Ferrari Testarossa

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ferrari Testarossa
061 - Ferrari Testarossa - Flickr - Price-Photography.jpg
Други имена 512 TR, F512 M
Производител Ферари
Модел Testarossa
Произвеждан 1984 г. - 1996 г.
Сглобяван в Маранело, Италия
Предходен модел Ferrari BB 512i
Наследник Ferrari 550 Maranello
Дизайнер Леонардо Фиораванти от фирмата Пининфарина
Характеристика
Клас спортен автомобил
Конфигурация Задно-средно разположен двигател, задно задвижване
Купе 2-вратен Berlinetta
Задвижване Задно задвижване
Скоростна кутия 5-степенна ръчна предавателна кутия

Ferrari Testarossa е спортен автомобил със средно разположен 12-цилиндров боксеров двигател (реално 180-градусов V12), произвеждан от Ферари, започвайки производството си от 1984 г. като наследник на Ferrari Berlinetta Boxer. Дизайнът на автомобила е дело на компанията Пининфарина и е произвеждан от 1984 г. до 1991 г. и има две ревизии, след края на производството на Testarossa, наречени 512 TR и F512 M, които са се произвеждали от 1992 г. до 1996 г. Почти десет хиляди бройки са произведени от Testarossa, 512 TR и F512 M, правейки ги едни от най-често срещаните модели на Ферари, въпреки високата си цена и екзотичен дизайн.[1][2] През 1995 г. цената на F512 M била 220,000 щатски долара.[3] Името на модела, преведено от италиански означава червенокос (букв. червеноглав).

Testarossa е 2-вратно купе, което се представя на Парижкия автосалон през 1984 г.[4] Всички версии на Testarossa са получавали мощността си от задно монтирана 5-степенна предавателна кутия. Задно-средно разположеният двигател със задно задвижване (двигателят се намира между двете оси, но зад кабината) запазва центъра на тежестта в средата на автомобила, увеличавайки стабилността и подобрявайки способността на автомобила за завиване. Разпределението на тежестта в спряно положение е 40% на предната ос и 60% на задната.[1] Първият Testarossa е преработен през 1992 г. и пуснат в продажба като 512 TR на автосалона в Лос Анджелис. Автомобилът е напълно нов[2] и е подобрил разпределението на теглото от 40% отпред и 60% отзад на 41% и 59% респективно.[5] F512 M е представен през 1994 г. на Парижкия автосалон.[2] Моделът се отказва от инициалите TR и добавя M, което идва от италианското modificata, което означава модифицирано и е последната итерация на Ferrari Testarossa, подобрявайки още повече разпределението на теглото на 42% отпред и 58% отзад. [2] Ferrari F512 M е последният модел на Ferrari със средно разположен 12-цилиндров боксеров двигател (реално 180-градусов V12). Testarossa е заменен през 1996 г. с 550 Maranello, което разполага с предно разположен двигател.

Ferrari Testarossa не трябва да се бърка с Ferrari TR "Testa Rossa" от късните 50-те и ранните 60-те години от XX век, които са били GT спортни автомобили, които са учасват ли в 24-те часа на Льо Ман.[2]

Име[редактиране | edit source]

Червените капаци на цилиндровите глави на Testarossa.
Един от страничните отвори на 512 TR, които водят към радиаторите монтирани в задната част на модела.

Името Testarossa, което означава червенокоса от италиански, идва от червено боядисаните капаци на цилиндровите глави на боксеровия двигател.[6]. Двусмисленото име на автомобила е дадено нарочно. Ферари и Пининфарина често използват термини свързани с женското тяло, когато описват стила на автомобилите си.

Разработка[редактиране | edit source]

Testarossa може да проследи корените си от проблемите на Ferrari 512i BB от 1981 г. [6] Проблемите, които Testarossa се стреми да отстрани включват увеличаващата се температура в кабината, заради предно разположения радиатор и средно разположения двигател (топлината се движи от двигателя до предницата) и липсата на място за багаж.[6] За да реши тези проблеми Ferrari и Пининфарина проектират Testarossa с по-големи размери от тези на предшественика си - Ferrari Berlinetta Boxer. Например, с широчината си от 1,976 mm, Testarossa е с половин фут по-широка от Berlinetta Boxer. Това допринесло и за по-голямо междуосие, което е било с 64 mm по-голямо от това на предшественика си, като крайното междуосие на Testarossa e 2,550 mm, което е използвано за да се реши проблема с липсата на място за багаж.[6] Увеличената дължина на автомобила спомогнала и за увеличаване на мястото в пътническата кабина, добавяйки повече място зад седалките и повече място за главите на пътниците (с приблизително 1.3 см. повече от това при Boxer).

Дизайнът на Пининфарина е доста различен от този на заобления Boxer, което предизвикало някои противоречия. [6] Страничните решетки, често наричани рендета за сирене[7], които вървят по продължението на вратите до задните калници, са необходими заради няколко регулации в няколко държави, които забраняват отворите по автомобилите. Testarossa има два радиатора в задната част на автомобила (зад двигателя), вместо един радиатор в предната част на автомобила.[6] В допълнение страничните отвори доставят студен въздух до задно монтираните радиатори, като по този начин предпазват двигателя от прегряване. Отворите също така направили Testarossa по-широк в задната част, отколкото в предната и по този начин подобряват стабилността и управлението на автомобила.[2]

Както предшествениците си, Testarossa използва 5-точково независимо окачване отпред и отзад. Ферари подобрили сцеплението на автомобила като добавили джанти, широки десет инча. Testarossa също използва и по-добър двигател, който е основан на този от предшественика на модела - BB 512i. Двигателят е почти същият като този при Berlinetta Boxer, с почти еднакви работен обем и компресия, но за разлика от BB 512i има по четири клапана на цилиндър вместо два.[6]

Testarossa[редактиране | edit source]

Ferrari Testarossa
1986 Ferrari Testarossa being unloaded.jpg
Произвеждан 1984 г. - 1991 г. (7,177 произведени)[1][4]
Предходен модел Ferrari BB 512i
Наследник 512TR
Характеристика
Двигател 4.9-литров 12-цилиндров боксер (реално 180-градусов V12)[4]
Мощност 395 к.с. при 6,300 об./мин
Въртящ момент 490 Nm при 4,500 об./мин
Максимална скорост 290 km/h
Междуосие 2,550 mm
Дължина 4,485 mm
Ширина 1,976 mm
Височина 1,130 mm
Тегло 1,506 kg

Двигател[редактиране | edit source]

Testarossa има 4.9-литров (4,943 куб. см) средно разположен Ferrari Colombo 12-цилиндров боксеров двигател (180-градусов V12 в този случай).[4][8] Всеки цилиндър разполага с четири клапана, а общият им брой е 48. Лубрикацията на двигателя е от система тип сух картер, а компресията на двигателя е 9.20:1.[4][8] Двигателят разполага с въртящ момент от 490 Nm при 4,500 об./мин, а максималната мощност на двигателя е 395 к.с. при 6,300 об./мин.[1][4][9] Някои от по-ранните модели в САЩ имали същият двигател, но малко по-малко мощност (около 380 к.с.).[2][6][9]

Ferrari Testarossa може да ускори от 0-100 km/h за 5.3 секунди[1], а от 0-160 km/h за 11.4 секунди.[1] Мотър Тренд успяват да постигнат за двете стойности 5.29 секунди и 11.3 секунди, респективно.[2] Моделът може да измине разстоянието от четвърт миля за 13.5 секунди, а километър за 23.8 секунди.[1] Максималната скорост на Testarossa е 290 km/h.[8]

Предавка Задна 1 2 3 4 5 Последна предавка
Отношение[1][9] 2.523:1 3.139:1 2.104:1 1.526:1 1.167:1 0.875:1 3.210:1

Колела[редактиране | edit source]

Testarossa има 16-цолови джанти с дебелина от 8 инча отпред и 10 отзад както за версиите за СА, така и за другите международни версии на модела. [9] Кодът на гумите за версиите за САЩ бил 225/50 VR 16 за предните и 255/50 VR 16 за задните, а самите гуми са производство на Goodyear. Кодът на гумите за международните версии бил TRX 240/45 VR 415 за предните гуми и TRX 280/45 VR 415 за задните, а самите гуми са производство на Мишлен.[1][9] Размерът на спирачните дискове отпред е 309 mm, а на тези отзад - 310 mm. [1]

Прием[редактиране | edit source]

Колата спечелва много почитатели и тестове. Само за пет години е публикувана 9 пъти на корицата на списание Road & Track. Цената на модела в САЩ била 181,000 щатски долара през 1989 г. заедно с 2,700 щатски долара за данък "Потребление на гориво". Първоначалната цена на Testarossa във Обединеното кралство била 62,666 британски паунда.[10]

Джак Неръд от списанието Driving Today казва, че за него Testarossa е кола създадена за да печели от имидж и след като 80-те години на XX век имали за цел да се печели възможно най-много, моделът е бил перфектен за времето си. Хубавото било, че също така е бил и доста добър автомобил. [6]

Въпреки успеха си на публичните пътища, Testarossa не се появява по пистите, за разлика от предшественика си - BB 512i, който е постигнал няколко малки успеха.

Като флагман на Ферари през 80-те, Testarossa се е появила в доста видео игри като например играта Out run и също така се иползва като колата под прикритие на Сони Крокет от телевизионната поредица Маями Вайс. Колата започнала да се свързва с юпитата и като икона на ретро културата от 80те години на XX век.[11] Страничните отвори, наричани рендета, станали популярен компонент за разширяващи купето китове. [2] Рендетата вдъхновили много фалшиви и често лоши копия на дизайна, използвани за създаване на реплики на Testarossa на базата на Pontiac Trans Am и голяма селекция от японски и американски спортни автомобили и дори мотоциклети като например Honda VFR.[6]

Testarossa Spider[редактиране | edit source]

Testarossa Spider, със сериен номер 62897, е единствената официална кабиролет версия на Testarossa, поръчана от Ferrari и проектирана от Пининфарина, произведена някога. Колата била направена специално за вече починалия Джани Анели, ръководител на ФИАТ по онова време, като подарък.[12][13] Testarossa Spider имала среберен цвят, а интериорът бил завършен в цвят бяла магнолия със синя ивица между матово черните первази, а таванът бил бял и се премахвал на ръка.[12][13] Автомобилът е връчен на Анели през 1986 г. и има емблема на Ferrari, направена от сребро, а не от алуминий както при останалите модели на компанията.[12][13]

Много клиенти на компанията искали техни бройки на Testarossa Spider, но Ферари отказала всяка една от тях заради трудности от конструктурна гледна точка,[14] затова Пининфарина и други фирми правят неофициални Spider версии на колата.[12] Официалната Spider версия не се различавала механично от обикновена Testarossa. Тя имала стандартния 4.9-литров 180-градусов V12 двигател. Единствената разлика между официалната версия и кабриолет версията е тази, че при кабриолета предното стъкло и страничните стъкла са по-къси от тези на обикновената Testarossa.[12][13]

512 TR[редактиране | edit source]

Ferrari 512 TR
Ferrari 512 TR - 001.jpg
Производител Ferrari
Модел 512 TR
Произвеждан 1991 г. - 1994 г. (2,280 произведени бройки)[15]
Предходен модел Testarossa
Наследник F512 M
Характеристика
Двигател 4.9-литров 12-цилиндров боксеров (180-градусов V12) [15][16]
Мощност 428 к.с.
Междуосие 2,550 mm
Дължина 4,485 mm
Ширина 1,941 mm (1993-94 г.)
1,976 mm (1991-92 г.)
Височина 1,135 mm (1993-94 г.)
1,130 mm (1991-92 г.)
Тегло 1,471 kg

Двигател[редактиране | edit source]

512 TR използва 4.9-литров (4943 куб. см) Ferrari Colombo 180° V12 двигател, монтиран надлъжно, средно разположен двигател.[5][15] Всеки цилиндър има четири вала, правейки 48 вала общо. Лубрикацията отново е била извършвана от система тип сух картер, а компресията се е увеличила на 10.00:1.[5][16][17] Това довело до максимален въртящ момент от 491 Nm при 5,500 об./мин и максимална мощност от 428 к.с. при 6,750 об./мин.[15][16][17]

Ferrari 512 TR може да ускори от 0-97 km/h за 4.9 секунди и от 0-161 км/ч за 10.7 секунди.[5] Моделът може да измине разстоянието от четвърт миля за 13.2 секунди, а това от километър за 23.4 секунди.[5] Максималната скорост на 512 TR е 314 km/h.[5][16]

Предавка Задна 1 2 3 4 5 Последна предавка
Отношение[5][17] 2.428:1 2.916:1 1.882:1 1.421:1 1.087:1 0.815:1 3.45:1

Ферари прави прибиране на автомобили през 1995 г., заради технхнически проблеми засягащи монтирането на горивната линия.[18] Над 400 модела имали този дефект, който се появявал от разлики в температурата и условията. Друго прибиране на автомобили било направено заради проблеми със затягащата се система на коланите. Проблемът бил забелязан при повече от 2,000 бройки от 512 TR.[18] Ако системата за затягане имала проблем, от механично или електрическо естество, само коланът около скута ще се затегне.

Двигателят на 512 TR бил модифициран по няколко начина. Вътрешната покриква на цилиндрите е сменена с никасил, сложен е нов въздушен колектор, електронно управляващия модул е сменен с нов от Bosch, има по-големи клапани за впръскване на горивната смес и подобрена система за отделяне на газовете. В допълнение към по-високата максимална мощност, модификациите спомогнали и за по-добро разпределение на мощността, което довело до по-бързо ускорение.

Усилията за превклюяване, което било често оплакване от Testarossa, е било улеснено с добавянето на нов еднодисков съединител, по-добри лагери и по-добър ъгъл на разположението на лоста за смяна на предавките. Спирачната система включва по-големи дискове отпред с процепи по продължението си. По-бързо управление, нископрофилни гуми и нови настройки на окачването спомагат за подобряване на управлението. Най-вече положението на двигателя и предавателната кутия било преосмислено с цел преместване на центъра на тежестта по-ниско подобрявайки още повече управлението и стабилността при висока скорост.

Интериорът претърпява промени също. Централната конзола вече е отделена от таблото, а контролите на климатика са преместени на ново място. Пининфарина подобряват дизайна на купето за да се интегрират по-лесно новите спойлери и капаци за двигателя.

В САЩ, моделът струвал 212,160 щатски долара през 1992 г. с всички екстри, данък за потребление на горива и транспортни разходи.

Колела[редактиране | edit source]

512 TR има 18-инчови джанти с дебелина от 8 инча отпред и 10.5 инча отзад. Кодът на гумите бил 235/40 ZR 18 за предните и 295/35 ZR 18 за задните.[5][16][17] Предните спирачни дискове имали диаметър от 315 mm, а задните от 310 mm.[5]

F512 M[редактиране | edit source]

Ferrari F512 M
Ferrari F512M 1996.jpg
Модел F512 M
Произвеждан 1994 г. - 1996 г. (500 произведени бройки)[2][19]
Предходен модел 512 TR
Наследник Ferrari 550 Maranello
Характеристика
Двигател 4.9-литров 180-градусов V12[20][21]
Мощност 446 к.с. при 6,750 об./мин
Междуосие 2,550 mm
Дължина 4,480 mm
Ширина 1,976 mm
Височина 1,135 mm
Тегло 1,455 kg

F512 M е последната итерация на Testarossa. 500 бройки са произведени, от които 75 с десен волан.

Двигател[редактиране | edit source]

F512 M има средно разположен 4.9-литров (4943 куб. см) Ferrari Colombo 180-градусов V12 двигател, монтиран по дължина. [4][21] Двигателят има максимален въртящ момент от 500 Nm при 5,500 об./мин и максимална мощност от 446 к.с. при 6,750 об./мин.[20][21] Всеки цилиндър има по четири разпределителни вала, 48 общо. Лубрикацията е от система сух картер, а компресията е 10.40:1.[20][21] Заради новите си мотовилки и колянов вал, които заедно тежали с 7.26 kg по-малко от предшествениците си, двигателят можел да работи до 7500 об./мин без проблеми, което било неговия електронно ограничен лимит.[3]

Ferrari F512 M може да ускори от 0-100 km/h за 4.7 секунди,[3][21] а от 0-161 km/h за 10.2 секунди[20] и може да измине разстоянието от четвърт миля за 12.7 секунди, а километър за 22.7 секунди.[20] Максималната скорост на F512 M била 315 km/h.[20][19][21]

Предавка Последна предавка
Отношение[20] 3.31:1

Екстериор[редактиране | edit source]

Предните и задни светлини претърпяват промени за тази итерация. Предните светлини вече са квадратни и фиксирани, а не скрити в бронята на автомобила.[3] Задните светлини вече са заоблени, а броните са променили стила си за да придадът по-обединен вид на F512 M.[3] Моделът има и нов преден капак с два NACA отвори.[3]

Интериор[редактиране | edit source]

Интериорът на F512 M претърпява малки промени в сравнение с този на 512 TR. Лостът за смяна на предавките вече има хромиран завършек, а алуминиевите педали получават отвори. Климатикът вече е стандартно оборудване за модела. Спортните седалки са от карбон и също така са стандартно оборудване. Те тежат само 14.97 кг.; много по-малко от стандартните.[3] Флаговете на Пининфарина и Ferarri са поставени на таблото.

Колела[редактиране | edit source]

F512 M има 18-инчови джанти с дебелина от 8 инча отпред и 10.5 инча отзад. Гумите са Pirelli P Zero,[3][20] с код 235/40 ZR 18 за предните гуми и 295/35 ZR 18 за задните.[21] Предните спирачни дискове са с димаметър от 315 mm, а задните - 310.[20]

Mythos[редактиране | edit source]

Ferrari Mythos от 1989 г.

Ferrari Mythos е още една специална версия, направена на базата на Testarossa. Моделът е концептуален, а дизайнът е дело на Пининфарина. Въпреки, че не е било планувано Mythos да бъде продаван на публични лица, сегашният султан на Бруней, Хасанал Болкиах, има две бройки.[22] Моделът използва шасито, двигателя и скоростната кутия на Testarossa. Максималната скорост на модела е 290 km/h.

Един от прототипите се намира в подразделението на Пининфарина в Камбиано, Италия.

В популярната култура[редактиране | edit source]

Въпреки, че не е произвеждан никога серийно, Pinifarina Mythos е включен във видео играта на Accolade от 1990 г. Test Drive III.

Colani Ferrari Testa d'Oro[редактиране | edit source]

С дизайн, направен от Луиджи Колани през 1989 г., Testa d'Oro е проектиран за подобряване на рекорди за скорост, развивани на земята. Моделът е базиран на Testarossa с 5-литров Ferrari-Lotec 180-градусов V12, използващ два турбокомпресора. Двигателят развива мощност от 760 к.с при 4,000 об./мин и въртящ момент от 900 Nm при 5,000 об./мин. Автомобилът успешно подобрява рекорда за скорост на класа си през 1991 г., достигайки 351 km/h със катализатори.[23]

FX[редактиране | edit source]

Ferrari FX от 1996 г. в музея Маркони.

Ferrari FX е спортен автомобил на Ferrari, направен специално за 29-ия султан на Бруней от Пининфарина.[24] Автомобилът има 180-градусовия V12 двигател от Ferrari Testarossa и 7-степенна секвенциална предавателна кутия от отбора от Формула 1 Уилямс.[24] Само седем бройки са произведени от модела, от които шест бройки принадлежат на султанското семейство на Бруней.[24] След като султана отказва доставката на кола номер четири, Дик Маркони купува автомобила от Уилямс.[24] Модел номер четири в момента е изложен в музея Маркони в Тъстин, Калифорния.[24][25] Ferrari FX има максимална скорост от 330 km/h.[24]

FZ93[редактиране | edit source]

FZ93 на фестивала на скоростта в Гудууд през 2010 г.

FZ93 (Formula Zagato '93) е проектиран от Ерколе Спада и е продължение на серията от специалните Ferrari-та на Загато.[26]


F90[редактиране | edit source]

След почти 18 години, Ferrari признават съществуването на F90 и това, че са направени шест бройки, специално за султана на Бруней през 1988 г. Малък пасаж от отчета на Ferrari за 2005 г. показва впечатляваща поръчка на шест специални суперавтомобила, които били много по-различни от всичко, което Ferrari са произвеждали.

Проектът е ръководен от Енрико Фумия, ръководител на отдел "Изследвания и разработки" в Пининфарина. По онова време, проектът е строго секретен, толкова много, че дори Ferrari не знаели за съществуването му. Фумия направил дизайна на автомобила и казал, че името му - F90 е референция към това, че той е "Ферари на 90-те."

Всички шест бройки от F90, използвали шасита на Ferrari Testarossa, които Пининфарина използвали за да създадът изцяло ново купе и интериор върху тях. Двигателите били стандартните за Testarossa и развивали мощност от 395 к.с., но радиаторите на двигателите били преместени в предната част на автомобила.[27][28]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к Carfolio: Ferrari Testarossa. // Carfolio. Посетен на 2009-01-02.
  2. а б в г д е ж з и к Auto Editors of Consumer Guide. Ferrari Testarossa. // How Stuff Works. Посетен на 2009-01-03.
  3. а б в г д е ж з Perini, Giancarlo. Ferrari F512 M. // Car & Driver. January 1995. с. pgs. 128–130.
  4. а б в г д е ж Melissen, Wouter. 1984-1991 Ferrari Testarossa. // Ultimate car page. 2004-12-01. Посетен на 2009-01-02.
  5. а б в г д е ж з и Carfolio: Ferrari 512 TR. // Carfolio. Посетен на 2009-01-03.
  6. а б в г д е ж з и к Nerad, Jack. Ferrari Testarossa. // Driving Today. Посетен на 2009-01-02.
  7. Frank, Michael. Elton John's 'Red Devil' Ferrari Testarossa. // Forbes. 2006-06-04. Посетен на 2009-04-30.
  8. а б в Ferrari World: Testarossa (Flash). // Ferrari. Посетен на 2009-01-04. [мъртъв линк]
  9. а б в г д Testarossa Specifications. // Red-headed.com. Посетен на 2009-01-04.
  10. 1989 Road and Driver, Exotic Edition.
  11. Biggs, Henry. Top 10 Iconic 80s cars. // MSN Cars UK. 2006-03-06. Посетен на 2009-01-04.
  12. а б в г д Ferrari Testarossa Part 2: Testarossa Spider. // QV500.com. Посетен на 2009-01-04. [мъртъв линк]
  13. а б в г Testarossa Spider. // Red-headed.com. Посетен на 2009-01-04.
  14. 1986 Ferrari Testarossa Spyder | Reviews and Buyer's Guides | Sports Car Market - May 2004 issue. // Sports Car Market. Посетен на 2010-05-15.
  15. а б в г Melissen, Wouter. Ferrari 512TR. // Ultimate Car Pages. 2004-12-01. Посетен на 2009-01-04.
  16. а б в г д Ferrari World: 512 TR (Flash). // Ferrari. Посетен на 2009-01-04. [мъртъв линк]
  17. а б в г 512 TR Specifications. // Red-headed.com. Посетен на 2009-01-04.
  18. а б 1993 FERRARI 512 TR. // US National Highway Traffic Safety Administration recall no. 94V131000. CarFax. Посетен на 2009-01-03.
  19. а б Melissen, Wouter. Ferrari F512 M. // Ultimate Car Pages. 2005-01-01. Посетен на 2009-01-04.
  20. а б в г д е ж з и Carfolio: Ferrari F512 M. // Carfolio. Посетен на 2009-01-03.
  21. а б в г д е ж Ferrari World: F512 M (Flash). // Ferrari. Посетен на 2009-01-04. [мъртъв линк]
  22. http://jalopnik.com/5781765/the-sultan-of-bruneis-rotting-supercar-collection
  23. 1992 Colani Testa D Oro. // conceptcarz.com/vehicle. Посетен на 2010-04-25.
  24. а б в г д е 1995 Ferrari FX. // Supercars.net. Supercars.net. Посетен на 2012-07-21. For reasons we don't know, number four of seven was still being finished at Williams when the Sultan stopped his influx of cars and anything else expensive.
  25. 1996 Ferrari FX. // Marconi Automotive Museum. 2010. Посетен на 2012-07-21.
  26. Ferrari FZ93. // Supercars.net, 2004-03-01. Посетен на 2010-05-15.
  27. supercars.net. // Посетен на 2012-03-23.
  28. fumiadesign.com. // Посетен на 2012-03-23.