Франц Шлегелбергер
| Франц Шлегелбергер | ||||
 |
||||
|
Мандат
|
||||
| 30 януари 1941 – 19 август 1942 г. | ||||
| Райхсканцлер | ||||
| - 1933-1945 | Адолф Хитлер | |||
| Предшественик | Франц Гюртнер | |||
| Наследник | Ото Тирак | |||
| Роден | 23 октомври 1876 Кьонигсберг, Прусия |
|||
| Починал | 14 декември 1970 (94 г.) Фленсбург, Германия |
|||
| Националност | Германец | |||
| Полит. партия | NSDAP (1933–1945) | |||
| Професия | офицер • политик | |||
| Военна служба | ||||
| Години на служба | 1914–1918 | |||
| Преданост |  Германска империя |
|||
| Род войски |  Райхсхер |
|||
| Военно звание | ? | |||
| Войни/битки | Първа световна война | |||
| Отличия | Железен кръст | |||
|
||||
Франц Шлегелбергер (на немски: Franz Schlegelberger) (23 октомври 1876 - † 14 декември 1970) е немски съдия, политик, държавен секретар и райхсминистър на правосъдието (RMJ) между 30 януари 1941 и 19 август 1942 г.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ранен живот и постъпване в армията [редактиране]
Франц Шлегелбергер е роден на 23 октомври 1876 г. в Кьонигсберг, Прусия.
Завършва юридическия факултет на тамошния университет, а в Берлинския защитава докторска дисертация по юриспруденция. От 1897 г. е референт на държавна служба. От 1904 г. е местен съдия.
Първа световна война [редактиране]
Участва в Първата световна война и до края ѝ си извоюва ордена Железен кръст — II-ра степен.
Междувоенен период [редактиране]
От 1918 г. е сътрудник и таен съветник на Имперското министерство на правосъдието (RMJ), а от 1921 г. началник на отдел към същото министерство.
От 1922 г. е почетен професор на юридическия факултет към Берлинския университет, а от 1926 г. е почетен професор и от Кьонингсбергския университет.
От 1927 г. е ръководител на отдел в министерство на правосъдието, командирован в Южна Америка (Аржентина, Чили и Бразилия), където изучава международно право. От октомври 1931 г. е държавен секретар в министерство на правосъдието.
В нацистката партия [редактиране]
От януари 1938 г. е член на NSDAP.
Втора световна война [редактиране]
От 29 януари 1941 до 20 август 1942 г. е райхсминистър на правосъдието.[1] От септември 1942 г. е в състава на централния апарат на министерство на външните работи.
През лятото на 1945 г. е арестуван от сътрудници на американското контраразузнаване. През декември 1947 г. е осъден на доживотен затвор (заради участието му в преследването и избиването на евреи и поляци). На 4 февруари 1951 г. е освободен от Ландсберг по здравословни причини. Същата година е реабилитиран от денацификационния трибунал на Шлезвиг-Холщайн.
Смърт [редактиране]
Шлегелбергер умира на 14 декември 1970 г. във Фленсбург, провинция Шлезвиг-Холщайн, Германия.
Цитирана литература [редактиране]
Библиография [редактиране]
- (нем.) Lore Maria Peschel-Gutzeit (Hrsg.): Das Nürnberger Juristen-Urteil von 1947: Historischer Zusammenhang und aktuelle Bezüge. 1. Auflage. Nomos-Verlag, Baden-Baden, 1996. ISBN 3-7890-4528-4
- (нем.) Michael Förster, Jurist im Dienst des Unrechts: Leben und Werk des ehemaligen Staatssekretärs im Reichsjustizministerium, Franz Schlegelberger, 1876-1970, Baden-Baden 1995
- (нем.) Eli Nathans, Franz Schlegelberger, Baden-Baden 1990
- (нем.) Arne Wulff, Staatssekretär Professor Dr. Dr. h.c. Franz Schlegelberger, 1876-1970, Frankfurt am Main 1991
- (нем.) Zwischen Recht und Unrecht - Lebensläufe deutscher Juristen, Justizministerium NRW 2004, S. 59 - 63
Източници [редактиране]
- ↑ Франц Шлегелбергер - Досиетата на Райхсканцеларията
Външни препратки [редактиране]
В Общомедия има медийни файлове по темата Франц Шлегелбергер- (нем.) Каталога на ГНБ съдържа литература от/за Франц Шлегелбергер
- (англ.) Legal Order as Motive and Mask: Franz Schlegelberger and the Nazi Administration of Justice
|
|||||
