Хининово дърво

Хининово дърво
Цветове на Cinchona pubescens
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Magnoliopsida Двусемеделни разред: Gentianales семейство: Rubiaceae Брошови род: Cinchona Хининово дърво
Видове
Вижте текста.

Хининово дърво (Cinchona) е род от около 25 видa растения от семейство Брошови (Rubiaceae). Те са големи вечнозелени храсти или малки дървета, достигащи 5-15 метра височина.

В природата виреят между 10° сев. шир. и 22° ю. ш. — от Колумбия до Боливия, във влажни гори по източните склонове на Андите, на височина 1 500—3 000 м над морското равнище. Култивирано в плантации, то се отглежда в Индия, Индонезия, Шри Ланка. Кората на дървото съдържа хининова и хининоподобна киселина, горчив глюкозид, захар, восъчни вещества, смоли, калциеви оксалати, танин, 20 алкалоида, като хинин, цинидин, цинхонин, цинхонидин и др.

През 1790 г. основоположникът на хомеопатията Самуел Ханеман приема хининова кора и развива симптомите на треската. Заключението му е, че средство, което у здрав човек предизвиква болестни симптоми, лекува у болния същите тези симптоми.

Видове

Cinchona antioquiae L.Andersson (1998). Cinchona asperifolia Wedd. (1848). Cinchona barbacoensis H.Karst. (1860). Cinchona × boliviana Wedd. (1848). Cinchona calisaya Wedd. (1848). Cinchona capuli L.Andersson (1994). Cinchona fruticosa L.Andersson (1998). Cinchona glandulifera Ruiz & Pav. (1802). Cinchona hirsuta Ruiz & Pav. (1799). Cinchona krauseana L.Andersson (1998). Cinchona lancifolia Mutis (1793). Cinchona lucumifolia Pav. ex Lindl. (1838).

Cinchona macrocalyx Pav. ex DC. (1829). Cinchona micrantha Ruiz & Pav. (1799). Cinchona mutisii Lamb. (1821). Cinchona nitida Ruiz & Pav. (1799). Cinchona officinalis L. (1753). Cinchona parabolica Pav. in J.E.Howard (1859). Cinchona pitayensis (Wedd.) Wedd. (1849). Cinchona pubescens Vahl (1790): Хининово дърво. Cinchona pyrifolia L.Andersson (1998). Cinchona rugosa Pav. in J.E.Howard (1859). Cinchona scrobiculata Humb. & Bonpl. (1808). Cinchona villosa Pav. ex Lindl. (1838).