Хуго фон Хофманстал

Хуго фон Хофманстал Hugo von Hofmannsthal
поет, романист и драматург
Роден	1 февруари 1874 Виена, Австроунгария
Починал	15 юли 1929 Родаун край Виена
Погребан	Виена, Австрия
Религия	Католическа църква
Учил във	Виенски университет
Псевдоним	Loris Theophil Morren
Семейство
Деца	3
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Хуго фон Хофманстал в Общомедия

Хуго фон Хофманстал (на немски: Hugo von Hofmannsthal) е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург, роден във Виена в семейството на банкер от стар аристократичен род.

Живот

Хофманстал завършва елитната Академична гимназия във Виена, където изучава италиански, френски, английски, латински и гръцки. Под влиянието на Фридрих Ницше започва да публикува (под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Хофманстал следва право във Виенския университет, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при драгунския полк в Брюн (днес Бърно). После Хофманстал записва френска филология и завършва с докторат. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с Райнер Мария Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.

Хофманстал като млад (1893)

Творчество

Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния "югендстил", е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на "уморената кръв", той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за "чисто изкуство" . Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба "пре-екзистенция", която в сблъсъка с живота и в резултат на "деяния и страдания" се превръща в осъзната "екзистенция". Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери - в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ.

Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма "Вчера" (1891), последвана от "Смъртта на Тициан" (1892), "Безумецът и смъртта" (1893) и "Жена на прозореца" (1897), а също "Избрани стихове" (1903) и повестта "Жената без сянка" (1919).

По-важни произведения

Драми

• 1892: Der Tod des Tizian
• 1893: Der Tor und der Tod
• 1893: Idylle
• 1897: Der weiße Fächer
• 1897: Der Kaiser und die Hexe
• 1897: Das kleine Welttheater
• 1897: Die Frau im Fenster
• 1899: Das Bergwerk zu Falun
• 1904: Elektra
• 1906: Ödipus und die Sphinx
• 1911: Jedermann
• 1921: Der Schwierige
• 1922: Das Salzburger Große Welttheater
• 1923/25: Der Turm (1. Fassung)
• 1923: Der Unbestechliche
• 1927: Der Turm (3. Fassung)

Либрета

Музиката към всички либрета е на Рихард Щраус

• 1908: Elektra
• 1911: Der Rosenkavalier
• 1912: Ariadne auf Naxos
• 1913: Die Frau ohne Schatten
• 1928: Die ägyptische Helena
• 1929: Arabella

Разкази и диалози

• 1895: Das Märchen der 672. Nacht
• 1899: Reitergeschichte
• 1900: Erlebnis des Marschalls von Bassompierre
• 1902: Ein Brief (Brief des Lord Chandos an Francis Bacon)
• 1903: Das Gespräch über Gedichte
• 1907: Die Wege und die Begegnungen
• 1907-08: Die Briefe des Zurückgekehrten
• 1910: Lucidor. Figuren zu einer ungeschriebenen Komödie
• 1911: Das fremde Mädchen
• 1919: Die Frau ohne Schatten
• 1925: Reise im nördlichen Afrika

Роман (фрагмент)

• 1932: Andreas oder Die Vereinigten

Статии, есета, речи

• 1891: Zur Physiologie der modernen Liebe
• 1896: Poesie und Leben
• 1904: Über Gedichte
• 1907: Der Dichter und diese Zeit
• 1914: Appell an die oberen Stände
• 1915: Krieg und Kultur
• 1915: Wir Österreicher und Deutschland
• 1916: Österreich im Spiegel seiner Dichtung
• 1917: Preuße und Österreicher
• 1917: Die Idee Europa
• 1922: Gedichte
• 1922-27: Neue Deutsche Beiträge
• 1926: Früheste Prosastücke
• 1927: Wert und Ehre deutscher Sprache
• 1927: Das Schrifttum als geistiger Raum der Nation

Стихотворения

• 1922: Gedichte

Влияние

В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.

Хуго фон Хофманстал

   ДВАМАТА

Тя стискаше бокала в крехка длан

- А устните и се топяха в блян -,

Тъй леко, сигурно вървеше тя,

Че даже капчица не се разля.

Тъй лека, с мощ бе неговата длан:

Той яздеше пламтящ жребец умело

И с жест небрежен го застави смело

Да спре треперещ като закован.

Но щом от нейната гореща длан

Пое бокала лек, за миг в тъмата

Той тежък стана за една ръка,

Понеже двама тръпнеха така,

Че всяка длан протегна се без свян -

И тъмно вино плисна на земята.

(1896)

В превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Хофманстал, в превод на Венцеслав Константинов

Шаблон:De икона Wikipedia

Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE

Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org

Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin