Хининово дърво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хининово дърво
Cinchona.pubescens01.jpg
Цветове на Cinchona pubescens
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Gentianales
семейство: Rubiaceae Брошови
род: Cinchona Хининово дърво
Научно наименование
Уикивидове Cinchona
Linnaeus, 1753
Видове

Вижте текста.

Хининово дърво (Cinchona) е род от около 25 видa растения от семейство Брошови (Rubiaceae). Те са големи вечнозелени храсти или малки дървета, достигащи 5-15(25) m височина.Листа прости,широкоелептични до яйцевидни, целокрайни с пересто жилкуване, 10-40 см. дълги до 20см. широки. Цветоветр бели, розови или червени , събрани в съцветие метлица. Плодът малка многосеменна, заострена в двата края кутийка .

В природата виреят между 10° сев. шир. и 22° ю. ш. — от Колумбия до Боливия, във влажни гори по източните склонове на Андите, на височина 1 500—3 000 m над морското равнище. Култивирано в плантации, то се отглежда в Индия, Индонезия, Шри Ланка. Кората на дървото съдържа хининова и хининоподобна киселина, горчив глюкозид, захар, восъчни вещества, смоли, калциеви оксалати, танин, 20 алкалоида, като хинин, хинидин, цинхонин, цинхонидин и др.

През 1790 г. основоположникът на хомеопатията Самуел Ханеман приема хининова кора и развива симптомите на треската. Заключението му е, че средство, което у здрав човек предизвиква болестни симптоми, лекува у болния същите тези симптоми.

Приложение на хининовото дърво [1]: Използваа се кората (cortex Chinae) на всичките 25 вида народ Cinchona, която обелена от дървото и изсушена, съдържа около 31 алкалоида със сходна структура и действие , по-важни от който са хинин ,хинидин, цихонин,цинхонодин.Хининът е главният алкалоид , определящ лечебното действие на растението алкалоидното съдържание на дрогата е средно около 6%-7%, но може да достигне до 17% при някой сортове с хинин до 12% и хиндиин до 5%.Основното лечебно приложение на хинина е като специфично антималарйно средство . Освен това проявява антипипиретично, антибактериално,противовъзпалително и болкоуспокояващо действие и се прилага при простудни заболявания за възбуждане на апетита,за подобряване на стиуолирането и общо стимулиране на организма .

Видове[редактиране | edit source]

  • Cinchona antioquiae L.Andersson (1998).
  • Cinchona asperifolia Wedd. (1848).
  • Cinchona barbacoensis H.Karst. (1860).
  • Cinchona × boliviana Wedd. (1848).
  • Cinchona calisaya Wedd. (1848).
  • Cinchona capuli L.Andersson (1994).
  • Cinchona fruticosa L.Andersson (1998).
  • Cinchona glandulifera Ruiz & Pav. (1802).
  • Cinchona hirsuta Ruiz & Pav. (1799).
  • Cinchona krauseana L.Andersson (1998).
  • Cinchona lancifolia Mutis (1793).
  • Cinchona lucumifolia Pav. ex Lindl. (1838).
  • Cinchona macrocalyx Pav. ex DC. (1829).
  • Cinchona micrantha Ruiz & Pav. (1799).
  • Cinchona mutisii Lamb. (1821).
  • Cinchona nitida Ruiz & Pav. (1799).
  • Cinchona officinalis L. (1753).
  • Cinchona parabolica Pav. in J.E.Howard (1859).
  • Cinchona pitayensis (Wedd.) Wedd. (1849).
  • Cinchona pubescens Vahl (1790): Хининово дърво.
  • Cinchona pyrifolia L.Andersson (1998).
  • Cinchona rugosa Pav. in J.E.Howard (1859).
  • Cinchona scrobiculata Humb. & Bonpl. (1808).
  • Cinchona villosa Pav. ex Lindl. (1838).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Лечебни растения - Анна Николова Академично издание на Аграрен университет Пловдив, 2010