Фридрих Шилер

Фридрих Шилер Johann Christoph Friedrich von Schiller
немски поет, историк и драматург
Портрет от Лудовике Зимановиц (1794)
Роден	10 ноември 1759 г. Марбах, Германия
Починал	9 май 1805 г. Ваймар, Германия
Погребан	Ваймар, Федерална република Германия
Религия	лутеранство
Учил в	Йенски университет
Активен период	от 1789 г. до 1805 г.
Работил в	Йенски университет
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Фридрих Шилер в Общомедия

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (на немски: Johann Christoph Friedrich von Schiller), познат като Фридрих Шилер, е немски поет, историк и драматург.

Живот

Шилер е роден в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия в областта около Щутгарт, бивша Швабия). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсруе Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.

Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса „Разбойници“, разказваща за група наивни революционери и техният трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление "Бурни устреми".

Файл:Hetsch1.jpg

Шилер като полкови лекар 1781/1782.
Портрет от Филип Фридрих Хеч

През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.

След представлението на „Die Räuber“ („Разбойници“) в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и идва през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.

Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст вследствие на белодробна туберкулоза.

В чест на поета литературни и културни награди "Фридрих Шилер" учредяват през 1920 г. швейцарската фондация "Шилер", през 1954 г. град Манхайм, а през 1955 г. провинция Баден-Вюртемберг.

Поезия

Бюст на Шилер от Теодор Вагнер

Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване да красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството. По-значимите му поетически творби са „Боговете на Гърция“ (1788), „Творците“ (1789), „Поезията на живота“  1795), „Идеалът и животът“ (1795), „Разходка“ (1795), „Жалбата на Церера“ (1796), „Златната чаша“ (1797), „Ръкавицата“ (1797), „Пръстенът на Поликрат“ (1797), „Жеравите на Ивик“ 1797), „Боят със змея“ (1798), „Поръчителството“ (1798), „Елевзински празник“ (1798), „Песен на камбаната“ (1799), „Касандра“ (1802), „Победен празник“ (1803) и др. Прочутата му „Ода на радостта“ (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен - днес официален химн на Европейския съюз.

Философски трудове

Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) — човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода — занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ — за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктът за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея.

Статуя на Гьоте и Шилер във Ваймар

Медицински трудове

Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината и по-специално с душевните болести.Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен "За философията на физиологията", както и в "По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа" (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на (творческия) труд и той за първи път формулира понятието трудотерапия (Beschāftigungsttherapie).

По-важни произведения

Драми

• Die Räuber, 1781
• Kabale und Liebe, 1783
• Die Verschwörung des Fiesco zu Genua, 1784
• Don Karlos, 1787/88
• Wallenstein - Trilogie, 1799
• Maria Stuart, 1800
• Die Jungfrau von Orléans, 1801
• Turandot, 1801
• Die Braut von Messina, 1803
• Der Neffe als Onkel, 1803
• Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen, Lustspiel, 1803
• Wilhelm Tell, 1803/04
• Demetrius (unvollendet), 1805

Стихотворения и балади

• Ode an die Freude, 1786
• Resignation, 1786
• Das verschleierte Bild zu Sais, 1795
• Die Teilung der Erde, 1795
• Der Handschuh, 1797
• Der Taucher, 1797
• Die Kraniche des Ibykus, 1797
• Ritter Toggenburg, 1797
• Der Ring des Polykrates, 1798
• Der Kampf mit dem Drachen, 1798
• Die Bürgschaft, 1798
• Das Lied von der Glocke, 1799
• Nänie, 1800
• Der Antritt des neuen Jahrhunderts, 1800
• Das Siegesfest, 1803
• Die Huldigung der Künste, 1804

Философски съчинения

• Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen, 1792
• Augustenburger Briefe, 1793
• Über Anmut und Würde, 1793
• Kallias-Briefe, 1793
• Kallias oder Über die Schönheit, 1793
• Die Horen, 1795
• Über die ästhetische Erziehung des Menschen, 1795
• Über naive und sentimentalische Dichtung, 1795
• Kleinere prosaische Schriften, 1801

Исторически трудове

• Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung, 1788
• Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?, Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790
• Geschichte des dreißigjährigen Krieges, 1790

Източници

Тази статия се основава отчасти на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов

Шаблон:De икона Wikipedia

Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE

Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org

Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana

Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin