кого. Разбира се, това не изключва също известните отдавна добросъвестни IP-та да бъдат допълнително маркирани, но подобни маркировки вероятно пък ще е добре да бъдат периодично преразглеждани. Като цяло, в идеята има потенциал, но не бива да се действа прибързано и лекомислено. — Luchesar • Б/П16:56, 3 ноември 2015 (UTC)
! -- Denis Marinov (беседа) 09:06, 7 октомври 2015 (UTC)
19:04, 6 октомври 2015 (UTC)
19:16, 6 октомври 2015 (UTC)
Молли: Пипнах нещо по кода, случайно вече да ти се появява бутонът? Защо мислиш че такъв бутон би бил полезен на всички, ти за какво го използваш? За източниците например може да се използва 
Готово Това достатъчно ли е? --Rumensz (беседа) 19:14, 16 октомври 2015 (UTC)
Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки, че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. — Luchesar • Б/П 17:47, 20 октомври 2015 (UTC)
-ро място“ линка ми изглежда подвеждащ, че води към информация за медала или конкретното постижение.--Animsaj 09:19, 23 октомври 2015 (UTC)
За какво става въпрос? --Rumensz (беседа) 19:28, 26 октомври 2015 (UTC)
