Горни Липовик
| Горни Липовик Горни Липовиќ | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Горни Липовик | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Конче |
| Надм. височина | 843 m |
| Население | 163 души (2002) |
| Пощенски код | 2424 |
| Горни Липовик в Общомедия | |
Горни Липовик (на македонска литературна норма: Горни Липовиќ) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено по горното течение на Крива Лъкавица, в югозападната падина на планината Смърдешник, на надморска височина от 740 m. От град Радовиш е отдалечено на 19 km. Землището му е 18 km2, от които гори 1,106,8 ha, обработваемо землище 298,6 ha и пасища 182,3 ha.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Към края XIX век Горни Липовик е чисто българско село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1877 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 420 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Липовик (Gorno-Lipovik) има 584 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Липовик (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Горни Липовник живеят 13 турци и 398 българи.[6]
В началото на XXI век в селото работи основно училище до IV клас. Църквата „Свети Георги“ е от 1877 година, обновена в по-ново време. Освен нея селото има и параклис „Свети Илия“.[1]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 407 | 422 | 377 | 439 | 310 | 182 | 176 | 163 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 162 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горни Липовик
Васил Николов Липовиклията – Юрука, деец на ВМОРО от Горни или Долни Липовик, умрял в затвора преди 1918 г.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Горни Липовиќ // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-17. Посетен на 16 ноември 2018.
- ↑ Ињевско-конченска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 – 139. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
| |||||||||||
