Аврам Аврамов (краевед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Аврам Аврамов е български подофицер, общественик, краевед и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 ноември 1933 година в село Куцина (днес в община Полски Тръмбеш, област Велико Търново). Учи в Мъжката гимназия в Търново[1]

Работи 11 години в машиностроителния завод „Червена звезда“ в село (днес град) Дебелец, където завършва вечерно машиностроително училище[1]. Постъпва на работа във Висшето народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново през 1961 г. Работи в катедра „Танкова техническа подготовка“, получава званието сержант. Губи зрението си и сериозно уврежда своя слух при нелеп инцидент през 1983 година.

След ужасния инцидент отива в Центъра за късно ослепели хора в Пловдив, където научава релефноточковата система на писане и четене. Няколко години работи надомно към дряновска фирма. Прочита над 180 книги от Дряновската фонотека.

Аврамов има дъщеря Соня.

За дългогодишния си принос и работа в ВНВУ „Васил Левски“ получава грамоти и златна значка за образцов служител от Министерството на отбраната[2][1].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „По стълбата на един живот“ – автобиографичен разказ
  • "Съзерцание в мрака” (1993 г.) – стихосбирка
  • „За нашия Търновград“ (1995)
  • „По стъпките на един живот“ (2006 г.) – биографичен разказ за Илия Гуделов
  • „Читалищни звезди“ (2015 г.) – за читалище „Нравственост“, с. Куцина[3]
  • „Огненият залез“ (2015 г.)[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]