Ернст Щадлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ернст Щадлер
Ernst Stadler
Ernst Maria Richard Stadler.jpg
Роден 11 август 1883 г.
Починал 30 октомври 1914 г. (31 г.)
Професия поет, критик, есеист, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Ернст Щадлер в Общомедия

Ернст Щадлер (на немски: Ernst Stadler) е немски поет, критик, есеист и преводач, роден в Колмар, Елзас, на границата между Германия и Франция.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Щадлер израства в семейството на прокурор и настоятел на университета в Щрасбург (днес Страсбург). Следва германистика, романистика и сравнително езикознание в университетите на Щрасбург и Мюнхен.

Съвсем млад Щадлер публикува стихове и критически статии върху съвременната му немска литература – главно в експресионистичното списание „Ди Акцион“. Влияние му оказват Фридрих Ницше, Рихард Демел, Детлев фон Лилиенкрон и Арно Холц. След доброволна едногодишна военна служба в Елзаската полева артилерия в Щрасбург Щадлер подхваща академично поприще. През 1906 г. прави докторат върху „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах и получава стипендия от Оксфордския университет, където подготвя хабилитационен труд върху „Виланд и неговите преводи на Шекспир“ (1910).

„Бунт“ (1914)

Поетът получава покана и става доцент, а скоро след това и професор по германистика в Свободния университет в Брюксел. Предложената му професура в Торонто, Канада е осуетена от избухването на Първата световна война. Преди да бъде мобилизиран, Щадлер успява да изнесе две лекции в Щрасбург, където се сближава с философа и социолога Георг Зимел. Поетът намира смъртта си като артилерийски офицер още в първите дни на сраженията в Белгия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ранните неоромантически творби на Ернст Щадлер, събрани в книгата му „Прелюдии“ (1904), възникват като отзвук на естетическите светове на Стефан Георге и Хуго фон Хофманстал, но също и под влиянието на Уолт Уитман и на френските символисти. Постепенно поезията на Щадлер се изпълва със социален патос и жизнеутвърждаване в стремежа му към духовно обновление на модерния човек и културно сътрудничество между европейските народи – особено между Германия и Франция. Най-значимата стихосбирка на Ернст Щадлер носи заглавието „Бунт“ [1] (1914) в стила на ранния експресионизъм, чиито изявени представители наред с него стават Георг Хайм и Георг Тракл. „Аз съм само пламък, жажда и вик, и пожар...“ изрича Щадлер в характерния за него дълъг поетичен слог.


Тежка вечер


Вратите на небето са отворени за мрака,
Безшумно се излива той, като в бездънен кратер
Страната смачква. Сенките напират като вятър
От рохкавите, с нощ налети, пори на земята.

Тополите, едва докоснати от слънце в зрака,
Напомнят черни кръстове, побити сред полето.

Нивята се простират сиви – грозни, страховити.

Нощта струи от облачните ями, над гората
Повяват вече хладни вихри, в сумрака превити,
Зелени върбалаци, в тях издъхва, хъхри, ето,
Оцъкля се последният светлик.

1914 [2]


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Präludien (Gedichte, Straßburg 1909)
  • Fahrt über die Kölner Rheinbrücke bei Nacht (1913)
  • Der Aufbruch (Gedichte, Leipzig 1914)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „Послание“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Тежка вечер“ от Ернст Щадлер, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]