Ferrari FF

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ferrari FF
МаркаFerrari
МоделFF
Произвеждан2011 г. -
Сглобяван вМаранело, Италия
Предходен моделFerrari 612 Scaglietti
ДизайнерPininfarina[1]
КласGran Turismo
Задвижване
Двигател6.3-литров V12
Положение на двигателПредно-средно разположен двигател, задвижване на четирите колела.[2]
Скоростна кутия7-степенна полуавтоматична с два съединителя
Други характеристики
Купе3-вратен Shooting brake
Междуосие2949 mm [3]
Дължина4907 mm [3]
Ширина1953 mm [3]
Височина1379 mm [3]
Тегло1880 kg
Ferrari FF в Общомедия

Ferrari FF (FF идва от Ferrari Four, на български Ферари Четири, заради четирите си седалки и задвижване на четирите колела) е Gran Turismo автомобил,[4] представен от Ferrari на 1 март 2011 г. на автосалона в Женева.[1] Моделът е първият за Ferrari със задвижване на четирите колела,[4] а типът на купето се определя като Shooting brake. [5] Shooting brake е тип спортно купе, наподобяващо комби с две врати.[6] Моделът заменя Gran Turismo модела 612 Scaglietti. FF има максимална скорост от 335 км/ч и може да ускорява от 0-100 км/ч за 3.7 секунди.[3] Ferrari твърдят, че FF е най-бързият 4-местен автомобил в света.[7] Ferrari FF се продава на цена от 300 000 щатски долара,[8] с 800 произведени бройки през първата година.[9]

Спецификации[редактиране | редактиране на кода]

Двигател[редактиране | редактиране на кода]

Ferrari FF има двигателят с най-голям работен обем, произвеждан някога от Ferrari: 6.3-литров (6262 куб. см) натурално аспириран 65-градусов V12 двигател с директна горивна инжецкия. Двигателят има максимална мощност от 660 к.с. при 8000 об./мин и максимален въртящ момент от 683 Nm при 6000 об./мин.[3]

Предавателна кутия[редактиране | редактиране на кода]

FF има 7-степенна полуавтоматична предавателна кутия с два съединителя със система за превключване на предавки от волана, подобна на тази от California и 458 Italia.[2]

Система за задвижване на четирите колела[редактиране | редактиране на кода]

Новата система за задвижване на четирите колела, проектирана и патентована от Ferrari, се нарича 4RM и е около 50% по-лека от конвенционална такава. Системата подава мощността интелигентно към всяко от четирите колела, когато е необходима.[1] Системата работи само когато автомобилът е настроен да работи в режим за комфорт или сняг, правейки автомобила най-често традиционен автомобил със задно задвижване.[10]

Системата се базира около втора проста предавателна кутия, произведена от Carraro, която взима мощността от предната част на двигателя. Тази предавателна кутия (наречена PTU от power take off unit) има общо три предавки: втора и четвърта за движение напред и една предавка за движение назад. Тези предавки имат отношение с 6% по-голямо от това на отговарящите им предавки в главната предавателна кутия. По този начин системата е активна само при движение от първа до четвърта предавка. Връзката на предавателната кутия с предните колела се осъществява с помощта на независими Халдекс съединители без нуждата от диференциал.[11] Заради разликата в отношенията на предавките тези съединители се приплъзват постоянно[12] и предават най-много 20% от въртящия момент на двигателя към колелата. Детайлно обяснение на системата (базирано на разговор с Роберто Федели, технически директор на Ferrari) е било публикувано.[10]

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Екстериор[редактиране | редактиране на кода]

Ferrari FF от 2012 г. в профил.

FF споделя елементи от дизайна си с други съвременни модели на компаният. Някои от тези елементи са дръпнатите назад предни светлини от Ferrari 458 Italia и двойните кръгли задни светлини като тези при 458 и 599 GTB Fiorano. Дизайнът е направен под ръководството на Лоуи Вермеерш, бивш директор в Пининфарина. Работата по shooting brake концепцията е започнала след създаването на Pininfarina Sintesi – концептуален шоу автомобил от 2007 г.[13] Отличаващите се елементи на дизайна включват голямата предна решетка, обособените прагове и четирите тръби за изходни газове. Shooting break конфигурацията е отцепване от конвенционалната форма на модерните Ferrari автомобили. Някои свързват формата на FF към тази на състезателния автомобил Ferrari 250 GT SWB Drogo от 1962 г.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Наподобяващият хечбек дизйан и shooting brake дизйанът в комбинация с прибиращите се задни седалки дават на Ferrari FF обем за багаж от 450 до 800 литра.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в 21.01.2011 Ferrari offers a first look at its shock new four seater // italiaspeed.com. Посетен на 22 януари 2011.
  2. ↑ а б в Four-wheel-drive Ferrari shooting brake revealed // topgear.com. BBC Top Gear. Архивиран от оригинала на 2015-07-05. Посетен на 21 януари 2011.
  3. ↑ а б в г д е Ferrari's fantastic four-wheel-drive FF flagship four-seat fastback // autoblog.com. Посетен на 21 януари 2011.
  4. ↑ а б Geneva debut of the uniquely powerful and versatile FF, Ferrari's first four-seater, four-wheel drive car // ferrari.com. Посетен на 30 декември 2011.
  5. ↑ Jonathon Shultz. Ferrari FF, an All-Wheel-Drive Shooting Brake. 21 януари 2011. Its shooting brake body style, distinguished by a slightly squared-off rear end, casts the FF’s rear quarters in closer stylistic company with cars like the Alfa Romeo Brera hatchback or the BMW Z3 Coupe
  6. ↑ William Diem. The Shooting Brake makes a comeback. 26 ноември 2006. The car is a shooting brake, which was conceived to take gentlemen on the hunt with their firearms and dogs. While the name has been loosely applied to station wagons in general, the most famous shooting brakes had custom two-door bodies fitted to the chassis of pedigreed cars from the likes of Aston Martin, Bentley, Jaguar and Rolls-Royce.
  7. ↑ Vettraino, J.P. Shout it from the Mountaintops // AutoWeek 61 (9). 2 май 2011. с. 27–30.
  8. ↑ Neil, Dan. The Coolest Ferrari Ever—Drive Carefully // 2 април 2011. Посетен на 30 април 2011.
  9. ↑ DeLorenzo, Matt. 2012 Ferrari FF: A Ferrari for all seasons // Road & Track 62 (10). Юни 2011. с. 32, 34.
  10. ↑ а б Jason Kavanagh. IL Geek-Out: Ferrari FF 4RM All Wheel-Drive System // Edmund's Inside Line, 11 март 2011. Посетен на 2 април 2011.
  11. ↑ Andrew English. Ferrari FF review // The Telegraph, 6:30AM GMT 24 март 2011. Посетен на 14 март 2011.
  12. ↑ Dan Strong. Ferrari FF // Autoexpress, Март 2011. Посетен на 14 март 2011.
  13. ↑ "Ferrari’s new FF shooting brake" Архив на оригинала от 2013-01-19 в archive.today. Car Design News Live. Посетен на 4 юни 2012.
« По-стари — Шосейни автомобили Ferrari от 1960 г. до днес
Тип 1960 1970 1980 1990 2000 2010
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4
FR/FMR/AWD 2+2 250 GT/E 330 GT 2+2 365 GT 2+2 365 GTC/4 GT4 2+2 400 400i 412 456 456 M 612 FF
Роудстър California
Супер Gran Turismo 250 275 365 GTB/4 Daytona 550 Maranello 575M 599 GTB Fiorano F12berlinetta
America 330 365
V12 суперавтомобил 250 GTO 599 GTO
RMR V6/V8 Dino 206 Dino 246 GT 308GTB 308i 308 QV 328 348 360 458
246 GTS 308 GTS 208 208 Turbo GTB/GTS Turbo F355 F430
2+2 Dino GT4 Mondial 8 Mondial QV 3.2 Mondial Mondial t
12-цилиндров боксер 365BB 512 BB 512i BB Testarossa 512TR F512M
Суперавтомобил 250 LM 288
GTO 		F40 F50 Enzo LaFerrari
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ferrari_FF&oldid=12000347“.