Оля Стоянова

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оля Стоянова
Родена14 септември 1977 г. (46 г.)
Професияписателка, поетеса, журналистка
Националност България
Жанрстихотворение, разказ, роман, драма
Награди„Веселин Ханчев“ (1999)
„Дора Габе“ за млади поетеси (2000)
„Рашко Сугарев“ (2011)
„Добромир Тонев“ (2011)
„Наум Шопов“ (2012)
„Петър Ковачев“ (2012)
„Николай Кънчев“ (2013)
„Иван Николов“ (2013)
„Аскеер“ (2014), (2018)
СъпругЖивко Джаков

Оля Стоянова е българска писателка, поетеса и журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Оля Стоянова е родена на 14 септември 1977 г. в София. Доктор е по журналистика. Преди това завършва магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. 10 години работи като журналист във в. „Дневник“. От 2022 г. е главен редактор на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио. Автор и водещ е на предаването "А сега накъде".

Автор е на единадесет книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Текстовете ѝ са превеждани на английски, немски, сръбски, македонски, унгарски, полски, руски, чешки, португалски, словашки, арабски, турски и испански език. Има много награди за поезия, проза, драматургия и журналистика.

Два пъти е носител на наградата за драматургия „Аскеер“ – през 2014 г. за пиесата "Покана за вечеря", която от 10 години се играе на сцената на Театър "София", и през 2018 г. – за пиесата "Цветът на Дълбоките води", която от 7 години е на сцената на Народния театър "Иван Вазов". В Народния театър е поставена още една нейна пиеса – "Страх за опитомяване" (септември, 2020 г.).

Пиесата на Оля Стоянова „Покана за вечеря“ печели Втория явен конкурс на Театър „София“ за написване на съвременна българска пиеса. Премиерата на „Покана за вечеря“ е на 13 март 2014 г. в Театър „София“ и е дело на творческия екип Тея Сугарева (режисьор), Каролина Далкалъчена (сценография) и Александър Костов (композитор).

От януари 2013 г. пиесата на Оля Стоянова „Малки ритуали за сбогуване“ се играе на сцената на ДТ „Никола Вапцаров“ в Благоевград, поставена от Явор Веселинов.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Печелила е награди за поезия, проза, драматургия и журналистика:

  • 1999 – Първа награда за поезия от Националния поетически конкурс „Веселин Ханчев“, приз „Златното яйце“,
  • 2000 – Първа награда за поезия в конкурс „Дора Габе“,
  • 2000 – Първа награда за поезия, конкурс на издателство „Мисъл“ и ЮНЕСКО,
  • 2002 – Първа награда от конкурса за поезия, организиран от в. „Литературен вестник“ и Младежки дом – Русе,
  • 2003 – Първа награда за белетристика в Национален студентски конкурс – Шумен,
  • 2011 – Първа награда от Националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“[1],
  • 2011 – Първа награда от Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“[2],
  • 2012 – Първа награда от Първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда „Наум Шопов“ за пиесата „Малки ритуали за сбогуване“[3],
  • 2012 – Първа награда за драма в националния конкурс „Петър Ковачев“ в Плевен[4],
  • 2012 – Наградата на Театър „София“ в конкурса за съвременна българска пиеса[5][6],
  • 2013 – Отличие в конкурса за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ в Плевен[7],
  • 2013 – Наградата за оригинален авторски текст на детска пиеса – фестивал „Михаил Лъкатник“, Ямбол,
  • 2013 – Първа награда за поезия на името на „Сирак Скитник“ – БНР, Благоевград,
  • 2013 – Носител на наградата „Николай Кънчев“[8][9][10],
  • 2013 – Носител на националната награда „Иван Николов“ (заедно с Йордан Ефтимов)[11][12][13],
  • 2014 – Носител е на наградата за драматургия „Аскеер“ за пиесата „Покана за вечеря“[14],
  • 2014 – Първа награда за поезия от Националния конкурс „От заник слънце озарени, алеят морски ширини“, Поморие[15].
  • 2015 – Първа награда за оригинална куклена пиеса за възрастни, Сдружение „Пиеро“ и Куклен театър – Стара Загора
  • 2018 – Носител е на наградата за драматургия „Аскеер“ за пиесата „Цветът на дълбоките води“
  • 2021 - Голямата награда за съвременна българска драматургия "Иван Радоев", Плевен.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Фотографии (2000), издание на Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“
  • Проза, Пловдив: Жанет 45, 2002, 59 с. [16]
  • Пътна карта, Русе: Авангард принт, 2003, 45 с.
  • Улица „Щастие“, Пловдив: Жанет 45, 2013, 84 с. [17][18][19]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Лични географии, роман, Пловдив: Жанет 45, 2005, 178 с. [20]
  • Какво сънуват вълците, разкази, София: Сиела, 2011, 148 с. [21][22]
  • Висока облачност, разкази, Пловдив: Жанет 45, 2017, 168 с.

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

Малки ритуали за сбогуване. Пиеси. София: Black Flamingo Publishing, 2015, 248 с.

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Пътеводител на дивите места, Пловдив: Жанет 45, 2011 (в съавторство с Живко Джаков)[23]
  • Смелостта да бъдеш родител, София: Действие, 2021.
  • Пътеводител на хубавите места. Пловдив: Жанет 45, 2021

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Връчване на наградата „Рашко Сугарев“ за 14-и път“ Архив на оригинала от 2017-09-01 в Wayback Machine., сайт на НДФ „13 века България“, 19 април 2011 г.
  2. ↑ „Оля Стоянова с Националната награда за поезия „Добромир Тонев“, „Културни новини“, 25.03.2011 г.
  3. ↑ „Малки ритуали за сбогуване“, „Факел“, 21 май 2012 г.
  4. ↑ Милена Милева, „Горе ръцете!“ под лашкането на полилея и бедните души“, в. „24 часа“, 27 юни 2013 г.
  5. ↑ „Резултати от втория явен конкурс на Театър „София“ за написване на съвременна българска пиеса“ Архив на оригинала от 2013-12-07 в Wayback Machine., сайт на театър „София“.
  6. ↑ Бистра Величкова, „Оля Стоянова спечели конкурса на Театър „София“ за съвременна пиеса“, „Offnews“, 12 декември 2012 г.
  7. ↑ Николай Колев, „Връчиха Голямата награда на международния конкурс „Иван Радоев“, Дарик Плевен, 30 март 2013 г.
  8. ↑ „Оля Стоянова е новият носител на Наградата за поезия Николай Кънчев 2013“, блог „Поетичен Никулден“, 9.12.2013.
  9. ↑ „Оля Стоянова с Наградата за поезия „Николай Кънчев“ 2013“, електронен бюлетин „Културни новини“, 9.12.2013.
  10. ↑ „Улица „Щастие“ донесе на Оля Стоянова награда на името на Николай Кънчев“, в. „Дневник“, 9.12.2013.
  11. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов спечелиха наградата за поезия „Иван Николов“, в. „Дневник“, 20 декември 2013 г.
  12. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.
  13. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“, „Кафене.бг“, 20 декември 2013 г.
  14. ↑ „Наградите „Аскеер 2014“, сайт на Театър „Българска армия“, 25 май 2014 г.
  15. ↑ Мария Коева, „Приключиха „Яворовите дни“ Архив на оригинала от 2014-08-09 в Wayback Machine., pomorie.bg, 21 юли 2014 г.
  16. ↑ Пламен Антов, „Отвъд всекидневното: бит и мит в поезията на Оля Стоянова“. – рец. в „Литературен вестник“, 19 – 25.3.2003, бр. 11, с. 6 – 10.
  17. ↑ Откъс от стихосбирката „Улица „Щастие“ на Оля Стоянова, в. „Дневник“, 16 ноември 2013 г.
  18. ↑ „Оля Стоянова: Отивам на театър, ако утре свърши светът“, интервю на Милена Милева, в. „Труд“, 5 ноември 2013 г.
  19. ↑ Катя Атанасова, „Думи, които тежат“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 10.12.2013.
  20. ↑ Оля Стоянова, „Лични географии“ (роман), в електронния портал Словото.
  21. ↑ Милена Милева, „Какво сънуват вълците“, отзив във в. „24 часа“, 21.10.2011 г.
  22. ↑ Оля Стоянова, 3 разказа от сборника на Оля Стоянова „Какво сънуват вълците“, електронно списание Факел, 08.04.2013 г.
  23. ↑ „Оля Стоянова и Живко Джаков“, интервю за Sofia Live, 6 февруари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оля_Стоянова&oldid=12207658“.