Ferrari 288 GTO

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ferrari 288 GTO
МаркаFerrari
Модел288 GTO
Произвеждан1984 г. – 1985 г.
272 бройки[1]
Сглобяван вМаранело, Италия
Предходен моделFerrari 250 GTO
НаследникFerrari F40
ПодобниFerrari 308 GTB/GTS
КласСпортен автомобил
Задвижване
Двигател2.9-литров V8 двигател с турбокомпресор
Положение на двигателСредно разположен двигател, задно задвижване
Други характеристики
Купе2-вратен Berlinetta
Ferrari 288 GTO в Общомедия

Ferrari GTO (често наричан Ferrari 288 GTO) е екзотичен спортен автомобил и хомологационна версия на Ferrari 308 GTB, произвеждан от Ferrari от 1984 г. – 1985 г. Инициалите GTO идват от GT за Gran Turismo, а O стои за италианското Omologato (хомологация на италиански).

История[редактиране | редактиране на кода]

Ferrari GTO е направен с цел да се състезава в състезания от Група Б, a за това трябвало да се направят минимум 200 бройки, нужни за хомологация. След смъртта на Хенри Тойвонен и навигатора му Серджио Кресто през ралито Tour de Corsa през 1986 г., ФИА закрива състезателния клас, оставяйки само рали шампионати от Група А. Вследствие на това, 288 GTO никога не е участвало в състезание и всички 272 произведени бройки остават само шосейни автомобили.

Двигател[редактиране | редактиране на кода]

GTO има конфигурация от средно разположен двигател и задно задвижване. GTO е базиран на Ferrari 308 GTB, което имало 3-литров V8 двигател. 288 се отнася към 2.8-литровия V8 с два IHI Corporation турбокомпресора, интеркулери и Уебер-Марели горивна инжекция. Работният обем от 2855 куб. см се води от правилата на ФИА, които гласят, че работният обем на двигателите с принудително пълненен трябва да се умножава по 1.4. Това правило дава на GTO теоретичен работен обем от 3997 куб. см, което е точно под лимита на Група Б от 4.0 литра.

За разлика от двигателя на 308 (с работен обем от 2926 куб. см), двигателят на GTO с работен обем от 2855 куб. см е монтиран надлъжно, използвайки задното багажно отделение на Ferrari 308 за да вмести двата турбокомпресора и интеркулери. Състезателната предавателна кутия е монтирана отзад на надлъжно монтирания двигател, премествайки диференциала и колелата назад. Като резултат междуосието на 288 е било със 110 mm по-дълго от това на 308, правейки го 2450 mm.

Следата на автомобила е още по-широка, за да побере по-широките джанти и гуми (Goodyear NCT 225/50VR16 гуми отпред, монтирани на 16-цолови джанти с дебелина от 8 инча, произведени от Speedline и с гуми 255/50VR16 отзад, монтирани на 16-цолови джанти с дебелина от 10 инча отзад), които спомагат за по-добро завиване, спиране и за по-добра способност за прилагане на мощността от 405 к.с. и въртящия момент от 496 Nm на пътя. GTO имал впечатляващо представяне с ускорение от 0 – 96 км/ч за под 4 секунди. Ферари твърдят, че ускорението от 0 – 201 км/ч отнемало точно 15 секунди. Максималната скорост на 288 GTO е 304 км/ч, правейки го първия сериен автомобил, който достига 300 км/ч.[1]

Evoluzione[редактиране | редактиране на кода]

Ferrari 288 GTO Evoluzione от 1987 г.

Ferrari направили пет бройки от 288 GTO Evoluzione, които разполагат с по-агресивна и по-аеродинамична каросерия и увеличена мощност. 288 GTO Evoluzione първоначално е имало мощност от около 660 к.с. С тегло от 940 килограма, автомобилът имал максимална скорост от 362 км/ч.[2] Тези автомобили имат най-близък външен вид до направеното скоро след тях Ferrari F40.

Само три бройки от 288 GTO Evoluzione съществуват още, като една от тях е в музея Галерия Ферари в Маранело.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г., списанието Sports Car International определило 288 GTO като номер две в класацията им за най-добри спортни автомобили от 80-те години на XX век. На първо място бил немският противник на 288 GTO – Порше 959

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Задницата на Ferrari 288 GTO.
    Задницата на Ferrari 288 GTO.
  • Предницата на Ferrari 288 GTO.
    Предницата на Ferrari 288 GTO.
  • Ferrari 288 GTO снимано в музея на Ферари.
    Ferrari 288 GTO снимано в музея на Ферари.
  • Ferrari 288 GTO снимано в Лондон.
    Ferrari 288 GTO снимано в Лондон.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Monticello, Mike. 2011 Ferrari 599 GTO // Road & Track 61 (12). August 2010. с. 86.
  2. ↑ Ferrari 288 GTO Part 2: 288 GTO Evoluzione // qv500.com. Архивиран от оригинала на 2008-03-27. Посетен на 21 декември 2008.
« По-стари — Шосейни автомобили Ferrari от 1960 г. до днес
Тип 1960 1970 1980 1990 2000 2010
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4
FR/FMR/AWD 2+2 250 GT/E 330 GT 2+2 365 GT 2+2 365 GTC/4 GT4 2+2 400 400i 412 456 456 M 612 FF
Роудстър California
Супер Gran Turismo 250 275 365 GTB/4 Daytona 550 Maranello 575M 599 GTB Fiorano F12berlinetta
America 330 365
V12 суперавтомобил 250 GTO 599 GTO
RMR V6/V8 Dino 206 Dino 246 GT 308GTB 308i 308 QV 328 348 360 458
246 GTS 308 GTS 208 208 Turbo GTB/GTS Turbo F355 F430
2+2 Dino GT4 Mondial 8 Mondial QV 3.2 Mondial Mondial t
12-цилиндров боксер 365BB 512 BB 512i BB Testarossa 512TR F512M
Суперавтомобил 250 LM 288
GTO 		F40 F50 Enzo LaFerrari
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ferrari_288_GTO&oldid=12000341“.