Искреност
Искреността е добродетелта на този, който общува и действа в съответствие със своите чувства, убеждения, мисли и желания.[1][2]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Оксфордският речник на английския език и повечето учени посочват, че думата произлиза от лат. sincerus, което означава чист, непорочен. Sincerus може да означава „един растеж“ (който не е смесен), от sin (един) и crescere (да расте)[3]. Crescere е сродно и с Ceres (Церера – богинята на зърното), както и с cereal (зърнени култури)[4].
Според Речника на американското наследство на английския език[5], латинската дума sincerus се извлича от индоевропейски корен sm̥kēros, получен на свой ред от нулева степен на sem (един) и суфикс, удължен е-клас на kep (растат), генерирайки основния смисъл на един растеж, следователно чист, несмесен.
Полемика[редактиране | редактиране на кода]
Друга версия за произхода на думата е от лат. sine (без) и cera (восък). Според едно популярно обяснение, непочтените скулптори в Рим или Гърция покриват недостатъци в работата си с восък, за да заблудят зрителя. Ето защо, скулптура „без восък“ би означавало, честност, искреност в своето съвършенство[6].
В западните общества[редактиране | редактиране на кода]
Първо обсъждана от Аристотел в неговата Никомахова етика, искреността се появява отново, за да се превърне в идеал (добродетел) в Европа и Северна Америка през 17 век, а придобива значителен импулс по време на Романтизма, когато за първи път е чествана като художествен и социален идеал. В средата до края на 19 век, в Америка искреността е идея, отразена в маниерите, прическите, женските рокли и литературата на времето.
Искреността е под атака от няколко съвременни разработки, като например психоанализата и постмодерни тенденции като деконструкция. Някои учени разглеждат искреността повече като конструкция, отколкото като морална добродетел, въпреки че всяка добродетел може да се тълкува като „обикновена конструкция“, вместо действително явление. Тъй като познаването на себе си винаги е субективно, философът Хари Франкфурт твърди, че „самата искреност е глупости“ („sincerity itself is bullshit“)[7].
Аристотелов възглед[редактиране | редактиране на кода]
Според Аристотел честността, или искреността, е желаното средно значение между недостига на ирония или лично осъждания излишък на самохвалство"[8][9].
В Конфуцианските общества[редактиране | редактиране на кода]
Отвъд Западната култура, искреността е специално разработена като добродетел в конфуцианските общества (Китай, Корея и Япония). Концепцията на Cheng (誠,诚), като изложение на двама от конфуцианските класици – на Da Xue и Zhong Yong, обикновено се превежда като искреност. Както на Запад, терминът предполага съгласуваност на признанието и вътрешното чувство, но вътрешно чувство на свой ред е идеално отзивчиво към ритуалното благоприличие и социалната йерархия. По-конкретно, конфуцианското „Аналекти“ изразява следното изявление в Глава I: „Дръж верността и искреността като първите принципи. Тогава няма да имаш приятели, които да не бъдат като теб (всички приятели биха били лоялни, като теб самия). Ако направите грешка, не се страхувайте да я поправите.“
По този начин, дори и днес, мощен лидер ще хвали лидери на други сфери, като „искрени“ до степен, че те знаят мястото си в смисъла на изпълнение на роля в драмата на живота. На японски характера ченг (chéng) може да се произнесе макото (makoto) и носи още по-силно чувство за лоялно признание и вяра.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ РБЕ
- ↑ „Искрен“ в РБЕ
- ↑ sincerity – Search Online Etymology Dictionary
- ↑ Bob Edwards. Origin of the word cereal. National Public Radio (NPR). Show: Morning Edition (11:00 AM on ET) October 21, 1999.
- ↑ ker-2. The American Heritage® Dictionary of the English Language: Fourth Edition. 2000. // bartleby.com. Архивиран от оригинала на 2007-10-17. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ Trilling, Lionel. Sincerity and Authenticity. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1972. с. 12 – 13.
- ↑ Frankfurt, Harry G. On bullshit. Princeton, NJ, Princeton University Press, 2005. ISBN 9780691122946. OCLC 56632137.
- ↑ SparkNotes: Nicomachean Ethics: Book IV
- ↑ Aristotle. The Nicomachean Ethics // Wordsworth Editions, 12 January 1996.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sincerity в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
