Франц Шлегелбергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц Шлегелбергер
Франц Шлегелбергер
Мандат
30 януари 1941 – 19 август 1942
Райхсканцлер
 - 1933-1945 Адолф Хитлер
Предшественик Франц Гюртнер
Наследник Ото Тирак
Роден 23 октомври 1876
Кьонигсберг, Прусия
Починал 14 декември 1970 (94 г.)
Фленсбург, Германия
Националност Германец
Полит. партия NSDAP (1933–1945)
Професия офицерполитик
Военна служба
Години на служба 1914–1918
Преданост Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер
Военно звание  ?
Войни/битки Първа световна война
Портал  Портална икона   Втора световна война

Франц Шлегелбергер (на немски: Franz Schlegelberger) (23 октомври 1876 - † 14 декември 1970) е немски съдия, политик, държавен секретар и райхсминистър на правосъдието (RMJ) между 30 януари 1941 и 19 август 1942 г.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | edit source]

Франц Шлегелбергер е роден на 23 октомври 1876 г. в Кьонигсберг, Прусия.

Завършва юридическия факултет на тамошния университет, а в Берлинския защитава докторска дисертация по юриспруденция. От 1897 г. е референт на държавна служба. От 1904 г. е местен съдия.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Участва в Първата световна война и до края ѝ си извоюва ордена Железен кръст — II-ра степен.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

От 1918 г. е сътрудник и таен съветник на Имперското министерство на правосъдието (RMJ), а от 1921 г. началник на отдел към същото министерство.

От 1922 г. е почетен професор на юридическия факултет към Берлинския университет, а от 1926 г. е почетен професор и от Кьонингсбергския университет.

От 1927 г. е ръководител на отдел в министерство на правосъдието, командирован в Южна Америка (Аржентина, Чили и Бразилия), където изучава международно право. От октомври 1931 г. е държавен секретар в министерство на правосъдието.

В нацистката партия[редактиране | edit source]

От януари 1938 г. е член на NSDAP.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

От 29 януари 1941 до 20 август 1942 г. е райхсминистър на правосъдието.[1] От септември 1942 г. е в състава на централния апарат на министерство на външните работи.

През лятото на 1945 г. е арестуван от сътрудници на американското контраразузнаване. През декември 1947 г. е осъден на доживотен затвор (заради участието му в преследването и избиването на евреи и поляци). На 4 февруари 1951 г. е освободен от Ландсберг по здравословни причини. Същата година е реабилитиран от денацификационния трибунал на Шлезвиг-Холщайн.

Смърт[редактиране | edit source]

Шлегелбергер умира на 14 декември 1970 г. във Фленсбург, провинция Шлезвиг-Холщайн, Германия.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Lore Maria Peschel-Gutzeit (Hrsg.): Das Nürnberger Juristen-Urteil von 1947: Historischer Zusammenhang und aktuelle Bezüge. 1. Auflage. Nomos-Verlag, Baden-Baden, 1996. ISBN 3-7890-4528-4
  • (нем.) Michael Förster, Jurist im Dienst des Unrechts: Leben und Werk des ehemaligen Staatssekretärs im Reichsjustizministerium, Franz Schlegelberger, 1876-1970, Baden-Baden 1995
  • (нем.) Eli Nathans, Franz Schlegelberger, Baden-Baden 1990
  • (нем.) Arne Wulff, Staatssekretär Professor Dr. Dr. h.c. Franz Schlegelberger, 1876-1970, Frankfurt am Main 1991
  • (нем.) Zwischen Recht und Unrecht - Lebensläufe deutscher Juristen, Justizministerium NRW 2004, S. 59 - 63

Източници[редактиране | edit source]

  1. Франц Шлегелбергер - Досиетата на Райхсканцеларията

Външни препратки[редактиране | edit source]