Авидя

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Авидя (санскрит; пали: avijjā; тибетска фонетика: ma rigpa) обикновено превеждана като „невежество“ или „заблуда“ в Будизма и Индуизма се дефинира по повече или по-малко различни начини. Авидя може да се дефинира в будистките учения като:

  • Неразбиране на четирите благородни истини
  • Фундаментално неразбиране на природата на реалността
  • Първата от 12-те нидани или звена на взаимозависимото възникване
  • Една от 3-те отрови на ума в школите на Махаяна Будизма
  • Една от шестте коренни клеши
  • Една от десетте самояни или окови в цикъла на живеенето в страдание
  • Еквивалентна на понятието Моха в Абхидарма ученията в Теравада (това е незнание, глупост)
  • Привичното възприемане на обект, субект и действие като три отделни и независими неща, а не като една неразделима цялост[1]

В контекста на 12-те нидани или зависими възниквания авидя обикновено е символизирана от човек, който е сляп или носи превръзка на очите.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Терминът vidyā в санскрит означава знание, мъдрост, знание на Ведите, духовно знание и мъдрост [2][3]. Представката a има смисълът на отрицание или в случая авидя означава „неспособност да се знае“, „незнание“ [3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Avidyā (Buddhism) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​