Ернст Щадлер: Разлика между версии
| Ред 49: | Ред 49: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/stadle_e/stadler.htm#x Поезия от Ернст Щадлер], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/stadle_e/stadler.htm#x Поезия от Ернст Щадлер], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
||
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Ernst_Stadler Wikipedia] |
|||
{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=564&autor_vorname=+Ernst&autor_nachname=Stadler&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE] |
|||
{{de икона}} [http://www.zeno.org/Literatur/M/Stadler,+Ernst Werke bei Zeno.org] |
|||
{{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/autors.html?print Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 19:54, 14 ноември 2007
| Ернст Щадлер | |
| немски поет и критик | |
| Ernst_Stadler.jpg | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Работил в | Оксфордски университет |
| Ернст Щадлер в Общомедия | |
Ернст Щадлер (на немски: Ernst Stadler) е немски поет, критик, есеист и преводач, роден в Колмар, Елзас, на границата между Германия и Франция.
Живот
Щадлер израства в семейството на прокурор и настоятел на Щрасбургския университет. Следва германистика, романистика и сравнително езикознание в университетите на Щрасбург и Мюнхен.
Съвсем млад Щадлер публикува стихове и критически статии върху съвременната му немска литература - главно в експресионистичното списание "Ди Акцион". Влияние му оказват Фридрих Ницше, Рихард Демел, Детлев фон Лилиенкрон и Арно Холц. След доброволна едногодишна военна служба в Елзаската полева артилерия в Щрасбург Щадлер подхваща академично поприще. През 1906 г. прави докторат върху "Парцифал" на Волфрам фон Ешенбах и получава стипендия от Оксфордския университет, където подготвя хабилитационен труд върху "Виланд и неговите преводи на Шекспир" (1910). Поетът получава покана и става доцент, а скоро след това и професор по германистика в Свободния университет в Брюксел. Предложената му професура в Торонто, Канада е осуетена от избухването на Първата световна война. Преди да бъде мобилизиран, Щадлер успява да изнесе две лекции в Щрасбург, където се сближава с философа и социолога Георг Зимел. Поетът намира смъртта си като артилерийски офицер още в първите дни на сраженията в Белгия.
Творби
Ранните неоромантически творби на Ернст Щадлер, събрани в книгата му "Прелюдии" (1904), възникват като отзвук на естетическите светове на Стефан Георге и Хуго фон Хофманстал, но също и под влиянието на Уолт Уитман и на френските символисти. Постепенно поезията на Щадлер се изпълва със социален патос и жизнеутвърждаване в стремежа му към духовно обновление на модерния човек и културно сътрудничество между европейските народи - особено между Германия и Франция. Най-значимата стихосбирка на Ернст Щадлер носи заглавието "Бунт" [1] (1914) в стила на ранния експресионизъм, чиито изявени представители наред с него стават Георг Хайм и Георг Тракл. "Аз съм само пламък, жажда и вик, и пожар..." изрича Щадлер в характерния за него дълъг поетичен слог.
- Ернст Щадлер
- ТЕЖКА ВЕЧЕР
- Вратите на небето са отворени за мрака,
- Безшумно се излива той, като в бездънен кратер
- Страната смачква. Сенките напират като вятър
- От рохкавите, с нощ налети, пори на земята.
- Тополите, едва докоснати от слънце в зрака,
- Напомнят черни кръстове, побити сред полето.
- Нивята се простират сиви - грозни, страховити.
- Нощта струи от облачните ями, над гората
- Повяват вече хладни вихри, в сумрака превити
- Зелени върбалаци, в тях издъхва, хъхри, ето,
- Оцъкля се последният светлик.
- (1914)
- В превод на Венцеслав Константинов
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Ернст Щадлер, в превод на Венцеслав Константинов
Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin