Турилик

	Турилик
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:	Туриликови (Burhinidae)
род:	Турилици (Burhinus)
вид:	Турилик (B. oedicnemus)
	Научно наименование
	Burhinus oedicnemus (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Турилик в Общомедия
	[ редактиране ]

Туриликът^[3]^[4] (Burhinus oedicnemus), също сивоок или жълтоок дъждосвирец,^[4] е птица от семейство Туриликови (Burhinidae). Среща се и в България, където е уязвим вид, включен в Червената книга на България^[4] и в Закона за биологичното разнообразие.^[3]

Физически характеристики

Дължина на тялото 41 – 43 cm. Размах на крилата 81 – 87 cm. Среща се предимно привечер, сутрин рано и нощем, рядко денем. Лети и бяга добре. Излита след леко разбягване. Има характерна външност, която го отличава от другите дъждосвирцови птици. Общата му сивокафява окраска е с тъмни продълговати резки. Очите са големи, жълти. Клюнът в основата си е жълт, на върха черен. Краката са жълти. При полет на крилете се виждат две бели ивици, а след кацане се вижда едната. Глас — продължителен и звънтящ „тур-ли, буули, були були, туру-туру лик“, който през брачния период се чува непрекъснато нощем.

Разпространение

Гнезди петнисто от Пиренейския полуостров и Англия на изток до Волжко-Уралското междуречие, на север до бреговете на Балтийско море, Средна Украйна. На юг до Средиземно море. Зимува на Пиренейския и Арабския полуостров, в Северна и Средна Африка.

В България гнезди по Черноморието, най-много в Добруджа, по-рядко във вътрешността на Южна България. Ежегодно в страната мътят 30-60 птици.

Начин на живот и хранене

Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери, дребни гризачи.

Размножаване

Моногамни. Двойките се оформят април – май. Снасят яйцата направо на земята или в леко утъпкана трапчинка. Мътилото е от 2-3 яйца.

Източници

↑ Burhinus oedicnemus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Турилик. Посетен на 25 март 2012
↑ ^а ^б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-25.
↑ ^а ^б ^в Мичев, Таню; Петров, Цено. Турилик // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-24.

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Burhinus oedicnemus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Турилик. Посетен на 25 март 2012

[:0-3] а ^б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-25.

[чкб-4] а ^б ^в Мичев, Таню; Петров, Цено. Турилик // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-24.

[1]

[2]

[3]

[4]