Ferrari F40

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ферари F40
Ferrari F40 at Auto Salon Singen Germany 432393386.jpg
Производител Ferrari
Произвеждан 1987-1992
(общо 1315 броя)
Наследник Ферари F50
Дизайнер Пининфарина
Характеристика
Клас Суперавтомобил
Конфигурация Средно-разположен двигател, задно предаване
Купе Берлинета (купе с 2 врати)
Двигател 2900 см3 битурбо V8, бензин
Мощност 478 к.с. (353,7 kW) @ 7000 об./мин.
Въртящ момент 573,7 Nm @ 4000 об./мин.
Скоростна кутия 5-степенна ръчна
Максимална скорост 323 км/ч
Ускорение 0-100 km/h 4,5 сек.
Междуосие 2451 mm
Дължина 4430 mm
Ширина 1989 mm
Височина 1130 mm
Тегло 1100 kg

Ферари F40 е суперавтомобил, произвеждан от Ферари между 1987 и 1992 г. като наследник на Ферари 288 GTO, с което има някои общи елементи. По време на производството, F40 е най-бързият, мощен и скъп автомобил на компанията и до днешен ден запазва позицията си на един от най-екстремните автомобили, които имат право да се движат по пътищата.

История[редактиране | edit source]

F40 излиза в производство през 1987 г. в памет на четири десетилетия съществуване на автомобилите Ферари, от където носи и своето име. То е пряк наследник на 288 GTO, но историята зад създаването му е по-дълбока.

На 90-годишна възраст, Енцо Ферари е наясно, че животът му наближава своя край и е някак разочарован, че господството на Ферари по световните писти постепенно е загиинала през годините. Затова Енцо иска да бъде създаден един нов проект, който да припомни на света за способностите на компанията, да се изправи срещу основния конкурент по онова време - Порше 959 и да го надвие. Мисията е ясна - да бъде създаден автомобил, съчетаващ всички известни на компанията технологии в безупречна състезателна кола, която все пак да притежава всичкото необходимо оборудване, за да може да се движи безпрепятствено и по обществените пътища. F40 е последният автомобил, одобрен лично от Енцо преди смъртта му.

Дизайн[редактиране | edit source]

Външността на F40 е създадена изцяло с мисълта за висока аеродинамична ефективност и е истински модел за подражание по онова време. Челната площ е намалена, а обтекаемосттта е подобрена, но основната цел е постигане на висока стабилност, а не ниско въздушно съпротивление и максимална скорост. Сред приоритетите е и охлаждането на форсирания турбо двигател, който генерира значителни количества топлина. В резултат на тези съображения, автомобилът прилича в голяма степен на закрит болид от Формула 1. Той има плоско дъно под предницата, радиаторите и кабината за намаляване на съпротивлението под колата и планка с дифузери зад двигателя за увеличаване на притискането към пътя, но двигателният отсек остава открит отдолу. Независимо от спойлерите и антикрилата, генериращи допълнително притискане, Коефициентът на обтекаемост остава изключително нисък - Cd = 0,34.

Каросерията е изцяло нов дизайн на студиото Пининфарина, резултат на интензивни аеродинамични тестове и изградена от панели от кевлар, въглеродни влакна и алуминий с висока якост и малко тегло. Стоманеният монокок, който носи каросерията, има висока устойчивост в случай на катастрофа и значителна коравина, от което се облагодетелства управляемостта на автомобила. За снижаване на общата маса на автомобила допринасят пластмасовите преднен и странични прозорци, отсъствието на тапицерия на пода, музикална уредба, дръжки на вратите. В ранните модели отсъстват отваряемите прозорци, които се появяват по-късно, но автомобилът винаги е разполагал с климатична система. Всичко това довежда до маса от само 1102 кг.

Двигател[редактиране | edit source]

Изцяло алуминиевият V8 двигател представлява силно преработена версия на този от GTO, с работен обем от 2936 см3. Подсилен чрез два турбокомпресора IHI, той развива максимална мощност от 478 к.с. при 7000 об./мин. с максимално турбо налягане 110 kPa и максимален въртящ момент от 573 Nm при 4000 об./мин. Двигателят разполага с по четири клапана на цилиндър, задвижвани от четири горно-разположени разпределителни валове. Всичката тази сила се предава на задните колела чрез 5-степенна ръчна скоростна кутия. В комбинация с ниската обща маса, автомобилът разпоалга с 435 к.с./тон.

Производство и цени[редактиране | edit source]

Автомобилът има средна заводска цена около 400 хил. щ.д., въпреки че някои клиенти заплащали до 1,6 млн. щ.д. за F40 в началото на 90-те години. Днес цените варират между 300 и 450 хил. щ.д. Цената е по-ниска в сравнение с тази на други суперавтомобили на Ферари поради сравнително големия брой произведени F40 - 1315 автомобила[1]. Благодарение на това, а също и тъй като клиентелата не е била отбирана от производителя, много хора по онова време са закупили F40 просто като добра инвестиция. За да бъде предотвратено това за в бъдеще, Ферари подбра и покани само лоялни купувачи за своя последен топ модел Ферари Enzo.

Препратки[редактиране | edit source]

  1. 1987 Ferrari F40. // conceptcarz.com. Посетен на 2007-09-13.

Галерия[редактиране | edit source]