Фридрих Готлиб Клопщок
| Фридрих Готлиб Клопщок | |
| (Friedrich Gottlieb Klopstock) | |
| Портрет от Йохан Каспар Фюсли (1750) | |
| Роден: | 2 юли 1724 г. |
| Кведлингбург, Германия | |
| Починал: | 14 март 1803 г. (на 78 г.) |
| Хамбург, Германия | |
| Подпис: | |
Фридрих Готлиб Клопщок (на немски: Friedrich Gottlieb Klopstock) е немски поет и драматург, живял в епохата между литературния барок и класицизма.
Съдържание |
Живот и творчество [редактиране]
Клопщок е роден в Кведлинбург в семейството на юрист, като последно от седемнадесет деца. Получава образование в духа на християнския пиетизъм. Изучава теология в Йена и Лайпциг и още като студент сътрудничи на списание "Бремер Байтреге", където публикува първите три песни на събудилата широк интерес епическа поема "Месия", написана в класически хекзаметър.
За две години Клопщок става домашен учител в Лангензалца, влюбва се безутешно и създава най-хубавите си ранни оди за недостижимата любима, които предизвикват буря от възторг. Поетът предприема пътешествие в Швейцария и следващите му оди имат за тема религията, любовта, приятелството, родината и изживяването на природата. Двадесет и седем годишен Клопщок получава пожизнена стипендия от датския крал Фридрих V и няколко години живее в Копенхаген. Тогава се оженва, но съпругата му скоро умира и през следващите тридесет години поетът я възпява в своите елегии, една от най-хубавите сред които е "Лятна нощ" [1] (1764). През последните десетилетия от своя живот Клопщок завършва поемата си "Месия" (1773), съдържаща 22,000 стиха, установява се в Хамбург и задълго е честван като най-велик поет на Германия.
Влияние [редактиране]
Фридрих Готлиб Клопщок е смятан за родоначалник на сантименталната поезия и на немския ирационализъм, а също за баща на идеята за немска национална държава. Поетът приветства Френската революция, нарича я "най-благородното дело на столетието", но после се отвращава от нейните жестоки последици. В поезията си той се отрича от всекидневния език и яркото му словотворчество създава непознати дотогава образи и ритми, като въз основата на антични образци доразвива немското стихосложение.
Клопщок е предшественик на литературното направление "Бурни устреми", а творбите му са упражнили голямо влияние върху цяло поколение немски поети, сред които Йохан Волфганг Гьоте, а в по-ново време Стефан Георге и Райнер Мария Рилке.
Открих я в пролетните сенки;
С гердан от рози я обкичих;
Тя нищо не усети, спеше.
Погледнах я; животът ми
С тоз поглед в нейния се влюби:
Почувствах го, не го съзнах.
Все пак зашепнах й без глас,
Герданът ми от рози шумна:
И тя пробуди се от сън.
Погледна ме; животът й
С тоз поглед в моя се залюби,
И в миг край нас настъпи рай.
1753 [2]
Библиография [редактиране]
- Messias, 1748-1773
- Geistliche Lieder, 1758–1769
- Die frühen Gräber, 1764
- Hermanns Schlacht, 1769
- Oden und Elegien, 1771
- Hermann und die Fürsten, 1784
- Hermanns Tod, 1787
Бележки [редактиране]
- ↑ Елегията "Лятна нощ" в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Гердан от рози“ от Фридрих Готлиб Клопщок, в превод на Венцеслав Константинов
Източници [редактиране]
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки [редактиране]
- Поезия от Клопщок, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Werke bei Zeno.org
- ((de)) zgedichte.de
- ((de)) Bibliotheca Augustana
- ((de)) Bücherquelle
- ((de)) Freiburger Anthologie
- ((de)) Deutsche Dichter
- ((de)) Die LYRIKwelt