Христо Филипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Филипов
български общественик и свещеник
Роден
Починал
28 юли 1964 г. (84 г.)

Учил вСярско българско педагогическо училище
Цариградска българска духовна семинария
Софийски университет

Христо Георгиев Филипов е български общественик, просветен деец, революционер и свещеник, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Филипов е роден през 1880 година в Петрич, тогава в Османската империя. Завършва последователно Сярското педагогическо училище и Българската духовна семинария в Цариград.[1]

От 1903 година Филипов преподава в класното училище в Петрич. Присъединява се към ВМОРО и е избран в ръководството на местния комитет на организацията. През 1907 година е арестуван и прекарва заедно с баща си 6 месеца в затвора Еди куле в Солун.[1]

След освобождаването си заминава за Сан Франциско, САЩ. Тук записва философия в университета. През 1911 година се завръща в родния си град и отново става учител. През Балканската война е секретар и преводач на Фредерик Палмър, кореспондент на вестник „Ню Йорк Таймс“. В годините 1913 - 1914 е кмет на Петрич. През 1914 година е сред основателите на местното читалище „Братя Миладинови“ и член на първото му настоятелство.[2] От 1914 до 1919 година е член на Окръжната постоянна комисия в Струмица.[1]

След войните за национално обединение Филипов пак учителства. В 1928 година завършва философия в Софийския университет. Развива широка обществена дейност - основава школа за изучаване на чужди езици, включва се активно в дейността на Червенокръстката здравна организация, създава ученически лагер в местността Вършилото в Беласица.[1]

През 1931 година е ръкоположен за свещеник в църквата „Свети Николай“ в Петрич, където служи до 1946 година.[3] В последните години от живота се установява в София, където служи в храм „Свети Седмочисленици“.

Христо Филипов умира през 1964 година в София.[1][4][5].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 360.
  2. Народно читалище „Братя Миладинови - 1914“ Петрич.
  3. Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2021-03-01. Посетен на 8 февруари 2018.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 487.
  5. Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10
Анастас Антикаджиев Кмет на Петрич (1913 – 1914) Георги Чапразов