Филип Лаку-Лабарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип Лаку-Лабарт
френски философ

Роден
Починал
27 януари 2007 г. (66 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха 20 век
Повлиян Мартин Хайдегер, Жак Дерида, Жак Лакан, Ницше, Хьолдерлин, Бенямин, Жерар Женет, Жан-Люк Нанси
Повлиял Жан-Люк Нанси

Филип Лаку-Лабарт (на френски: Philippe Lacoue-Labarthe, роден 6 март 1940 г., Тур, починал 27 януари 2007 г., Париж) e френски философ, литературен теоретик и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ученик на Жерар Гранел и Жерар Женет, на когото посвещава последния си текст, Лаку-Лабарт по време на следването си е силно повлиян от движението Социализъм или варварство и от Ситуационисткия Интернационал. Следва мощното въздействие върху него на ранните текстове на Дерида.

По време на асистентстването си в Университета на Страсбург, през 1967 г. се среща с Жан-Люк Нанси, който е назначен за професор в Колмар. Началото на интелектуално общуване, което продължава почти четири десетилетия.

През 1980 г. Нанси и Лаку-Лабарт заедно организират прочутата конференция в Сериси ла Сал, посветена на Жак Дерида.

Лаку-Лабарт е член и президент на Международния философски колеж.

Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Като мислител Лаку-Лабарт се развива под влиянието на Мартин Хайдегер, Жак Дерида, Жак Лакан, Паул Целан, но също и като коментатор на идеите на немския романтизъм и деконструкцията. Лаку-Лабарт е и преводач на френски език на текстове на Хайдегер, Целан, Ницше, Хьолдерлин и Бенямин.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Titre de la lettre: une lecture de Lacan (Заглавието на писмото: прочит на Лакан), заедно с Жан-Люк Нанси, Galilée, 1973.
  • L’Absolu littéraire: théorie de la littérature du romantisme allemand (Литературният абсолют: теорията на литературата на немския романтизъм), заедно с Жан-Люк Нанси, Le Seuil, 1978.
  • Le Sujet de la philosophie: Typographies 1 (Субектът на философията: Типографии 1), Flammarion, 1979.
  • L’Imitation des modernes: Typographies 2 (Имитацията на модерните: Типографии 2), Galilée, 1985.
  • La Poésie comme expérience (Поезията като опит), Bourgois, 1986.
  • La Fiction du politique: Heidegger, l’art et la politique (Фикцията на политиката: Хайдегер, изкуството и политиката), Bourgois, 1988.
  • Musica ficta: figures de Wagner (Musica ficta: Фигурите на Вагнер), Bourgois, 1991.
  • Le Mythe nazi (Нацисткият мит), заедно с Жан-Люк Нанси, L’Aube, 1991.
  • Pasolini, une improvisation: d’une sainteté (Пазолини, импровизация: светостта), William Blake & Co, 1995.
  • Métaphrasis (Метафраза), следговор към Le théâtre de Hölderlin (Театърът на Хьолдерлин), PUF, 1998.
  • Phrase (Фраза), Bourgois, 2000.
  • Poétique de l’histoire (Поетика на историята), Galilée, 2002.
  • Heidegger: la politique du poème (Хайдегер: Политиката на стихотворението), Galilée, 2002.
  • L' Allégorie (Алегория), следговор към Un Commencement (Начало) на Жан-Люк Нанси, Galilée, 2006.
  • La Vraie Semblance (Правдоподобието), посмъртна публикация, Galilée, 2008.

За него[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]