Опероса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Oпероса Черна гора Опера Фестивал в крепостта Канли Кула, Херцег Нови, Черна гора

„Опероса“ е ежегоден фестивал за класическа музика и опера, провеждан в България, Сърбия и Черна гора.

Посветен основно на операта, фестивалът включва концерти, оркестрова, камерна, вокална и инструментална музика. Опероса развива своята дейност в България, Сърбия и Черна гора с основно събитие оперен фестивал в Херцег Нови в Черна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Част от декора за операта „Дон Джовани“ в Евксиноград през 2007 г.

Основан е от финландската певица мецосопрано Катрин Хаатая през 2006 г.[1]

Първият фестивал на открито стартира през юни 2007 г. във Варна, България, в градината на двореца Евксиноград с операта „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт[2][3]. През следващата година фестивалът се провежда в София в Националния театър „Иван Вазов“. Завръща се в Евксиноград през 2009 и 2010 г. с изпълнения на „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк и операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно[4][5][6].

През 2011 г. „Опероса“ за първи път представя опера в Младежкия център в Белград. Изданието от 2012 г. е посветено на бароковата опера, провеждат се серии от семинари, майсторски класове и представления на операта „Пимпиноне“ от Телеман във фондация „Коларац“ в Белград, както и в „Бетахаус“ в София. През 2013 г. Опероса участва в Нощта на културата в Херцег Нови, Черна гора.

2014 г. Опероса представя за първи път международна опера в Черна гора. [7][8][9][10] Фестивалът „Опероса“ се провежда в стария град на Херцег Нови, в крепостите Форте Маре и на открито в амфитеатъра на крепостта Канли Кула[11][12][13].

Образователната програма Опероса Академия стартира през 2012 г. в България, Сърбия и Черна гора. Обучението се провежда през цялата година, за млади оперни певци и музиканти с класическа музика, изпълнители и майсторски класове, семинари и малки опери. Подпомагат се млади творци с награди и стипендии.

Опероса си сътрудничи с международни оперни организации, като Aix-en-Provence Festival, Queen Elisabeth Music Chapel, Aldeburgh Music Helsinki Festival, La Monnaie, Dutch National Opera и Calouste Gulbenkian Foundation чрез ENOA мрежа от европейски оперни академии.[14] През 2017 г. Опероса бе одобрена за съфинансиране от програмата на Европейския съюз за култура „Творческа Европа“ (Creative Europe). Проектът YOUNG@OPERA е създаден от Опероса в сътрудничество с партньорите община Херцег Нови и фондация „Илия М. Коларац“ с участия в Черна гора, Сърбия и България.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Сред професионалистите в областта на операта, които са работили с Опероса, са: мецосопраното Дженифър Лармор, сопраното Дарина Такова, алтът Марияна Миянович, мецосопраното Катрин Хаатая, сценографът Джейми Вартан, режисьорът Джон Ла Бушардие, режисьорът Мартин Лойд-Евънс, режисьорът и дизайнер Тим Хопкинс, режисьорът Ашли Дийн, режисьорът Сет Йора, органистът и клавесинист Джеръми Джоузеф, диригентите Ералдо Салмиери и Предраг Госта, Саймън Кордер (осветление и сценография), Доменико Франчи (костюми и декори), Корделия Крисхолм (костюми и декори), Кевин Трейси (осветление), Софийският симфоничен оркестър, камерният оркестър на Варненската филхармония, Черногорският симфоничен оркестър и др.

Оперни продукции[редактиране | редактиране на кода]

Други медии[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Опероса издава CD под името „Перле“ заедно с „Орфей мюзик“[15] В него са представени произведения на в. А. на Моцарт, Дж. Росини, г. Е. Хендел, A. Вивалди и Джулио Каччини в изпълнение на Софийския симфоничен оркестър заедно с диригент Найден Тодоров, мецосопрано Катрин Хаатая, китара Росен Балкански и чембало Магдалена Василева.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Операта като модерен бизнес проект // manager.bg. Посетен на 2 април 2015.
  2. Operosa – „Don Giovanni“ // operosa.org. Архивиран от оригинала на 2016-08-13. Посетен на 2 април 2015.
  3. "Дон Жуан" открива „Опероса Евксиноград“ // ibox.bg. Посетен на 2 април 2015.
  4. Predstaviat Romeo i Julieta na opernia festival Operosa, news.varna24.bg. 28 април 2010
  5. Гергана Христова. "Опероса" подготвя четвърти сезон на фестивала в Евксиноград // sliven-news.com. Архивиран от оригинала на 2015-06-23. Посетен на 2 април 2015.
  6. Откриват четвъртия сезон на оперния фестивал „Опероса“ в двореца „Евксиноград“ край Варна // moreto.net. Посетен на 2 април 2015.
  7. Luxury Collection July, 2014 theluxurycollection.me // Архивиран от оригинала на 2018-11-11. Посетен на 2016-12-14.
  8. Ashutosh Khandekar, Rhinegold Publishing[неработеща препратка], January 2015
  9. RTCG – Radio Televizija Crne Gore – Nacionalni javni servis: Kulturna galaksija: Birajte ljubav ili mržnju // RTCG – Radio Televizija Crne Gore – Nacionalni javni servis. Посетен на 2 април 2015.
  10. Savremeni Romeo i Julija // ZRCALO. Посетен на 2 април 2015.
  11. rgd.rhinegold.co.uk, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304073039/http://rgd.rhinegold.co.uk/Magazines/ON/2015/June/ON-June2015/index.html, посетен на 14 декември 2016 
  12. Mocartov-spektakl-u-Kanli-22-avgusta- // Kulinovosti.rs. Посетен на 21 юли 2015.
  13. mocartova-opera-cosi-fan-tutte-na-kanli-kuli // kolektiv.me. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 16 юли 2015.
  14. Ópera. Um mestre e oito alunos numa semana de afinações // ionline.pt. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 11 юни 2015.
  15. www.orpheus-music.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Operosa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​