ФК Галиполи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ФК Галиполи
Основан1920 г.
Разформированслед 1923 г.
ПървенствоРусенски спортен съюз

ФК Галиполи е футболен клуб, създаден от белогвардейски емигранти през 1920 г. В началото на 20-те години клубът играе поредица от приятелски мачове с български отбори, а голяма част от футболистите му са едни от първите чужденци в българския футбол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Отборът възниква на базата на Първи армейски корпус на генерал Александър Кутепов, който през ноември 1920 г. се разполага в град Галиполи в Османската империя. През лятото и есента на 1921 г. част от корпуса се изнася в България и се установява във Велико Търново. Сред приятелските мачове, които играе отборът, са победа с 4:0 и равенство 3:3 със Сокол (Харманли)[1], победи с 1:0 през 1921 г., победа с 4:2[2] и загуба с 0:2 от Левски (София) през 1922 г.[3][4], победа с 11:1 над Владислав (Варна).[5]

През 1923 г. клубът се премества в Русе и става част от Русенския спортен съюз. От този сезон обаче са известни само частични резултати.[6] Скоро след това ядрото на отбора емигрира в Чехословакия и доста от играчите на Галиполи носят екипа и на Рус (Прага).

Влияние в българския футбол[редактиране | редактиране на кода]

Много от футболистите на Галиполи заиграват в български клубове. Софийският ФК 13 привлича бившите национали на Руската империя Александър Мартинов и Григорий Бохемски.[7]

Защитникът Михаил Борисов става първият в историята треньор на Левски (София). Той налага множество млади играчи и печели Купата на София през сезон 1922/23.[8] Борисов дори е предложен за национален селекционер, но кандидатурата му отпада.[9]

В отбора на Сава (Русе) един от водещите играчи е левият халф Валя Рибак. През 1923 г. той става и част от ръководството на Русенския спортен съюз като завеждащ спорта, както и част от спортната комисия на Сава.[10]

В България играят още бекът Дубейтис (Кракра (Перник)), вратарят Марченко и лявото крило Всеволод Кузнецов(Напредък (Русе)), вратарят Юрий Сурин и Василий Смирнов в ОСК Слава.

Следа оставят и футболисти от Бялата емиграция, които не са играли за Галиполи. Братът на писателя Михаил Булгаков Иван е част от Владислав (Варна) в продължение на 8 сезона, като печели две шампионски титли на България. Записва над 100 мача за Владислав[11] Фридрих Клюд играе за ФК 13, а освен това става реномиран съдия и е първият натурализиран футболист в националния отбор на България.[12]

Мачове срещу български отбори[редактиране | редактиране на кода]

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Белоемигранти са сред първите футболисти в Хасковско
  2. Вестник "Русское дело", №20, 30 април 1922 г., с.3
  3. Георги Манов – Справочник „Левски“ – 1914 – 1994
  4. Манов, Георги Първите чуждестранни съперници на Левски са руснаци, „Само Левски“, бр. 7(89), септември 2006 г.
  5. Калинов, Огнян; Нанев, Наньо – 110 години ПФК „Черно море“ – част 1, стр. 61
  6. Футболен сезон 1923 – Спортно Русе
  7. „Белогвардейци са звездите ни в зората на футбола“, в-к „Меридиан Уикенд“, 22 октомври 2016 г., брой 284 (7759)
  8. Михаил Борисов – levskisofia.info
  9. С окръжно правят състава на първия национален отбор по футбол преди 90 години
  10. Хроника на ФК Сава
  11. Братът на Михаил Булгаков с две титли на България, вдъхновява легендарен роман
  12. Вълчев, Милен Руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни
  13. СК Владислав сезон 1922
  14. Русское дело, № 122, 4 мая, с.4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]