Виктор Пасков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Пасков
български писател
Роден: 10 септември 1949 г.(1949-09-10)
София, България
Починал: 16 април 2009 г.  (на 59 години)
Берн, Швейцария

Виктор Маринов Пасков е български писател, музикант, музиковед и кинодраматург.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година.

Първи романи[редактиране | edit source]

След дипломирането си Пасков работи в Източна Германия като композитор, певец на джаз и опера и критик. През 1980 година се връща в България и става редактор в издавания от „София прес" чуждоезичен седмичник „Софийски новини", където остава до 1987 година.

Краят на 80-те и началото на 90-те[редактиране | edit source]

От 1987 година Виктор Пасков е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. През 1990-1992 г. живее в Париж - отглас от това може да се открие в разказа „Биг бизнес“. След връщането си в България е директор на Бургаския театър и програмен директор на Българската национална телевизия.

Последни години[редактиране | edit source]

През 1995 година Пасков става директор на Българския културен център в Берлин, но през 1998 година напуска поста със скандал. След проведена ревизия, през март 2000 година Министерството на културата дори завежда съдебен иск срещу него за 2208 германски марки, изразходвани неправомерно за самолетни билети и медицинско обслужване. В отговор на това той обвинява ведомството и лично министър Емма Москова, че делото е политически мотивирано.[1]

През пролетта на 2002 година Виктор Пасков отново става директор на Културния център в Берлин, след проведен конкурс с участието на още 9 кандидати. През следващите години той е замесен в няколко скандала (текста на поканите за прощалното тържество при изтичането на мандата на посланик Николай Апостолов, приемането и в последния момент спирането на изложба на живеещия в Германия български художник Димитър Войнов, сред чиито платна трябвало да бъде изложена и огромната картина „Париж бар“ (8 х 1,50 м), в която е изобразена оргия на берлинския светски елит с голия кмет на Берлин Клаус Воверайт в центъра на композицията,[2] изхвърлянето от Центъра на инсталациите на участниците в международния проект Ostensiv преди края на проекта,[3], [4]), в резултат на които през октомври 2004 година е уволнен дисциплинарно.[1]

През 2006 година Виктор Пасков подкрепя активно кампанията на кандидата за президент Георги Първанов.[5] През същата година е назначен за културен аташе на България в Швейцария.

През лятото на 2008 година публикува в списание „Еуропео“ свой коментар на статия на Георги Господинов, посветена на годишнината от обществените събития от 1968 година и тяхното отражение в България. В него Пасков използва остри лични нападки срещу Господинов и неговото поколение.[6] Публикацията предизвиква полемика в медиите, в която се включват и други писатели - Мирослав Бърдаров,[7] Румен Янев,[8] Любен Лачански,[9] Вера Траянова,[10] Димитър Бочев,[11] Леа Коен.[12][13][14] Паралелно с полемиката за 1968-а година Пасков влиза в публичен конфликт и с Мартин Карбовски по повод рекламната кампания на неговата книга „Антология на живите“.[15], [16]

Пасков има четири брака: учителката по руски език в Лайпциг Ингрид, французойката проф. Мари Врина – литературовед и преводач на българска литература на френски, Мартина и цигуларката Пенка Паскова.[17]

На 16 април 2009 г. умира в Берн от рак на белите дробове малко преди да навърши 60 години.[18][19][20][21][22][23]

Творчество[редактиране | edit source]

Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г.

Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“.

Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги.[24]

Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005).[25]

Книги[редактиране | edit source]

Оригинални издания[редактиране | edit source]

  • „Невръстни убийства“ (1986; 2 изд. - 1997, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", 177 с., ISBN 978-9540706528)
  • „Балада за Георг Хених“ (1987)
  • „Ций Кук“. Велико Търново: Абагар, 1991, 102 с. (ISBN 954-427-007-8)
  • „Германия - мръсна приказка“. София: Христо Ботев, 1992, 220 с. (ISBN 954-445-076-9)
  • „Аутопсия на една любов“. София: Библиотека 48, 2005[26]
  • „Гледната точка на Гоген“. София: Захарий Стоянов, 2008 (ISBN 978-954-09-0180-0)

Избрано, събрано[редактиране | edit source]

Преводи на други езици[редактиране | edit source]

  • ((fr)) Victor Paskov, Ballade pour Georg Henig, traduit du bulgare par Marie Vrinat, Mass Market Paperback, Publisher Rivages, poche edition, 1990, 176 pp. (ISBN 978-2869304130)
  • ((en)) Victor Paskov, A Ballad for Georg Henig [Paperback], trans. R. Sturm (Translator) , Publisher Peter Owen Ltd, 1990, 160 pp. (ISBN 978-0-7206-0796-3)
  • ((fr)) Victor Paskov. Allemagne: Conte cruel, Traduction Marie Paskov, Editions de l'Aube, Collection Regards Croises, 1992, 269 pp. (ISBN 2876780968)
  • ((de)) Viktor Paskow, Viola d'amore, Aus dem Bulg. von Wolfgang Köppe, Leipzig: Kiepenheuer, 1993, 183 S. (ISBN 9783378005266)
  • ((de)) Paskov, Viktor: Viola d’amore, Aus dem Bulg. von Harald Fleischmann. Leipzig: Gustav

Kiepenheuer, 1993.

  • ((fr)) Victor Paskov. Big business. Traduction Marie Marie Vrinat-Paskov, Saint-Nazaire: MEET, 1993, 88 p.
  • Viktor Paskov, Balada o Georgu Henychovi, priklad Vladimír Kříž, Volvox Globator, 1997, 125 s. (ISBN 978-80-7207-095-4)
  • ((fr)) Victor Paskov. Allemagne: Conte cruel, Traduit par Marie Vrinat-Nikolov, Editions de l'Aube, 1998, 276 p. (ISBN 9782876780965)
  • Viktor Paskov, En violin til Vorherre: roman [Danish] / Helle Dalgård / Århus:

Husets Forlag, 2003, 149 p.

  • Viktor Paskov, Georg Henih'e Balad. Çev. Hüseyin Mevsim, Kul Sanat Puplications, Istanbul, 2008 (ISBN 978-975-8996-85-8)
  • ((de)) Viktor Paskow, Autopsie (Roman), Übersetzung Alexander Sitzmann, Verlag Dittrich, Edition Balkan, Berlin, 2010, 360 S. (ISBN 9783937717517)

Киносценарии[редактиране | edit source]

  • „Ти, който си на небето“ (1990)
  • „Индиански игри“ (1990)
  • „Пльонтек“ (1991)
  • „Духове“

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Виктор Пасков с наградата 'Хеликон 2005'. // vesti.bg. vesti.bg, 2005. Посетен на 2013-10-17.
  2. „Отхвърлен художник вини Виктор Пасков в страхливост“, в. „Сега“, 19 ноември 2002 г.
  3. „Скандал с директора на Българския културен институт в Берлин“, Vesti.bg, 19.07.2002
  4. „За скандала с директора на културния ни институт в Берлин - още гледни точки“, Vesti.bg, 29.07.2002
  5. Георги Първанов - президентът на всички български граждани. // bgsever.info. bgsever.info, 2013. Посетен на 2013-10-17.
  6. Виктор Пасков, „Тъпият номер с човешкото лице“, в. „Новинар“, 19 юни 2008
  7. Мирослав Бърдаров, „Много отворено писмо до Виктор Пасков“, в. „Новинар“, 19 юни 2008
  8. Румен Янев, „Моята 68-а“, в. „Новинар“, 20 юни 2008
  9. Любен Лачански, „Спомен за дати, ефрейтори, генерали, други прилепала, покойници и събития“, в. „Новинар“, 23 юни 2008
  10. Вера Траянова, „Граматика на грешките“, в. „Новинар“, 23 юни 2008
  11. Димитър Бочев, „От двата края на веригата“, в. „Новинар“, 2 юли 2008
  12. Георги Господинов, „Право на отговор: Роден през 1968“, в. „Новинар“, 19 юни 2008
  13. Виктор Пасков, „Noli me tangere!“, в. „Новинар“, 20 юни 2008
  14. Леа Коен, „Тодор Живков за Пражката пролет: Ционизмът е превзел Чехословашката компартия“, в. „Новинар“, 22 август 2008
  15. Мартин Карбовски, „През к**а ми е Виктор Пасков“, електронен вестник „Всеки ден“, 21 юли 2008 г.
  16. Виктор Пасков, „Подпали София, Карбовски!“, електронен вестник „Всеки ден“, 21 юли 2008 г.
  17. „Литературният историк Лъчезар Ганев: Виктор Пасков умря няколко дни, преди да се ожени за пети път“, интервю на Венелин Митев, 18 март 2011
  18. „Почина писателят Виктор Пасков“, Vesti.bg, 17.04.2009
  19. Люсиена Крумова, „Виктор, който вече е на небето“, в. „Стандарт“, 18.04.2009
  20. Бойко Ламбовски, „Балада за Виктор Пасков“, в. „Сега“, 18 април 2009 г.
  21. Мила Вачева, „Уреди ми погребение, поръча Виктор Пасков“, в. „24 часа“, 18 април 2009 г.
  22. Евелина Здравкова, „И Виктор Пасков отлетя там, на небето“, в. „Марица“, 17 април 2009 г.
  23. "Viktor Paskov: Bulgarian writer", The Times, 30 April 2009
  24. Стотицата, сайт на БНТ
  25. Победител 2005, сайт на наградата "Хеликон"
  26. Борислав Гърдев, "Мръсните приказки на Виктор Пасков", рец. в LiterNet, 19.06.2006

Външни препратки[редактиране | edit source]

Текстове на Виктор Пасков

За Виктор Пасков