Филип Лаку-Лабарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип Лаку-Лабарт
Pll fl.jpg
философ
Роден 6 март 1940, Тур, Франция
Починал 27 януари 2007 г. (на 66 г.), Париж, Франция
Регион Западна философия
Епоха 20 век


Повлиял на

Филип Лаку-Лабарт (на френски: Philippe Lacoue-Labarthe, роден 6 март 1940 г., Тур, починал 27 януари 2007 г., Париж) e френски философ, литературен теоретик и преводач.

Биография[редактиране | edit source]

Ученик на Жерар Гранел и Жерар Женет, на когото посвещава последния си текст, Лаку-Лабарт по време на следването си е силно повлиян от движението Социализъм или варварство и от Ситуационисткия Интернационал. Следва мощното въздействие върху него на ранните текстове на Дерида.

По време на асистентстването си в Университета на Страсбург, през 1967 г. се среща с Жан-Люк Нанси, който е назначен за професор в Колмар. Началото на интелектуално общуване, което продължава почти четири десетилетия.

През 1980 г. Нанси и Лаку-Лабарт заедно организират прочутата конференция в Сериси ла Сал, посветена на Жак Дерида.

Лаку-Лабарт е член и президент на Международния философски колеж.

Идеи и творчество[редактиране | edit source]

Като мислител Лаку-Лабарт се развива под влиянието на Мартин Хайдегер, Жак Дерида, Жак Лакан, Паул Целан, но също и като коментатор на идеите на немския романтизъм и деконструкцията. Лаку-Лабарт е и преводач на френски език на текстове на Хайдегер, Целан, Ницше, Хьолдерлин и Бенямин.

Произведения[редактиране | edit source]

  • Le Titre de la lettre: une lecture de Lacan (Заглавието на писмото: прочит на Лакан), заедно с Жан-Люк Нанси, Galilée, 1973.
  • L’Absolu littéraire: théorie de la littérature du romantisme allemand (Литературният абсолют: теорията на литературата на немския романтизъм), заедно с Жан-Люк Нанси, Le Seuil, 1978.
  • Le Sujet de la philosophie: Typographies 1 (Субектът на философията: Типографии 1), Flammarion, 1979.
  • L’Imitation des modernes: Typographies 2 (Имитацията на модерните: Типографии 2), Galilée, 1985.
  • La Poésie comme expérience (Поезията като опит), Bourgois, 1986.
  • La Fiction du politique: Heidegger, l’art et la politique (Фикцията на политиката: Хайдегер, изкуството и политиката), Bourgois, 1988.
  • Musica ficta: figures de Wagner (Musica ficta: Фигурите на Вагнер), Bourgois, 1991.
  • Le Mythe nazi (Нацисткият мит), заедно с Жан-Люк Нанси, L’Aube, 1991.
  • Pasolini, une improvisation: d’une sainteté (Пазолини, импровизация: светостта), William Blake & Co, 1995.
  • Métaphrasis (Метафраза), следговор към Le théâtre de Hölderlin (Театърът на Хьолдерлин), PUF, 1998.
  • Phrase (Фраза), Bourgois, 2000.
  • Poétique de l’histoire (Поетика на историята), Galilée, 2002.
  • Heidegger: la politique du poème (Хайдегер: Политиката на стихотворението), Galilée, 2002.
  • L' Allégorie (Алегория), следговор към Un Commencement (Начало) на Жан-Люк Нанси, Galilée, 2006.
  • La Vraie Semblance (Правдоподобието), посмъртна публикация, Galilée, 2008.

За него[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]