Христо Калчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Калчев
Dot.png
български писател
Роден 11 август 1944
София, България
Починал 22 март 2006 г. (на 61 г.)
София, България
Жанр роман, разказ
Известни творби „Луда вода“, трилогията „Белият дявол“, „Нерон Вълкът“

Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 11 август 1944 г. в София. От 1948 до 1953 г. баща му лежи в концлагера в Белене, а семейството му е изселено от София. Завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като драматург в театрите в Русе и Пазарджик. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Бил е републикански шампион по фехтовка (сабя). Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син. Умира в съня си на 22 март 2006 г.[1] [2] [3] [4]

Христо Калчев е един от героите на романа на Красимир Дамянов „Студентът по хармония“.[5]

Творчество[редактиране | edit source]

Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.[6]

Първият му разказ излиза във в. „Народна младеж“ през 1968 г. За отпечатването на разказа се застъпва Георги Марков. Той става и редактор на първата Калчева книга „Инерция“, която е планирана за издаване през 1974 г. Точно преди книгата да излезе от печат обаче авторът на „Задочни репортажи“ емигрира и с редакторството се заема Димитър Начев.[3]

Между 1996 и 2006 г. със своите „вулгарни романи“ Христо Калчев непрекъснато присъства в класациите по продажби на българските книжарници.[7]

15-ят „вулгарен“ роман на Христо Калчев, „Изстрелът на амнистията“, е отпечатан от издателство „Световит“, но се разпространява само с вестниците „Монитор“ и „Телеграф“. Той е първата книга от поредицата „Феникс“, един от първите издателски проекти за киоскова търговия в България от първото десетилетие на ХХI век.[8]

След посмъртното отпечатване на романите му „Вълчи капан I“ и „Вълчи капан II“ избухва скандал. Издателят му твърди, че Калчев е оставил две тетрадки, които приятелят на Калчев Владо Даверов само е редактирал. Но Виктор Пасков и други твърдят, че става дума за спекулация с пазарния успех на Калчев и че това са романи, написани от Даверов.[9] [10] [11] [12] [13] [14]

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Инерция“ (1976)
  • „Предел“ (сборник с разкази и новели)
  • „Железният кон“ (сборник с новели). София: Български писател, 1978, 105 с.
  • „Монолог“ (сборник с новели). Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 134 с.
  • „Луда вода“. София: Народна младеж, 1980, 199 с.
  • „Вътрешна светлина“. София: Български писател, 1981, 158 с.
  • „Гняв Рисов“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 145 с.
  • „Опит за оцеляване“. София: Профиздат, 1988, 128 с.
  • „Студен огън“. София: Георги Бакалов, 1990, 131 с.
  • „Нежни вълци“. София: Профиздат, 1985, 112 с.
  • „При самозащита“. София: Артик 5, 1996, 343 с.
  • „Легендата Прудкин — In Memoriam“
  • трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва:
    • „Белият дявол“. София: Български писател, 1987
    • „Белият дявол. Синове“. София: Български писател, 1989, 287 с.
    • „Белият дявол атентатор“. Велико Търново: Абагар, 1989
  • „Нерон Вълкът“. София: Ла Страда ООД, 1996, 150 с.
  • „Калигула Бесният“. София: НКХТИ, 1996, 166 с.
  • „Цикълът на Месалина“. София: Артик 5, 1996, 158 с.[15]
  • „Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
  • „Ликвидирайте генерала“. Книга четвърта. Издадена с любезното съдействие на хотел Родина, София, 1998, 158 с.
  • „Оратория за козел и ангорска котка: Вулгарен опус в до мажор“. Родина, 1998, 157 с.
  • „Кървавият път на коприната“. София: Световит, 1999, 126 с.
  • „Венерин хълм“. София: Световит, 2000, 174 с.
  • „На лов за зеления принц“. София: Световит, 2001, 176 с.
  • „Последно причастие“. София: Световит, 2002, 143 с.
  • „Сънят на уморения лъв“. София: Световит, 2003, 94 с.
  • „Откриване на ловния сезон“. София: Световит, 2003, 136 с.
  • „Лебедовата песен на майора“. София: Световит, 2003, 120 с.
  • „Синдрома на глутницата“. София: Световит, 2004, 140 с.
  • „Спрете полета на сокола“. София: Световит, 2004, 152 с.
  • „В очакване на шейха“. София: Световит, 2004, 208 с.
  • „Изстрелът на амнистията“. София: Световит, 2005, 179 с.
  • „Вълчи капан I“. София: Световит, 2006
  • „Вълчи капан II“. София: Световит, 2006, 123 с.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Почина Христо Калчев, авторът на 'вулгарни романи'“, Vesti.bg, 22 март 2006 г.
  2. „Почина писателят Христо Калчев“, в. „Сега“, 23 март 2006 г.
  3. а б Елена Кръстева, „Христо Калчев срещна Смъртта“, в. „Монитор“, 23 март 2006 г.
  4. „Христо Калчев (1944 – 2006)“, в. „Култура“, бр. 12 (2407), 31 март 2006 г.
  5. Красимир Дамянов, „Вулгарно интервю: „Животът е голям педераст“ (откъс от романа „Студентът по хармония“), „Факел“, 20 ноември 2012 г.
  6. Ето как ги определя литературният критик Николай Аретов: „жанрово определение, в което може да се разчете съзнателен стремеж за отграничаване и дори отхвърляне на другите - не-вулгарни, т.е. благопристойни - романи“. - вж. „Митология на литературата за престъпления. Функции и употреби“, LiterNet, 12.02.2005
  7. Йордан Ефтимов, „Христо Калчев доминира с 11 от общо 20 заглавия“, в. „Политика“, 3 март 2006 г.
  8. Елена Кръстева, „Христо Калчев сложи началото на библиотека „Феникс“, в. „Монитор“, 21 декември 2005 г.
  9. „Христо Калчев в криво огледало“, в. „Политика“, 29.09.2006 г.
  10. Надя Ушева и Тодор Коруев, „Няма война между писателите“, в. „Дума“, 29.09.2006 г.
  11. Албена Атанасова, „Вдовицата на Калчев: Спирам тиражите“, в. „Стандарт“, 18 ноември 2007 г.
  12. Люсиена Крумова, „Вулгарна битка за романите на Калчев“, в. „Стандарт“, 19 ноември 2007 г.
  13. Искра Крапачева, „Каквото и да говорим, става дума за пари“, в. „Стандарт“, 19 ноември 2007 г.
  14. Елена Кръстева, „Издателят на книгите на писателя призна за „Вълчи капан“: Да, аз подписах мъртвия Калчев!“, в. „Монитор“, 23 ноември 2007 г.
  15. Милена Кирова, „Вулгарният етос“, рец. за „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Интервюта