Габревци
| Габревци Габревци | |
| — село — | |
 | |
  Габревци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Конче |
| Надм. височина | 500 m |
| Население | 355 души (2002) |
| Пощенски код | 2424 |
| Габревци в Общомедия | |
Га̀бревци (на македонска литературна норма: Габревци) е село в югоизточната част на Северна Македония, част от община Конче.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в източната част на общината, в долината на Крива Лъкавица, десен приток на Брегалница. На Крива Лъкавица е изградено изкуственото езеро Мантово. Селото е на надморска височина от 500 m. От Радовиш е отдалечено 14 km. Землището му е 10,8 km2, от които гори 519,4 ha, обработваемо землище 323,9 ha и пасища 197,4 ha.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Към края XIX век Габревци е чисто българско село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 330 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Габревци (Gabrevtzi) има 360 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Габревци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В 1961 година селото има 458 жители. В 1994 година броят им се намалява на 368 жители, македонци.[1]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 416 | 461 | 458 | 436 | 413 | 401 | 368 | 355 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 355 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В началото на XX век в селото работи основно училище до IV отделение. Габревци е известно с изработката на качествени грънчарски произведения.[1]
Главната църква на селото е „Възнесение Господне“ („Свети Спас“), изградена до стара църква със същото име в руини. В селото има също църкви „Свети Димитър“ и „Света Петка“, а край него е манастирската „Свети Димитър“ и оброчището „Огнена Мария“.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Габревци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 15 ноември 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 – 139. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
| |||||||||||
