Хининово дърво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хининово дърво
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Тинтявоцветни (Gentianales)
семейство:Брошови (Rubiaceae)
триб:Cinchoneae
род:Хининово дърво (Cinchona)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Хининово дърво в Общомедия
[ редактиране ]

Хининово дърво (Cinchona) е род от около 25 вида растения от семейство Брошови (Rubiaceae). Те са големи, вечнозелени храсти или малки дървета, достигащи 5 – 15(25) m височина. Листата му са прости, с широко елипсовидна до яйцевидна форма, целокрайни и с пересто жилкуване. Дълги са до 10 – 40 см. и са широки до 20 см. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в съцветие метлица. Плодът е малка многосеменна, заострена в двата края кутийка.

В природата виреят от Колумбия до Боливия, във влажни гори по източните склонове на Андите, на височина 1500 – 3000 m над морското равнище.

Култивирано в плантации, хининовото дърво се отглежда в Индия, Индонезия и Шри Ланка. Кората му съдържа хининова и хининоподобна киселина, горчив глюкозид, захар, восъчни вещества, смоли, калциеви оксалати, танин, 20 алкалоида, като хинин, хинидин, цинхонин, цинхонидин и др.

През 1790 г. основоположникът на хомеопатията Самуел Ханеман приема хининова кора и развива симптомите на треската. Заключението му е, че средство, което у здрав човек предизвиква болестни симптоми, лекува у болния същите тези симптоми.

Приложение на хининовото дърво [1]: Използва се кората (cortex Chinae) на всичките 25 вида на род Cinchona, която, обелена от дървото и изсушена, съдържа около 31 алкалоида със сходна структура и действие, по-важни от който са хинин, хинидин, цихонин, цинхонодин. Хининът е главният алкалоид, определящ лечебното действие на растението. Алкалоидното съдържание на растението е средно около 6%-7%, но може да достигне до 17% при някои сортове, с хинин до 12% и хинидин до 5%. Основното лечебно приложение на хинина е като специфично антималарийно средство. Освен това проявява антипиретично, антибактериално, противовъзпалително и болкоуспокояващо действие и се прилага при простудни заболявания, за възбуждане на апетита и общо стимулиране на организма.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Cinchona antioquiae L.Andersson (1998).
  • Cinchona asperifolia Wedd. (1848).
  • Cinchona barbacoensis H.Karst. (1860).
  • Cinchona × boliviana Wedd. (1848).
  • Cinchona calisaya Wedd. (1848).
  • Cinchona capuli L.Andersson (1994).
  • Cinchona fruticosa L.Andersson (1998).
  • Cinchona glandulifera Ruiz & Pav. (1802).
  • Cinchona hirsuta Ruiz & Pav. (1799).
  • Cinchona krauseana L.Andersson (1998).
  • Cinchona lancifolia Mutis (1793).
  • Cinchona lucumifolia Pav. ex Lindl. (1838).
  • Cinchona macrocalyx Pav. ex DC. (1829).
  • Cinchona micrantha Ruiz & Pav. (1799).
  • Cinchona mutisii Lamb. (1821).
  • Cinchona nitida Ruiz & Pav. (1799).
  • Cinchona officinalis L. (1753).
  • Cinchona parabolica Pav. in J.E.Howard (1859).
  • Cinchona pitayensis (Wedd.) Wedd. (1849).
  • Cinchona pubescens Vahl (1790): Хининово дърво.
  • Cinchona pyrifolia L.Andersson (1998).
  • Cinchona rugosa Pav. in J.E.Howard (1859).
  • Cinchona scrobiculata Humb. & Bonpl. (1808).
  • Cinchona villosa Pav. ex Lindl. (1838).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лечебни растения – Анна Николова Академично издание на Аграрен университет Пловдив, 2010