Национален дворец на културата: Разлика между версии

Национален дворец на културата
	Национален дворец на културата
	Bulgaria-Sofia-01.JPG Изглед към централния вход (северна фасада)
	Местоположение в Триадица
Вид	Многофукнкционална сграда
Местоположение	София, България
Архитект	Александър Баров и Иван Каназирев
Конструктор	Милчо Брайнов,; Богдан Атанасов;
Конструкция	смесена - стоманобетонова и стоманена
Изграждане	1978-1981 г.
Сайт	ndk.bg
	Национален дворец на културата в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:19, 19 май 2015

Национален дворец на културата (НДК) - най-големият мултифункционален комплекс в Югоизточна Европа

История

Файл:Opoznai-bg.gif

61. Национален дворец на културата

Националният дворец на културата (НДК) е открит през 1981 г. по повод честването на 1300 години от създаването на Българската държава. Архитекти на основната сграда са Александър Баров и Иван Каназирев, а на околното пространство - Атанас Агура. През 90-те години, непосредствено след смяната на политическия модел в страната, НДК губи значителна част от собствеността си, в т.ч. инфраструктура, търговски площи и паркинги. От 2011 г. НДК е преструктуриран в търговско дружество, чиято собственост е държавна. Издържа се от дейността си и не получава субсидии. През 2012 г. е оповестен и първият публичен финансов отчет на Двореца. Съществена част от приходите ежегодно се влагат в нови проекти и собствени културни събития.

Фестивалният и конгресен център (ФКЦ) е варненският клон на НДК. Създаден е през 1986 г. и постепенно се налага като център на някои от най–престижните събития в сферата на изкуството и културата. Тук, освен артистични мероприятия и фестивали, се провеждат и научни срещи, семинари и др. ФКЦ е лицето на България в такива престижни международни конгресни организации като ICCA, EFCT, AIPC и в единствената паневропейска верига от киносалони ЕВРОПА СИНЕМА към Европейския съюз (ЕС).

Ръководство

През месец май 2011 г. НДК започва да се управлява от Съвет на директорите (СД), а от декември 2014 г. изпълнителен директор на Двореца е Мирослав Боршош.

Към 2015 г. Съветът на директорите е в състав:

Валентин Кръстев – председател,

Мирослав Боршош - изпълнителен директор,

Оли Груева - втори изпълнителен директор,

Людмил Веселинов - член на СД,

Райна Гегова - член на СД.

Образци на изкуството в НДК и околното пространство

Емблема на НДК

Запазеният знак на двореца представлява жар-птица /феникс/, оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.

Символът на НДК

Знакът-символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 метра. ^[1]

Централно фоайе

В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане" и наричана "Майка България" (скулптор Димитър Бойков), която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. ^[1]

База

Основна статия: Национален дворец на културата

Разгърната площ, с която разполага НДК, е от 123 000 кв. м. на осем етажа, четири панорамни тераси и три подземни нива. Дворецът разполага още с 12 многофункционални зали с капацитет от 50 до 4000 места. Всяка от залите е създадена със собствен облик, поддържан до днес.

В НДК са разположени още 54 кабинета, офис помещения и малки заседателни зали. 17 000 кв. м. фоайета, подходящи за изложбени пространства, 5 ресторанта и кетъринг компании, разположени на територията на комплекса.

В сградата на Двореца има пълно конферентно обслужване с професионални екипи за подготовка и провеждане на събития, собствени системи за озвучаване и осветление, кабини за симултантен превод, телевизионна и звукозаписна техника, сценично оборудване, декори и изложбени конструкции.

Наскоро бе открит нов Пресклуб към НДК, който вече се нарежда сред най-желаните места за провеждане на мероприятия и медийни събития в София. Пресклубът разполага с просторна зала с 60 места, модерна технология и най-високи професионални стандарти в услугите, извършвани от доказани професионалисти с огромен опит зад гърба си. Това са и основните предимства на Пресклуба за успешното провеждане на конференции, семинари, обучения, бизнес срещи, лекции и презентации.

Другото ново пространство в сградата на Двореца е "Нов Театър – НДК", което разполага със салон от 160 места. Новото театрално пространство в София отвори врати на 9 март 2015 г. и предлага провокиращи спектакли от различни жанрове на публиката. Интересни камерни спектакли от държавните и общински театри, представления на частни трупи и на дебютиращи млади творци присъстват редовно в афиша. В антрактите на представленията зрителите могат да изпият по чаша вино, а във фоайето е разположена библиотека с драматургия. Всяка събота и неделя за децата пък биват поставяни куклени спектакли.

Дейности

НДК е домакин на над 300 събития годишно, сред които: международни конгреси, политически форуми, бизнес конференции, научни симпозиуми, музикални и филмови фестивали, концерти, танцови спектакли, театрални постановки, изложби и изложения.

Гостуващи оркестри и балети: Болшой театър, Миланска скала, Ленинградски театър за опера и балет „Киров”, Лондонски симфоничен оркестър, Санктпетербургски симфоничен оркестър, Виенска филхаромния и Виенска държавна опера, Шведски кралски балет, Английски кралски балет, Национален балет на Испания

Гостуващи диригенти: Хербер фон Караян, Клаудио Аббадо, Рикардо Мути, Дейвид Хименес, Емил Табаков, Росен Миланов, Найден Тодоров, Методи Матакиев

Гостуващи изпълнители и групи: Андреа Бочели, Хосе Карерас, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Монсерат Кабайе, Юрая Хийп, Мецофорте, Ал Бано и Ромина Пауър, Омара Портуондо, Ибрахим Ферер и Буена Виста Соушъл Клъб, Стинг, Пако де Лусия, Крис де Бърг, Джо Кокър, Джеймс Браун, Горан Брегович, Анна Томова-Синтова, Марк Нофлер, Гия Канчели, Юрий Башмет, Мистерията на българските гласове, Хю Лори и др.

Танцови и шоу спектакли: „Майсторите на танца“ на Майкъл Флетли, „Огънят на Анадола“, „Нощта на султаните“, Шаман, Дейвид Копърфийлд, цирк „Елуаз“ и др.

Изложби: Хуан Миро – Творби; Оскар Тускет Бланка – Дизайн, Владимир Димитров-Майстора, Стоян Илиев, Национална художествена галерия и др.

Продуцентска дейност

Дворецът подкрепя активно българската култура - като организатор и продуцент на собственифестивали и събития.

НДК е продуцент на три ежегодни фестивала, добили огромна национална и международна популярност: „Салон на изкуствата” през май, „Киномания” през ноември, „Новогодишен музикален фестивал” през декември. НДК поема финансирането, организацията, програмирането на съдържанието и рекламната кампания на фестивалите. От тази година стартира и новият проект на Двореца – „Салон на галериите”.

В партньорство с културни институти, дипломатически мисии и фондации участва в провеждането на София Филм Фест, Софийски музикални седмици, благотворителни събития, съвместни изложби и премиери на книги.

През 2012 г. е съорганизатор и на форумите за модерно изкуство и градска среда Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week.

Домакин на пролетния и есенен Международен панаир на книгата и на B2B изложението „Стройко”.

Салон на изкуствата

„Салон на изкуствата” е традиционен фестивал на НДК, който празнува своето юбилейно 20-то издание през 2015 г. Провежда се ежегодно през месец май и съчетава различни форми и жанрове в изкуството - музика, танц, театър, опера, балет, кино, изобразително изкуство. „Салонът” се е превърнал в разпознаваем и очакван от публиката фестивал. Програмата му е добър баланс от разнородни събития, които са насочени към различни групи зрители.

Аудиторията на фестивала е изключително разнообразна, каквато е и програмата му. Включва малки деца, ученици, студенти и работещи хора със средни и високи доходи с различни професии и интереси.

Фестивалът традиционно връчва т.нар „Награда на Салона”, която е престижно отличие за цялостни заслуги в областта на културата и изкуството.

Салонът на изкуствата се посещава средно от над 40 000 души.

Киномания

„Киномания“ стартира през 1987 г. като Световна кинопанорама на българския пазар. За 28 години от съществуването си фестивалът се радва на наложена марка и вярна публика.

В програмата на всяко издание влизат премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от световното кинопроизводство за предходните две години, които не са показвани на българския екран.

Селекцията на филмите на „Киномания“ е изключително прецизна, като всяка година форматът се променя, за да стане още по-атрактивен за зрителите

Новогодишен музикален фестивал

Новогодишният музикален фестивал е едно от най-престижните събития в календара на НДК. Създаден е през 1986 г. от диригента Емил Чакъров /1948-1991/, най-талантливият ученик и асистент на Херберт фон Караян, който пренася в България вдъхновението си от музикалните празници във Виена.

За 26-годишната си история в рамките на фестививала на сцената на НДК са гастролирали Болшой театър, Миланска скала, Ленинградски театър за опера и балет „Киров”, Лондонски симфоничен оркестър, Андреа Бочели, Хосе Карерас, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Монсерат Кабайе.

Кулминация на Новогодишния музикален фестивал е концертът с класическа музика на 1 януари, който се радва на огромен интерес всяка година.

Средно фестивалът се посещава от над 50 000 души.

Метростанция

На 31 август 2012 г. е открита метростанция със същото име, разположена в близост до НДК, под площад „България“. Тя обслужва втория метродиаметър на Софийското метро.

Източници

↑ ^а ^б 30 години НДК, bgvesti.com, 31 Март 2011

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

НДК.

Официален сайт

[bgvesti-1] а ^б 30 години НДК, bgvesti.com, 31 Март 2011

[1]

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 }}
+'''Национален дворец на културата (НДК) - най-големият мултифункционален комплекс в Югоизточна Европа'''
+== История ==
+[[Image:Opoznai-bg.gif|thumb|300px|дясно|'''61. Национален дворец на културата''']]
+'''Националният дворец на културата (НДК)''' е открит през 1981 г. по повод честването на 1300 години от създаването на Българската държава. Архитекти на основната сграда са ''[[Александър Баров]]'' и ''[[Иван Каназирев]]'', а на околното пространство - [[Атанас Агура|''Атанас Агура'']]. През 90-те години, непосредствено след смяната на политическия модел в страната, НДК губи значителна част от собствеността си, в т.ч. инфраструктура, търговски площи и паркинги. От 2011 г. НДК е преструктуриран в търговско дружество, чиято собственост е държавна. Издържа се от дейността си и не получава субсидии. През 2012 г. е оповестен и първият публичен финансов отчет на Двореца. Съществена част от приходите ежегодно се влагат в нови проекти и собствени културни събития.
-'''Националният дворец на културата''', или както е известен накратко '''НДК''' (с наименование до 1990 г. '''Народен дворец на културата „Людмила Живкова“''' на името на [[Людмила Живкова]], която дава идеята за създаването му <ref name="info">[http://bghotelite.com/national-palace-dvorec-bul НДК - Национален дворец на културата] в Забележителности, bghotelite.com</ref>), е национален културен център за [[конференция|конференции]], [[изложба|изложби]] и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа <ref name="info"/>. Предназначението на [[сграда]]та, която разполага с 13 зали и се намира в центъра на [[София]], е да се използва за културни прояви.
+'''Фестивалният и конгресен център (ФКЦ)''' е варненският клон на НДК. Създаден е през 1986 г. и постепенно се налага като център на някои от най–престижните събития в сферата на изкуството и културата. Тук, освен артистични мероприятия и фестивали, се провеждат и научни срещи, семинари и др. ФКЦ е лицето на България в такива престижни международни конгресни организации като ICCA, EFCT, AIPC и в единствената паневропейска верига от киносалони ЕВРОПА СИНЕМА към Европейския съюз (ЕС).
-Строежът на НДК е част от инициативите за отбелязването през 1981 г. на 1300 години от създаването на българската държава.
+== Ръководство ==
-Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. [[Александър Баров]], а оформлението на околното пространство е изградено по идея на колектив, начело с арх. [[Атанас Агура]]. Главен проектант на парка към НДК е инж. ([[Ландшафтна архитектура|ландш.арх]]) [[Валентина Атанасова (ландшафтен архитект)|Валентина Атанасова]].
+През месец май 2011 г. '''НДК''' започва да се управлява от '''Съвет на директорите (СД)''', а от декември 2014 г. изпълнителен директор на Двореца е '''Мирослав Боршош'''.
-Най-голямата зала („Зала 1“) разполага с 3380 места. Сградата е разположена на 123&nbsp;000 кв. м. площ, разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива. НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 кубични метра.
+Към 2015 г. Съветът на директорите е в състав:
-== История ==
-[[Image:Opoznai-bg.gif|thumb|300px|дясно|'''61. Национален дворец на културата''']]
+''Валентин Кръстев – председател,''
-Инициативата <ref name="stroitel">[http://vestnikstroitel.bg/target/25973_%D0%B2-%D0%BD%D0%B4%D0%BA-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-10-000-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Вестник "Строител" за градежа на НДК - статия по повод 30-годишнината на комплекса] </ref> за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази централна градска част е имало десетина набързо струпани след бомбардировките през Втората световна война неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. В Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда, като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.
+''Мирослав Боршош - изпълнителен директор,''
-Първоначално теренът е определен за оперен театър <ref name="stroitel">[http://vestnikstroitel.bg/target/25973_%D0%B2-%D0%BD%D0%B4%D0%BA-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-10-000-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Вестник "Строител" за градежа на НДК - статия по повод 30-годишнината на комплекса] </ref>. Обявен бил международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада. След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада”. Проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София [[Владимир Роменски]], арх. [[Стефан Стайнов]] – министър на архитектурата, проф. инж. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и инж. (ландш.арх) Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка. „Софпроект” с ръководител Чедомир Павлов прави подземните обекти и метролинията, комуникациите и бъдещия бул. „България”.
+''Оли Груева - втори изпълнителен директор,''
-"Още тогава имахме генерална схема за бъдещото метро, която включваше линии под това място. Ето защо единодушно решихме, въпреки съпротивата на влиятелни хора, да изградим цялото подземно пространство на голяма дълбочина и освен подземен булевард с трамвайна линия, гараж с повече от хиляда места, магазини и други площи, да се оформят в груб строеж две станции и трасе за бъдещото метро от бул. „Патриарх Евтимий” до подножието на „Лозенец”. Това си спомня пред [[БТА]] [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]], първият ръководител на щаба за координация на изпълнението на проектирането и строителството – от началото на 1978 г. до есента на 1979 г.
+''Людмил Веселинов - член на СД,''
-Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.
+''Райна Гегова - член на СД.''
-На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва, дори без готов проект. НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава на [[31 март]] [[1981]] <ref name="bgvesti">[http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=53030:2009-03-30-20-14-09&catid=51:2008-09-17-19-36-54&Itemid=104 30 години НДК], bgvesti.com, 31 Март 2011</ref>. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от [[ВИАС]], ръководен от проф. инж. [[Милчо Брайнов]] и инж. [[Богдан Атанасов]].
+== Образци на изкуството в НДК и околното пространство ==
-Първата копка е направена на 25 май 1978 година. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 година. <ref name="bgvesti"/>
+=== Емблема на НДК ===
-Строителството на НДК поглъща 335 000 куб. метра бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж <ref name="stroitel">[http://vestnikstroitel.bg/target/25973_%D0%B2-%D0%BD%D0%B4%D0%BA-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-10-000-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Вестник "Строител" за градежа на НДК - статия по повод 30-годишнината на комплекса] </ref>.
+Запазеният знак на двореца представлява [[жар-птица]] /феникс/, оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер [[Стефан Кънчев]].
+=== Символът на НДК ===
-Първата колона на сградата е издигната на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра е разгънатата площ на административната сграда <ref name="stroitel">[http://vestnikstroitel.bg/target/25973_%D0%B2-%D0%BD%D0%B4%D0%BA-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-10-000-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Вестник "Строител" за градежа на НДК - статия по повод 30-годишнината на комплекса] </ref>.
+Знакът-символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора [[Георги Чапкънов]] и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 метра. <ref name="bgvesti">[http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=53030:2009-03-30-20-14-09&catid=51:2008-09-17-19-36-54&Itemid=104 30 години НДК], bgvesti.com, 31 Март 2011</ref>
-Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на Конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници, затова в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам. Строежът струва 270 млн. лв. тогавашни пари <ref name="stroitel">[http://vestnikstroitel.bg/target/25973_%D0%B2-%D0%BD%D0%B4%D0%BA-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-10-000-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Вестник "Строител" за градежа на НДК - статия по повод 30-годишнината на комплекса] </ref>.
+=== Централно фоайе ===
-През 2005 г. на НДК е присъдено годишното отличие "Най-добър световен конгресен център" <ref name="official-awards">[http://www.ndk.bg/staticpages.php?par=awards Официален сайт на НДК, Награди]</ref>
+В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане" и наричана "Майка България" (скулптор [[Димитър Бойков]]), която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. <ref name="bgvesti"/>
-На 31 март 2011 г. са отбелязани 30 години от откриването на НДК.<ref name="bgvesti"/>
+== База ==
-== Наименования ==
+{{Основна}}
+Разгърната площ, с която разполага НДК, е от '''123 000 кв. м.''' на осем етажа, четири панорамни тераси и три подземни нива. Дворецът разполага още с 12 многофункционални зали с капацитет от 50 до 4000 места. Всяка от залите е създадена със собствен облик, поддържан до днес.
-При откриването си НДК носи името '''Народен дворец на културата'''. След смъртта на Людмила Живкова през юли 1981 г., от 3 юли 1982 година НДК се нарича '''Народен дворец на културата "Людмила Живкова"'''. През 1990 година комплексът е преименуван на '''Национален дворец на културата''', а през 2006 г. е направено предложение от интелектуалци да бъде възстановено названието "Людмила Живкова" <ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=155626 НДК си връща името на Людмила], в. Стандарт, 5 август 2006</ref>. Въпреки одобрението на тогавашния министър на културата [[Стефан Данаилов]], идеята не е осъществена.
+В НДК са разположени още 54 кабинета, офис помещения и малки заседателни зали. 17 000 кв. м. фоайета, подходящи за изложбени пространства, 5 ресторанта и кетъринг компании, разположени на територията на комплекса.
-== Образци на изкуството в НДК и околното пространство ==
+В сградата на Двореца има пълно конферентно обслужване с професионални екипи за подготовка и провеждане на събития, собствени системи за озвучаване и осветление, кабини за симултантен превод, телевизионна и звукозаписна техника, сценично оборудване, декори и изложбени конструкции.
-В основната сграда на НДК има произведения на някои от най-утвърдените български майстори художници – [[Дечко Узунов]], [[Марин Върбанов]], [[Светлин Русев]], [[Павел Койчев]], [[Теофан Сокеров]], [[Антон Дончев]], [[Димитър Киров]], [[Иван Кирков]], [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]], [[Галин Малакчиев]] и др.
+Наскоро бе открит нов '''Пресклуб към НДК''', който вече се нарежда сред най-желаните места за провеждане на мероприятия и медийни събития в София. Пресклубът разполага с просторна зала с 60 места, модерна технология и най-високи професионални стандарти в услугите, извършвани от доказани професионалисти с огромен опит зад гърба си. Това са и основните предимства на Пресклуба за успешното провеждане на конференции, семинари, обучения, бизнес срещи, лекции и презентации.
-Автор на [[1300 години България (София)|паметника „1300 години България”]], разположен в парка, е скулпторът [[Валентин Старчев]].
+Другото ново пространство в сградата на Двореца е '''"Нов Театър – НДК"''', което разполага със салон от 160 места.  Новото театрално пространство в София отвори врати на 9 март 2015 г. и предлага провокиращи спектакли от различни жанрове на публиката. Интересни камерни спектакли от държавните и общински театри, представления на частни трупи и на дебютиращи млади творци присъстват редовно в афиша. В антрактите на представленията зрителите могат да изпият по чаша вино, а във фоайето е разположена библиотека с драматургия. Всяка събота и неделя за децата пък биват поставяни куклени спектакли.
-=== Емблема на НДК ===
-Запазеният знак на двореца представлява [[жар-птица]] /феникс/, оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер [[Стефан Кънчев]].
+== Дейности ==
-=== Символът на НДК ===
+НДК е домакин на над 300 събития годишно, сред които: международни конгреси, политически форуми, бизнес конференции, научни симпозиуми, музикални и филмови фестивали, концерти, танцови спектакли, театрални постановки, изложби и изложения.
-Знакът, символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на от скулптора [[Георги Чапкънов]] и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 метра. <ref name="bgvesti"/>
+<u>'''Гостуващи оркестри и балети'''</u>: [[Болшой театър]], [http://www.teatroallascala.org/en/index.html Миланска скала], [http://www.mariinsky.ru/ Ленинградски театър за опера и балет „Киров”], [http://lso.co.uk/ Лондонски симфоничен оркестър], [http://www.spb-orchestra.ru/ Санктпетербургски симфоничен оркестър], [http://www.wienerphilharmoniker.at/ Виенска филхаромния] и [http://www.wiener-staatsoper.at/Content.Node/home/Startseite-Content.de.php Виенска държавна опера], [http://www.operan.se/ Шведски кралски балет], [http://www.operan.se/ Английски кралски балет], [http://balletnacional.mcu.es/index.php/en/ Национален балет на Испания]
-=== Централно фоайе ===
+'''<u>Гостуващи диригенти:</u>''' Хербер фон Караян, Клаудио Аббадо, Рикардо Мути, Дейвид Хименес, Емил Табаков, Росен Миланов, Найден Тодоров, Методи Матакиев
-В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане" и наричана "Майка България" (скулптор [[Димитър Бойков]]), която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. <ref name="bgvesti"/>
+'''<u>Гостуващи изпълнители и групи:</u>''' Андреа Бочели, Хосе Карерас, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Монсерат Кабайе, Юрая Хийп, Мецофорте, Ал Бано и Ромина Пауър, Омара Портуондо, Ибрахим Ферер и Буена Виста Соушъл Клъб, Стинг, Пако де Лусия, Крис
+де Бърг, Джо
+Кокър, Джеймс Браун, Горан Брегович, Анна Томова-Синтова, Марк Нофлер, Гия Канчели, Юрий
+Башмет, Мистерията на българските гласове, Хю Лори и др.
+'''<u>Танцови и шоу спектакли:</u>''' „Майсторите на танца“
+на Майкъл Флетли, „Огънят на Анадола“,
+„Нощта на султаните“, Шаман, Дейвид Копърфийлд, цирк „Елуаз“ и др.
+Изложби: Хуан
+Миро – Творби; Оскар
+Тускет Бланка – Дизайн, Владимир Димитров-Майстора, Стоян Илиев, Национална художествена галерия и
+др.
+== Продуцентска дейност ==
+Дворецът подкрепя активно българската култура - като организатор и продуцент на собственифестивали и събития.
+НДК е продуцент на три ежегодни фестивала, добили огромна национална и международна популярност: „'''Салон на изкуствата”''' през май, „'''Киномания”''' през ноември, „'''Новогодишен музикален фестивал”''' през декември. НДК поема финансирането, организацията, програмирането на съдържанието и рекламната кампания на фестивалите. От тази година стартира и новият проект на Двореца – „Салон на галериите”.
+В партньорство с културни институти, дипломатически мисии и фондации участва в провеждането на '''София Филм Фест''', '''Софийски музикални седмици''', благотворителни събития, съвместни изложби и премиери на книги.
-=== Лога ===
+През 2012 г. е съорганизатор и на форумите за модерно изкуство и градска среда '''Sofia Dance Week''' и '''Sofia Architecture Week'''.
-== Концерти ==
-{{Основна|Списък на концерти проведени в НДК}}
+Домакин на пролетния и есенен '''Международен панаир на книгата''' и на B2B изложението '''„[[Стройко]]”'''.
-Зала 1 на НДК, със своите близо 4000 комфортни места, е сред основните зали за провеждане на концерти на гостуващи световни рок и поп звезди, както и на големи спектакли на театралното, оперетното и танцовото изкуство. Тук е обичайното място и за провеждане на юбилейни и гала концерти на популярните български [[естрада|естрадни]] и рок изпълнители. Сред артистите гостували в залата са такива имена като [[Хосе Карерас]], [[Найджъл Кенеди]], [[Монсерат Кабайе]], [[Боб Дилън]], [[Джетро Тул]], [[Стинг]], [[Джо Кокър]], [[Гари Мур]], [[Стив Вай]], [[Фиш (певец)|Фиш]], [[Джон Лорд]], [[Тото (група)|ТОТО]] и много други.<ref>[http://www.ndk.bg/istoriq НДК - история]</ref>
+'''<u>Салон на изкуствата</u>'''
-== Управление ==
+'''„Салон на изкуствата”''' е традиционен фестивал на НДК, който празнува своето юбилейно 20-то издание през 2015 г. Провежда се ежегодно през месец май и съчетава различни форми и жанрове в изкуството - музика, танц, театър, опера, балет, кино, изобразително изкуство. „Салонът” се е превърнал в разпознаваем и очакван от публиката фестивал. Програмата му е добър баланс от разнородни събития, които са насочени към различни групи зрители.
-От 1982 г. до май 2011 г. НДК е [[Творческо-стопанско обединение]]<ref name="madiapool">[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179073 НДК става акционерно дружество с ново ръководство], mediapool.bg, 4 Май 2011</ref>, като от 1991 г. до 2011 г. е без държавно финансиране.
+Аудиторията на фестивала е изключително разнообразна, каквато е и програмата му. Включва малки деца, ученици, студенти и работещи хора със средни и високи доходи с различни професии и интереси.
-От 4 май 2011 НДК става [[еднолично акционерно дружество]] и е обявено за държавно дружество на подчинение на [[Министерство на финансите]] <ref name="manager">[http://www.manager.bg/news/pravitelstvoto-vze-ndk-dyankov-shte-go-upravlyava Правителството взе НДК, Дянков ще го управлява], Мениджър, 4 май 2011</ref>.
+Фестивалът традиционно връчва т.нар „Награда на Салона”, която е престижно отличие за цялостни заслуги в областта на културата и изкуството.
-През май 2011 г. с решение на правителството изпълнителният директор на НДК [[Христо Друмев]], управлявал двореца 24 години, е отстранен, заедно с останалата част от ръководството. НДК започва да се управлява от борд на директорите с трима членове. Тяхната задача е да преценят финансовото състояние и структурата на НДК, след което да предложат подобрения.
+Салонът на изкуствата '''<nowiki/>'''се посещава средно от над 40 000 души.
-Председател на Борда на директорите е д-р Мариана Чолакова, изпълнителен директор и заместник-председател на борда е Десислава Бинева, изпълнителен директор и член на борда е Тодор Влайчев.
+'''<u>Киномания</u>'''
-През Февруари 2012г. Д-р Чолакова подава оставка и на нейно място в качеството на Председател на Борда на директорите се присъединява Ивайло Георгиев.
-През месец Март 2013г. Борда на директорите претърпява промени: Стоян Стоянов - Председател на Борда на директорите; Митко Тодоров - Изпълнителен директор; Радка Петрова - член на Борда на директорите; Тодор Влайчев - член на Борда на директорите; Ивайло Георгиев - член на Борда на директорите.
+„Киномания“ стартира през 1987 г. като Световна кинопанорама на българския пазар. За 28 години от съществуването си фестивалът се радва на наложена марка и вярна публика.
-През ноември 2013г. Борда на директорите е изцяло подменен от Министъра на културата. Антоанета Желязкова, Велислава Кръстева, Веселина Минчева, Олга Манолова, Пени Раева. Раева е била заместник на Христо Друмев, а сега ще е изпълнителен директор. Велислава Кръстева е зам.-министър на културата и бивш директор на пресцентъра на ДПС.
+В програмата на всяко издание влизат премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от световното кинопроизводство за предходните две години, които не са показвани на българския екран.
+Селекцията на филмите на „Киномания“ е изключително прецизна, като всяка година форматът се променя, за да стане още по-атрактивен за зрителите
-Фестивалният комплекс във Варна e апортиран в същото дружество. <ref>[http://www.dnevnik.bg/pazari/companii/2011/05/04/1084508_ndk_stava_durjavno_akcionerno_drujestvo_shte_dava/ НДК става държавно акционерно дружество, ще дава отчети и ще плаща данъци], в. Дневник / dnevnik.bg, 4 май 2011</ref>
+'''<u>Новогодишен музикален фестивал</u>'''
-Целта на преобразуването е "пълна прозрачност и отчетност" <ref name="manager"/>, като е започнат финансов одит на последните десет години.<ref name="madiapool"/>
+<nowiki> </nowiki>Новогодишният музикален фестивал '''<nowiki/>'''е едно от най-престижните събития в календара на НДК. Създаден е през 1986 г. от диригента Емил Чакъров /1948-1991/, най-талантливият ученик и асистент на Херберт фон Караян, който пренася в България вдъхновението си от музикалните празници във Виена.
-== Скандали ==
+За 26-годишната си история в рамките на фестививала на сцената на НДК са гастролирали Болшой театър, Миланска скала, Ленинградски театър за опера и балет „Киров”, Лондонски симфоничен оркестър, Андреа Бочели, Хосе Карерас, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Монсерат Кабайе.
-През есента на 1979 г. настъпват персонални промени в ръководствата на строежа, което води до намаляване на ритъма на работа <ref name="stroitel">[http://vestnikstroitel.bg/target/25973_%D0%B2-%D0%BD%D0%B4%D0%BA-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-10-000-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8/ Вестник "Строител" за градежа на НДК - статия по повод 30-годишнината на комплекса</ref>. Съпротивата срещу НДК се засилва и Тодор Живков, който първоначално е бил във възторг, дава указания пускът да се отложи за след 10 години. „Помолих Людмила Живкова да го отклони от това намерение, но и тя не успя да го разубеди”, разказва [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]]. След много спорове Живков се съгласява да види на място строежа. През март 1980 г. той се убеждава, че най-сложната част е извършена и остават последните работи на обекта, който може да бъде завършен за една година. Живков разрешава работата да продължи. Заместник-председателят на Министерския съвет [[Григор Стоичков]] става ръководител на щаба. Привлечени са военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура и работата се извършва почти денонощно. Зала 1 и прилежащите й части са завършени на 31 март 1981 г., а останалите подобекти – до 20 октомври същата година, в чест на 1300-годишнината на българската държава.
+Кулминация на Новогодишния музикален фестивал '''<nowiki/>'''е концертът с класическа музика на 1 януари, който се радва на огромен интерес всяка година.
-[[File:ПРОНО, НДК, София.JPG|thumb|]]
-След преструктурирането на НДК през 2011 г. от ТСО на ЕАД от [[в. Дума]] съобщават, че от [[ГЕРБ]] се канят да разпродадат комплекса "на парче", като начало - от административната сграда, известна като ПРОНО или "малкото НДК". Етажите 16 и 17, където се помещава централата на партията, са прехвърлени на областната управа на София, с минимален наем за ПП ГЕРБ. Изключването на двата етажа от дружеството става два часа след изготвянето на новия устав на НДК. <ref>[http://www.duma.bg/duma/sites/default/files/pdfs/Duma_109_2011.pdf ГЕРБ продава НДК на парче], в. Дума, 14 май 2011</ref. [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/20/1092765_vejdi_rashidov_spriahme_bavnata_privatizaciia_na_ndk/ Вежди Рашидов: Спряхме бавната приватизация на НДК], в. Дневник / dnevnik.bg, 20 май 2011</ref>
+Средно фестивалът се посещава от '''над 50 000 души'''.
-== Членства ==
-* От 1980 година НДК е член на Международната асоциация за конгресните дворци.<ref name="bgvesti"/>
 ==Метростанция==