Флойд Патерсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флойд Патерсън
Флойд Патерсън
Информация
Прякор Боксьора-Джентълмен
Националност Flag of the United States.svg Американец
Роден 4 януари 1935
Уако,
Северна Каролина,
САЩ
Починал 11 май 2006
Ню Палтц,
Ню Йорк,
САЩ
Категория лека-тежка
тежкалека-тежка
тежка
Гард класически
Резултати
Мачове 64
Победи 55
Победи с нокаут 40
Загуби 8
Равенства 1
Флойд Патерсън в Общомедия
Олимпийски игри

Злато
Хелзинки 1952 кат. до 75 кг.

Флойд Патерсън (на английски език - Floyd Patterson) е американски боксьор, двукратен световен шампион за професионалисти в лека-тежка и тежка категория, Олимпийски шампион от Летните олимпийски игри в Хелзинки, Финландия през 1952 година в категория средна.

Патерсън е най-младия боксьор, станал шампион при най-тежките.

Кратка биография[редактиране | edit source]

Роден в бедно семейство в Уако, Северна Каролина, Патерсън е най-малкото от единадесет деца. Семейство се преселва в Бруклин, Ню Йорк, където Флойд бяга от училище и се занимава с дребни кражби. На 10 годишна възраст, той е изпратен в поправително училище за момчета „Уилтуик“, щат Ню Йорк. Престоява там почти 2 години.

Начало на боксова кариера[редактиране | edit source]

Аматьорски бокс и Олимпийско злато[редактиране | edit source]

На 14 годишна възраст започва да тренира бокс, като негов треньор е Кюс Дамато, в боксовия салон „Gramercy“. Когато е на 17 години, Патерсън става част от олимпийския тим по бокс на САЩ, за Олимпийските игри в Хелзинки 1952 годна, като спечелва златен медал в средна категория. Там на полуфинала побеждава българския боксьор Борис Георгиев (Моката), с дисквалификация в трети рунд. Това пък е първия медал за България на Олимпийски игри.

1952 е много успешна година за него, като в допълнение към олимпийското злато, Патерсън печели „Националния шампионат за аматьори“ в средна категория, и спечева една от най-престижни награди за аматьори „Златните Ръкавици“. До края 50-те години на ХХ век, Патерсън живее в „Роквил Център“, Ню Йорк.

Кариера на професионалист[редактиране | edit source]

Патерсън преминава при професионалистите и стабилно започва да напредва в ранглистата в категория лека-тежка. В началото претърпява поражение в осемрундов мач, от бившия шампион в тази категория Джоуи Максим, на 7 юни 1954 година, в „Паркуей Арена“, Бруклин, Ню Йорк.

Скоро след това, неговия мениджър Дамато решава Флойд да премине в тежка категория. Дамато прави тези планове, като същата година той обявява на пресконференция, че Патерсън се страми към участие в тежка категория[1]. Когато Световния шампион в тежка категория Роки Марчиано обявява своете оттегляне, непобеден, и овакантява шампионската титла на 27 април 1956 година, Патерсън е класиран от списание „Ринг“, като претендент за титлата. В изявление Джим Норис, от „Международния Боксов Клуб“ заявява, че Патерсън е един от 6-те боксьори, които ще вземат участие в турнир с директни елиминации, за короната на наследник на великия Марчиано. „Ринг“ поставя Патерсън на 5-то място в тежката категория.

Флойд Патерсън е в нокаут в мача с шведския боксьор Ингемар Йохансон, 29 юни 1959 година.

След победа над Томи "Урагана" Джаксън в елиминациите, Патерсън срещу шампиона в лека-тежка категория Арчи Мур, на 30 ноември 1956 година, в мач за Световната титла в тежка категория. Той побеждава Мур с нокаут в петия рунд, и става най-младият световен шампион в историята на тежка категория, когато е само на 21 години и 10 месеца. Той е и първият олимпийски шампион, който спечелва титлата при професионалистите в тежка категория.

След поредица от защити на световната си титла, Патерсън се среща с шведския боксьор Ингемар Йохансон, в първия от три мача. Йохансон триумфира над Патерсън на 26 юни 1959 година, когато рефера Руби Голдщайн спира мача в третия рунд след като шведа изпраща Патерсън седем пъти в нокдаун. Така Йохансон става първия швед Световен шампион в тежка категория, като по този начин става национален герой на Швеция, и е първия европеец победил американец за титлата, от 1933 година, когато титлата печели легендарния германски боксьор Макс Шмелинг.

Патерсън се изправя отново срещу шведа в мач-реванш, като успява да нокаутира Йохансон в петия рунд, на 20 юни 1960 година, като става първия боксьор, който успява да си върне титлата при най-тежките. В резултат на тежкия нокаут, Йохансон лежи с отворени очи и трептящ ляв крак и в безсъзнание, повече от пет минути, преди целия облян в кръв да го поставят да седне на столчето в своя ъгъл. Според правилата е насрочен трети мач за титлата, който е определен да бъде на 13 март 1961 година, като Патерсън запазва титлата си, изпращайки отново в нокаут Йохансон в шестия рунд.

В последвали мачове, Патерсън успешно се справя с няколко по-неизвестни боксьори, включително олимпийския шампион от 1956 година Пийт Рейдмахер, в първия му професионален мач.

През 1962 година шампиона се изправя срещу претедента за титлата Сони Листън. В мач между двамата, игран на 25 септември 1962 година, Патерсън губи титлата, с нокаут в първия рунд срещу Листън. Десет месеца по-късно, на 22 юли 1963 година, Патерсън се опитва да стане първият боксьор, който може да стене носител на титлата три пъти, но Листън отново го нокаутира в първия рунд.

След тези загуби Патерсън преминава през тежка депресия. Въпреки това, той се възстановена и започва пак да се бие и да печели мачове, включително над Еди Майчън и Джордж Чувало. Патерсън става претендент номер едно за титлата, която вече е спечелена от Мохамед Али. На 22 ноември 1965 година, в пореден опит да бъде шампион при най-тежките, Патерсън губи с технически нокаут в края на 12-ти рунд от Али.

Въпреки тази загуба, Патерсън все още е законен претендент за титлата. През 1966 година той пътува до Англия, където се изправя с британския боксьор Хенри Купър, като го нокаутира в четвъртия рунд в мач, игран на стадион "Уембли". В сравнение, Мохамед Али не успява да нокаутира Купър, в двете си битки с англичанина.

През септември 1969 година, Патерсън се развежда с първата си съпруга Сандра Патерсън. Тя иска той да спре с бокса, но Флойд не е готов да напусна още, знаееки, че може да получи още един шанс за титлата.

Когато Световната Боксова Асоциация (WBA), организира турнир на елиминации от осем боксьори, които да определят наследника на Мохамед Али, петерсън остава на 12 място, което не му дава възможност да се бие за трита титла. Въпреки това, Флойд се среща отново с Мохамед Али, на 20 септември 1972 година, като отнови губи, което го кара да прекрати своята състезателна кариера на 37 годишна възраст.

Живот след края на кариерата на боксьор[редактиране | edit source]

След оттеглянето си Флойд и неговия бивш опонент Йохансон, стават близки приятели, които поне веднъж в годината прелитат Атлантическия океан за да се видят. Петерсън става член на Нюйоркската Атлетическа Комисия и е приет в „Международната боксова зала на славата“.

През 1982 и 1983 г. той бяга в ежегодния маратон в Стокхолм, заедно с Ингемар Йохансон.

Патерсън живее в Ню Палтц, Ню Йорк, в продължение на дълги години, и е познат като истински джентълмен сред своите съграждани. Става част от Католическата общност и член на „Рицарите на Колумб“.

Неговият доведен син, Трейси Харис Патерсън, става също боксьор и е световен шампион в категория „супер петел“, през 90-те години, като е трениран от Флойд, през част от кариерата си.

През 1985 година новия стадион в Ню Планц е кръстен "Флойд Патерсън Фийлд", в негова чест.

Смърт[редактиране | edit source]

Надгробната плоча на Флойд Патерсън.

В късните години от живота си, Флойд Патерсън страда от болестта на Алцхаймер и рак на простатата. Една седмица преди смъртта си е хоспитализиран, но умира на 11 май 2006 година, на 71 годишна възраст. Той е погребан в местните гробища в Ню Палтц.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Weston, Stanley (editor). The Best of the Ring. Chicago, IL, Bonus Books, 1996. ISBN 1-56625-056-0. с. 183.