Франц Зелте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц Зелте
Франц Зелте
Първи мандат
30 януари 1933 – 30 април 1945 г.
Предшественик Фридрих Зируп
Втори мандат
2 май – 23 май 1945 г.
Предшественик Теодор Хупфауер
Роден 29 юни 1882
Магдебург, Германия
Починал 1 април 1947 г. (на 64 г.)
Фюрт, Германия
Националност германец
Полит. партия NSDAP (1933–1945)
Професия офицерполитик
Подпис Seldt Unterschrift.jpg
Военна служба
Години на служба 1917–1918
Преданост Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер
Военно звание Хауптман
Войни/битки Първа световна война
Портал  Портална икона   Втора световна война

Франц Зелте (на немски: Franz Seldte) е немска политическа фигура-държавник на Германия, райхсминистър на труда (30 януари 1933 - 23 май 1945 г.), обергрупенфюрер от СС/СА (1933), райхскомисар на „службата за трудова повинност“ и пруски държавен съветник.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | edit source]

Франц Зелте е роден на 29 юни 1882 г. в Магдебург, провинция Саксония-Анхалт, Германска империя, в семейството на собственик на фабрика за минерална вода. След като завършва средно образование в града следва химия в Брауншвайг. През 1906 г. служи като доброволец за една година в Магдебургския 66-ти пехотен полк. От 1908 г. работи във фабриката на баща си.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

През Първата световна война, по време на служба в 66-ти пехотен полк като капитан, той губи лявата си ръка.[1] Награден е с орден Железен кръст (II-ра и I-ва степен). В началото Зелте е на германо-френския фронт, а след това е прехвърлен в отдел пропаганда на върховното командване. В края на войната възглавява киноподразделението на Тиролския фронт.

Междувоенен период[редактиране | edit source]
Франц Зелте (в дясно) заедно с Хугенберг (в ляво) и берлинския фодач на „Стоманен шлем“ фон Щефани (в средата), зимата на 1929 г.

На 25 декември 1918 г. заедно с полковник Теодор Дюстерберг,[2] бивш офицер от генералния щаб, Зелте основава организацията на ветераните от войната „Стоманен шлем“ (на немски: Stahlhelm). Сам Зелте заявява, че тя е създадена, за да си служи с „духа на фронтовака“ срещу „противната революция“. Повечето от членовете на организацията са с националистически и монархически схващания. „Стоманен шлем“ се ползва с голяма популярност през 20-те години на XX век в Германия. Зелте е срещу Версайския мир и репарациите, изисквани от съюзниците. „Стоманен шлем“ заедно с NSDAP и „Германската национална народна партия“ (на немски: Deutschnationale Volkspartei - DNVP) през 1929/30 г. организира искане за плебисцит срещу „плана Юнг“ (на немски: Volksbegehren gegen den Young-Plan). Растящото съперничество между „Стоманен шлем“ и нацистките щурмови отряди през 1930 г. довежда до среща между Хитлер, Зелте и Дюстерберг. Хитлер заявява, че веднага щом вземе властта нацията ще се въоръжи, а всеки противник ще бъде елиминиран. До съгласие не се достига.

На 11 октомври 1931 г. Зелте представя „Стоманен шлем“ на Харцбургския фронт (конференция на десни групировки, провалила се защото Хитлер отказва да дели властта с други).[3] През същата година Зелте публикува спомените си от войната, озаглавени „Продължителен огън“ (на немски: Dauerfeuer). Зелте става член на просъществувалият за кратко коалиционен кабинет на фон Папен като райхсминистър на труда през 1932 г. На следващата година, когато Хитлер идва на власт, той назначава Зелте на същия пост. През периода 1933-1934 г. Зелте е също райхскомисар на Служба за трудова повинност (на немски: Reichsarbeitsdienst - RAD) и пруски държавен съветник. През 1933 г. е избран за депутат в райхстага, а от декември с. г. член на Съвета на старейшините. От 26 февруари 1933 г. е обергрупенфюрер в СС, а от август с. г. и в СА. През 1934 г. влиза в състава на Пруския държавен съвет, назначен от Гьоринг за райхсминистър на труда. Специално задължение на Зелте е да следи за съгласуването на Прусия с Третия райх. На 17 февруари 1934 г. „Стоманен шлем“ влиза в състава на „подразделенията на NSDAP“ и получава името Националсоциалистическа лига на бившите военнослужещи (NSDFB), начело на която остава Зелте. През 1935 г. Хитлер отхвърля молбата му за оставка.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Зелте остава райхсминистър на труда до самия край на Третия райх, включително и в кабинета на Карл Дьониц. В кабинета на Хитлер обаче има малко влияние, особено след започването на войната.

Пленяване и смърт[редактиране | edit source]

Арестуван е от американски войски на 23 май 1945 г. Подведен е под отговорност на трибунала в Нюрнберг, но умира в американска болница във Фюрт, провинция Бавария, Германия на 1 април 1947 г. по време на подготовката на процеса.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]
  • (нем.) Manfred Wille: Magdeburger Biographisches Lexikon. Scriptum-Verlag, Magdeburg 2002, ISBN 3-933046-49-1.
  • (нем.) Joachim Lilla, Martin Döring, Andreas Schulz: Statisten in Uniform. Droste, Düsseldorf 2004, ISBN 3-7700-5254-4.
  • (нем.) Erich Stockhorst: 5000 Köpfe. Wer war was im Dritten Reich. Arndt, Kiel 2000, ISBN 3-88741-116-1.
  • (нем.) Klaus D. Patzwall: Das Goldene Parteiabzeichen und seine Verleihungen ehrenhalber 1934–1944. Patzwall, Norderstedt 2004, ISBN 3-931533-50-6.
  • (нем.) Robert Wistrich: Wer war wer im Dritten Reich? Fischer Taschenbuch Verlag, Frankfurt am Main 1987, ISBN 3-596-24373-4.
Бележки[редактиране | edit source]
  1. Deutsche Verlustlisten (Pr. 597), 3. August 1916: Infanterie-Regiment Nr. 66, 1. Maschinengewehr-Kompagnie, Ltn.d.R. Franz Seldte - Magdeburg - schwer verw.
  2. Heinrich Brüning: Memoiren 1918 - 1934. Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 1970, S. 467.
  3. Thomas F. Schneider, Hans Wagener (Hrsg.): Von Richthofen bis Remarque - Deutschsprachige Prosa zum I. Weltkrieg. Amsterdam/ New York, NY 2003, ISBN 90-420-0955-1, Amsterdamer Beiträge zur neueren Germanistik Bd 63, S. 273.

Външни препратки[редактиране | edit source]