Юрий Сурин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юрий Сурин
Лична информация
Роден
Поствратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1921 – 1923
1923
1923 – 1926
1927 – 1928
ФК Галиполи
ОСК Слава
АС-23
РСО Париж
--
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Юрий Сурин е руски футболист и лекоатлет, живял и състезавал се в България през 20-те години на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По време на Гражданската война в Русия е част от белогвардейския корпус на генерал Александър Кутепов. Част е от отбора на ФК Галиполи, който играе приятелски мачове с български футболни клубове. Сурин е резервен вратар, а титуляр е бившият национал на Руската империя Александър Мартинов.[1]

Сурин остава в България, като става част от Слава (София). След обединението на отбора с Атлетик остава в сформирания АС-23 и играе за отбора до 1926 г. Запазена е информация за участие на Сурин в мач с Левски (София) от 22 май 1926 г., загубен с 1:3. Според репортажа на вестник „Спорт“ руснакът е играл слабо на вратата и носи вина за два от допуснатите голове.[2]

Освен това се състезава в спринта на 110 метра с препятствия, като през 1927 г. е национален шампион с време от 17 секунди.

През 1927 – 1928 г. е вратар на отбора на РСО Париж, съставен от руски емигранти във Франция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борисов, Теодор „Белогвардейци са звездите ни в зората на футбола“, в-к „Меридиан Уикенд“, 22 октомври 2016 г., брой 284 (7759)
  2. ОСК АТЛЕТИК-СЛАВА `23 (СОФИЯ) — ЛЕВСКИ (СОФИЯ) 1:3, 22 май 1926 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]